Ресторант "Червен божур"

- Разбира се. Още сега, щом се прибера, ще говоря с него. Надявам се, че ще се погрижиш за сметката. - отвърна Далия, приключвайки с пържолата си. - Не се тревожи. 
Жената излезе от ресторанта и се запъти към вилата на Арус.

Нана също довърши вечерята си и плати сметката. Не ѝ беше приятно да даде толкова злато, но изглежда проблемите ѝ съвсем скоро щяха да се решат. Щеше да остане само проклетият талисман. Тя се запъти към къщата си.

Нана пристигна в ресторанта. Изненада се, че точно този неин клиент отново иска да се види с нея и беше се зарекла наистина да прекрати отношенията си с него, но след като я бе поканил в толкова скъп ресторант и щеше да плати сметката, лисицата определено не планираше да откаже. Особено след като заради наемния убиец бе загубила толкова много злато, което нямаше как лесно да си върне. Лисицата бе въведена в залата, след което седна на резервирана маса и зачака клиента.

Лорд Гордън бе заложил златния си пръстен и така бе успял да изкара злато, за да се види отново с Нана. Във великолепно настроение, мъжът прекрачи прага на ресторанта и широко се усмихна, забелязвайки розовокосата жена.
- Нана! Толкова съм щастлив, че прие поканата ми. Смятах, че след всичко случило се, няма да искаш да ме видиш повече.

- Лорд Гордън, идването ми тук изненада и мен самата. - кокетничеше лисицата. - По принцип сте прав. Не биваше да се съгласявам.

- Не, моля те, не си тръгвай! - примоли се възрастният мъж, сядайки на стола, срещу Нана. - Направи ме толкова щастлив, когато се съгласи да ме видиш отново. 

Нана нямаше никакво намерение да си тръгва, разбира се че смяташе да се храни и пои безплатно, след като този мъж предлагаше да плати вместо нея.
- Поласкана съм, че въпреки всичко досега, все още имате такова високо мнение за мен. Надявам се всичко със семейството Ви е наред?

Гордън въздъхна и подкани келнера да дойде, сетне поръча бутилка от най-скъпото шампанско, което ресторанта предлагаше. 
- За съжаление те не могат да ме разберат, така както ме разбираш ти. Никой не може. - унило отвърна мъжът.

- Съжалявам да го чуя. - излъга лисицата. - Ни най-малко не желаех да ставам причина за страданията Ви. Моята цел беше единствено да Ви разведря от напрегнатото ежедневие. Кой да предположи, че през цялото време усилията ми всъщност са ви вредили... - меланхолично продължи Нана. Изобщо не се интересуваше какво се бе случило с този глупак. 
 

Келнерът се върна с бутилката и старателно наля две чаши за мъжът и дамата до него, а остатъка от бутилката остави в купа с лед. 
- Благодаря. - вяло кимна Гордън и отпрати служителя, обръщайки се към розовокосата жена. - Много мислих от тогава и разговора ми с една жена в таверната ме накара да проумея, че никога не съм бил виновен аз. Съпругата ми не е лош човек, но като си дръпна чертата, през годините не бях чак толкова щастлив с нея. От дъщеря си очаквах да наследи семейния бизнес, но и там ударих на камък. 

Нана повдигна вежда.
- Разговорът Ви с жена в таверна Ви е навел на тази мисъл? Желаете ли да ми разкажете повече, звучи като интересна личност. - колкото повече се преструваше, че е заинтересована от глупавите анекдоти на този дъртак, толкова повече злато щеше да изкара.

Гордън отпи от чашата си, след което махна с ръка пренебрежително.
- Нищо такова, прекрасна моя Нана. Онази жена нищо не разбираше, но точно слушайки упреците ѝ часове наред, си припомних за ужасното държание на Клаудия спрямо мен през годините. Онази жена беше красива и млада, но Клаудия също беше преди години. Честно казано, все едно се върнах във времето и слушах пак нея. Досадата, която изпитах ми помогна да проумея истината. 

Нана отпи от чашата си и се насили да се усмихне. Тази история беше по-тъпа от очакваното, но в съзнанието на лисицата все още кънтяха думите на Юки. Трябваше да се научи да манипулира човеците, дори и без помощта на силите си.
- Щом го вярвате, значи изглежда, че през всички тези години сте бил в капан.

