Ресторант "Червен божур"

Далия не беше съвсем сигурна защо новата курва на слугата бе сметнала за нужно да я покани на вечеря, но реши все пак да отиде. Поне курвата имаше благоразумието да избере любимия ѝ ресторант. Тя пристигна и забеляза другата жена, която вече я очакваше на една от масите. Потвърди резервацията си пред служителя и се запъти към масата.
- Здравей. - сухо поздрави тя. - Трябва да призная, че съм изненадана. Не си спомням с теб да сме особено близки.

Нана се усмихна и също поздрави Далия.
- Все пак се радвам, че дойде. Честно казано, освен Лилит, която навярно скоро ще се прибере на север, нямам много други приятелки тук. - въздъхна лисицата. 

Далия с удоволствие прие чашата с шампанско, което служителите в Червен божур предлагаха на всички свои клиенти като комплимент от заведението, сетне се обърна към розовокосата жена пред себе си.
- Вземи си чашата. Тук алкохолът поне е на ниво. - невъзмутимо отвърна тя. Не планираше да се сприятелява с тази. - Ако онази Лилит има малко акъл в главата, никога няма да се върне на онова варварско място. Уви, северняците не блестят с особен ум, както вероятно си забелязала. 

Нана също прие своята чаша с шампанско и отпи.
- Забелязах го отдавна, все пак за съжаление живях там известно време. Наистина не разбирам какво намира Юки в онова ужасно място. 

Далия щракна с пръсти, за да повика келнера, който донесе две менюта за жените. 
- Надявам се да не си ме поканила тук, за да обсъждаме несгодите на онези долни варвари. - изсумтя жената, докато разглеждаше менюто си. - Какво всъщност целиш?

Нана взе другото меню и заразглежда ястията. Вярно, бяха доста скъпи и никак не ѝ се искаше да плаща сметката, но трябваше да се старае да поддържа добри отношения с тази жена, особено след като бе разбрала колко много се цени думата ѝ в Шиера. Така или иначе наемният убиец щеше да ѝ плати и за това, щеше просто да си го пише като разход покрай задачата, която ѝ бе възложил. 
- Може и да съм имала нещо друго в предвид. Наскоро бях в Шиера.

Далия повдигна вежда.
- Нима? Не съм особено сигурна обаче как точно това ме засяга. 

- Наем... Крисчън ме помоли да открия един от клиентите на някоя си Арабела. - въздъхна Нана. - Направих всичко по силите си, дори открих щаба на онази организация на... какво беше - Старейшините. Дори и те не пожелаха да ми помогнат. - намуси се лисицата, продължавайки да разглежда незаинтересовано менюто. 

Далия спря погледа си на любимото си ястие - изключително скъпа пържола от рядка порода теле. Всяка една порция от това ястие струваше триста хиляди злато. 
- Ще поръчам това. - извика тя келнера. - Две порции, сигурна съм че дамата с мен също ще го оцени. - служителят кимна и отиде да предаде поръчката в кухнята. 
Когато мъжът се отдалечи, Далия се изсмя с глас. 

Нана присви очи. Нямаше нищо против пържолата, макар и цената никак да не ѝ беше по вкуса, но не разбираше защо Далия бе реагирала така на думите ѝ.
- Нещо лошо ли казах? 

- Съвсем не. - сподави смеха си Далия. - Но слугата изглежда се подиграва с теб. Нищо ново под слънцето, ще ме прощаваш, но и ти не си от най-умните, задето му се връзваш на акъла. Никой, освен самата Арабела не може да ти даде информацията, която наглият слуга на Арус иска. Късмет с това начинание. - подигравателно продължи жената. 

Нана изсумтя недоволно.
- Не разбирам защо всичко свързано с тази Арабела е толкова потайно. Не е ли просто човешка жена?

- Най-вероятно. - усмихна се Далия. - Но ресурсите, с които разполага граничат с невероятното. Никой в Шиера, дори и нашата организация не би дръзнал да я обиди, ровейки в сделките, които сключва. Кажи на глупавия слуга да си намери по-безопасно хоби. 

Нана въздъхна, отпивайки от чашата си, докато чакаха пържолите. 
- Не е свързано с него съвсем. - отвърна лисицата. - Онази Силиа е замесена и в това.  

