Ресторант "Червен божур"

Силиа горчиво се изсмя.
- Не. Имам само думата си, че не съм взимала. Обаче, както виждаш, никой не вярва. - въздъхна принцесата. - Онази никаквица няма да си признае. Нищо не мога да направя.

- Твоята дума срещу добре подхвърлени доказателства. Много гадно. - изрече Розан. - Ако я притискаш няма ли да се издаде?

- Не мисля. - изрече Силиа. - Вчера я заплаших, Афсол се намеси. Наистина не знам как ще се отърва от това този път. Нищо, не искам да говоря за това повече.
Принцесата връчи на Розан папката, която носеше със себе си цял ден.
- Разгледай го.

Розан отвори папката.
- Завещание? Какво?

Силиа въздъхна.
- Така реших. Ако стане нещо с мен, всичко което притежавам ще е твое. Правя го предимно заради драконите и робите си. - отвърна принцесата.

Розан не можеше да приеме.
- Да не смяташ да посегнеш на живота си?

- Категорично не. - изрече Силиа. - Просто от известно време изпитвам някакво чувство, че нещо лошо ще ми се случи. В някакъв момент това отминава, но после пак се завръща, затова реших да се подготвя. Никой не ме заплашва, не се чувствам в опасност, но чувството си остава. - въздъхна принцесата. - И тъй като наскоро се случи тази история с опиума, не мога да оставя притежанията си в ръцете на братята ми.

Розан разгледа и следващата страница. Жената не можеше да повярва какво чете.
- Ако смъртта ми настъпи на друго място, Розан да отнесе тялото ми и да не оставя решенията за погребението на братята ми. - жената наистина не вярваше какво чете. - Ти сериозно ли?

- Напълно. Не мога да си позволя да ги оставя да се разпореждат с това. - изрече принцесата. - Те да се радват, че не съм написала да им бъде наложена забрана да присъстват.
Силиа се надяваше да не се стига до такъв момент, но нищо не можеше да каже.
- Просто го разпиши. Заверката ще е готова до няколко дни.

Розан дълбоко си пое дъх. Това беше нелепо.
- Добре, ако ще те накара да се успокоиш. - изрече жената и взе химикалката от вътрешността на папката. - А ако умра преди теб?

 Нана дойде до Червен Божур, за да си избере храни. Лисицата не можеше да готви, затова често идваше, поръчваше храна и я носеше до дома си. Тя седна на една от масите и с негодувание забеляза, че онази Силиа е тук с някаква непозната за нея жена. Лисицата реши да уплътни времето си, подслушвайки разговора им, все пак сетивата ѝ бяха по-силни от тези на човеците.

- Тогава ще трябва да намеря друг. - въздъхна принцесата. - Затова гледай да не го правиш.
Тя започна най-сетне да се храни.

Розан също хапна от салатата си.
- Знаеш с какво се занимавам, не е ясно кога нещо ще се обърка.
 

Нана започна да разглежда менюто. Сервитьорите вече добре я познаваха и знаеха, че плаща добре, затова бяха склонни да ѝ приготвят храна за вкъщи, макар и по принцип ресторантът да не предлагаше подобни услуги. Пък и жената беше доста красива.

- Познавам те от толкова години, нищо не се е обърквало. Знам колко внимаваш в тази си работа, но си права - няма как да си напълно сигурен в нещо. - изрече принцесата.

- Да оставим това. Парфюмерията вече е факт. Какво ще правиш сега?

- Щях да замина да видя направиха ли подобренията по къщата ми, но уви, събитието в Еритос ще е доста дълго този път и ще се наложи да остана.

- Защо не се върнеш в замъка? Котките ти ще се зарадват да те видят. Пък и няма да си съвсем сама.

"Събитие в Еритос? Тези откъде имат злато да продължават да организират подобни неща?" Чудеше се Нана, докато чакаше ястията, които бе поръчала. Изглежда в Еритос щеше да се случва нещо интересно, трябваше да разбере повече.

- Котките ги видях наскоро. Трябва да спрете да давате на Хектор толкова много храна. - засмя се принцесата. - Ще остана тук засега, но ще идвам заради събитието.