Гордън вдигна чашата си, за да си вземе наздравица с Нана.
- Точно така! Наздраве, за измъкването ми от този капан! Взех решение, ще се разведа с Клаудия и няма да ѝ позволя да вземе всичко, което заедно градихме. Ще подам рапорт до краля и ще изискам да бъде осъдена да ми върне половината притежания! - гордо обяви мъжът. 

Нана подаде чашата си напред, за да се здрависа с клиента си.
- Звучи прекрасно. Ако късметът е на Ваша страна, вероятно ще бъдете съвсем свободен скоро! - усмихна се жената.

Гордън ликуваше.
- Така е, с нетърпение очаквам свободата си. - кимна утвърдително той. - Когато това се случи, определено няма да забравя и теб. Ще те спася, само почакай още малко, прекрасна моя. 

Нана бавно премигна с очи. Не разбираше за какво говори този глупак.
- Ще ме... спасите? - невярващо повтори тя.

- Точно така! - още по-широко се усмихна Гордън, отпивайки от чашата си. - Когато си върна състоянието, ще ти предложа брак, за да стане връзката ни официална. Така Крис повече няма да може да те контролира. 

Усмивката на лицето на лисицата мигом застина. Какви нелепости говореше този глупав дъртак?!
- Лорд Гордън... Добре знаете с какво се занимавам и съответно предполагам сте наясно, че... подобно нещо не би било удобно.

Гордън беше прекалено щастлив, за да се вслуша в думите на Нана.
- Не се тревожи за подробностите, скъпа моя. Арус ми е добър приятел. Признавам, че не съм толкова близък с Крис, но ще уредя нещата с шефа му. Няма да ти прави повече проблеми. - увери я той.

"Мнимото ти положение в обществото не може да спре проклетия талисман, глупако." Мислеше си лисицата.
- Лорд Гордън, всичко това звучи наистина прекрасно, но точно защото не сте близък с този човек, вероятно не знаете за истинския му нрав. Не искам да рискувам живота си, съгласявайки се на подобно предложение, колкото и да ме изкушавате в момента. - Нана нямаше представа защо този намесваше въобще наемния убиец, но нямаше да пропусне да го очерни пред него. Заслужаваше си го, заради всичко сторено досега.

Гордън поклати глава в отрицание.
- Не се тревожи за нищо подобно, скъпа моя. Казвам ти, измислил съм всичко. Арус ми е добър приятел, пък и доколкото знам има отношения с неблагодарната ми дъщеря, няма къде да иде, ще ми помогне и финансово за развода, и ще скръцне със зъби на слугата си, за да те остави намира. Толкова прекрасна жена като теб не заслужава да бъде малтретирана от подобни особи. 

Нана се замисли за момент. За разлика от противния Пейтън нещо-си, този действително имаше доста злато преди случката с дъщеря му да се разиграе. След като веднъж бе стигнал до подобно положение в кралството, изглежда имаше някакви умения да печели. Не можеше да я предпази от талисмана, но ако се съгласеше да се омъжи за него, можеше да си живее достатъчно охолно.
- Наистина ли? - с невинен тон отвърна тя, стараейки се да звучи възможно най-искрено.

Келнерът се бе върнал с менютата и лорд Гордън побърза да поръча два омара. Тъй като във водите на Кросфайър Муунлайт точно омарите не се срещаха често, се налагаше да ги внесат от териториите на Шиера, което доста оскъпяваше ястието. Мъжът знаеше, че няма да има достатъчно злато, за да си поръча и компанията на Нана след вечерята, но поне щеше да засвидетелства искрените си намерения да се ожени за нея. След това щяха да имат доста време за това. 
- Не се притеснявай, любима. Стига ти да си съгласна да ми бъдеш спътница в живота, никой повече няма да посмее да те погледне накриво в това кралство. 

Нана си спомни думите на онази Далия от преди доста време. Изглежда тя също си бе уредила живота по подобен начин. Лисицата реши да пробва да рискува, надявайки се, че този наистина ще съумее да си върне ресурсите. Ако ли пък не успееше, винаги можеше да последва съдбата на онзи плужек Пейтън.
- Разбира се, че съм съгласна! - усмихна се жената. - Направихте ме изключително щастлива!