Далия повдигна вежда, отпивайки от шампанското си.
- Пиклата? Откога тази нещастница има вземане-даване с Арабела и още по-важното, откога може да си го позволи? - подигра се жената. 

От случката с долнопробната таверна насам, Нана не виждаше никакъв смисъл да пази тайната на наемния убиец. 
- Обещах му да не разказвам на никого за това, но държанието му е под всякаква критика, така че напълно си го заслужава. - изсумтя лисицата. - Тази Силиа е била нападната от някого наскоро, изнасилили са я. Сега обаче твърди, че го е сторил наемн... Крисчън. Това е истинската причина да не си тръгва от къщата ми, не иска тази луда да реши да разпространи историята сред всичките му познати. Не съм сигурна обаче как това да ми досажда му помага особено. - скръсти ръце Нана. 

Далия прихна да се смее и едва не се задави с глътката си шампанско.
- Момиче, момиче. - през смях започна тя. - Наистина ли със слугата сте се вързали на поредната мелодрама? Разбира се, че никой не е нападал тази малоумна пикла, всичко това е поредният театър. Повярвай ми, не е за пръв път, с очите си съм се нагледала на какво ли не от нейна страна. Ще ти кажа каква е истинската ситуация. Пиклата, понеже е доста тъпа, си е навила на пръста, че между теб и слугата има нещо. Тъй като вярва в това, а той изглежда не ѝ обръща достатъчно внимание, колкото ѝ се иска, е скалъпила тази простотия, за да го принуди отново да я обикаля и съжалява. Това ѝ е коронният номер, мен ако питаш, дори не е било редно да отразявате изблиците ѝ. - невъзмутимо отвърна жената. 

Нана въздъхна.
- Аз наистина не искам да имам нищо общо с това. Честно да си призная, не ме интересува изобщо дали са я изнасилили наистина, или не. Така или иначе тя винаги се е държала отвратително с мен, въпреки че аз никога не съм си позволявала да я нагрубявам или нападам лично. Крисчън се притеснява обаче, че останалите ще повярват на думите ѝ и ме изпрати в Шиера, за да разбера кой от клиентите на тази Арабела би бил способен да си купи някаква отвара, с която цялата тази нелепа история да може да се случи наистина. Знам, че не го обяснявам твърде добре, но изобщо не желая да бъда част от цялата тази ситуация. Съгласих се да отида на този остров, защото Крисчън обеща да ми плати. 

Далия отмести чашата си, тъй като келнерът се върна с двете пържоли. Жената отряза малка хапка от своята и започна бавно да дъвче. Храната тук наистина бе повече от превъзходна, особено когато някой друг плащаше сметката.
- Момиче, честно да ти кажа грам не ме интересуват мелодрамите на тъпата пикла. Слугата е глупав, според мен е и простак, но в никой случай не бих се съгласила, че е изнасилвач. - невъзмутимо отвърна Далия, след като преглътна залъка си. - След като дори аз, която нямам добро мнение за него, не бих повярвала на толкова очевидна лъжа, не смятам че има от какво да се притеснява. 

- И аз съм на това мнение, но уви, той не желае да си тръгне от дома ми. - изсумтя Нана, след което реши все пак да пробва пържолата си. Така или иначе щеше да даде неописуемо много злато за това малко нещо. Поне вкусът беше задоволителен.

- Възможно е най-сетне да си е отворил очите и да е решил да спре да се занимава с онова противно същество. - сви рамене Далия. - Така или иначе не съм особено сигурна какво получава от тези отношения, като изключим въвличането в мелодрами и слушането на ревове. 

- В това и аз не съм сигурна, но не желая и да бъда. - въздъхна Нана. - Искам единствено тази история да се разплете, за да бъда отново свободна в собствения си дом! 

Далия се изсмя отново, почти довършвайки пържолата си.
- Оценявам жеста ти днес и с удоволствие ще ги помогна. - тъпата пикла щеше да се чуди откъде ѝ е дошло, но напълно си го заслужаваше, защото продължаваше да разиграва театрите си, дори изглежда и на територията на Кросфайър Муунлайт. - Аз може и да не мога да ти дам информация за клиентите на Арабела, но съм сигурна, че Арус ще знае повече от мен. Ще го попитам. 

Нана дори не осъзна, че това означаваше наемният убиец да научи, че е споделила историята с други.
- Наистина ли? Ще бъда изключително благодарна! - усмихна се чаровно лисицата.