Ресторант "Червен божур"

- И аз съм на това мнение, но уви, той не желае да си тръгне от дома ми. - изсумтя Нана, след което реши все пак да пробва пържолата си. Така или иначе щеше да даде неописуемо много злато за това малко нещо. Поне вкусът беше задоволителен.

- Възможно е най-сетне да си е отворил очите и да е решил да спре да се занимава с онова противно същество. - сви рамене Далия. - Така или иначе не съм особено сигурна какво получава от тези отношения, като изключим въвличането в мелодрами и слушането на ревове. 

- В това и аз не съм сигурна, но не желая и да бъда. - въздъхна Нана. - Искам единствено тази история да се разплете, за да бъда отново свободна в собствения си дом! 

Далия се изсмя отново, почти довършвайки пържолата си.
- Оценявам жеста ти днес и с удоволствие ще ги помогна. - тъпата пикла щеше да се чуди откъде ѝ е дошло, но напълно си го заслужаваше, защото продължаваше да разиграва театрите си, дори изглежда и на територията на Кросфайър Муунлайт. - Аз може и да не мога да ти дам информация за клиентите на Арабела, но съм сигурна, че Арус ще знае повече от мен. Ще го попитам. 

Нана дори не осъзна, че това означаваше наемният убиец да научи, че е споделила историята с други.
- Наистина ли? Ще бъда изключително благодарна! - усмихна се чаровно лисицата. 

- Разбира се. Още сега, щом се прибера, ще говоря с него. Надявам се, че ще се погрижиш за сметката. - отвърна Далия, приключвайки с пържолата си. - Не се тревожи. 
Жената излезе от ресторанта и се запъти към вилата на Арус.

Нана също довърши вечерята си и плати сметката. Не ѝ беше приятно да даде толкова злато, но изглежда проблемите ѝ съвсем скоро щяха да се решат. Щеше да остане само проклетият талисман. Тя се запъти към къщата си.

Нана пристигна в ресторанта. Изненада се, че точно този неин клиент отново иска да се види с нея и беше се зарекла наистина да прекрати отношенията си с него, но след като я бе поканил в толкова скъп ресторант и щеше да плати сметката, лисицата определено не планираше да откаже. Особено след като заради наемния убиец бе загубила толкова много злато, което нямаше как лесно да си върне. Лисицата бе въведена в залата, след което седна на резервирана маса и зачака клиента.

Лорд Гордън бе заложил златния си пръстен и така бе успял да изкара злато, за да се види отново с Нана. Във великолепно настроение, мъжът прекрачи прага на ресторанта и широко се усмихна, забелязвайки розовокосата жена.
- Нана! Толкова съм щастлив, че прие поканата ми. Смятах, че след всичко случило се, няма да искаш да ме видиш повече.

- Лорд Гордън, идването ми тук изненада и мен самата. - кокетничеше лисицата. - По принцип сте прав. Не биваше да се съгласявам. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

- Не, моля те, не си тръгвай! - примоли се възрастният мъж, сядайки на стола, срещу Нана. - Направи ме толкова щастлив, когато се съгласи да ме видиш отново. 

Нана нямаше никакво намерение да си тръгва, разбира се че смяташе да се храни и пои безплатно, след като този мъж предлагаше да плати вместо нея.
- Поласкана съм, че въпреки всичко досега, все още имате такова високо мнение за мен. Надявам се всичко със семейството Ви е наред?[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън въздъхна и подкани келнера да дойде, сетне поръча бутилка от най-скъпото шампанско, което ресторанта предлагаше. 
- За съжаление те не могат да ме разберат, така както ме разбираш ти. Никой не може. - унило отвърна мъжът.

- Съжалявам да го чуя. - излъга лисицата. - Ни най-малко не желаех да ставам причина за страданията Ви. Моята цел беше единствено да Ви разведря от напрегнатото ежедневие. Кой да предположи, че през цялото време усилията ми всъщност са ви вредили... - меланхолично продължи Нана. Изобщо не се интересуваше какво се бе случило с този глупак. 
 [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Келнерът се върна с бутилката и старателно наля две чаши за мъжът и дамата до него, а остатъка от бутилката остави в купа с лед. 
- Благодаря. - вяло кимна Гордън и отпрати служителя, обръщайки се към розовокосата жена. - Много мислих от тогава и разговора ми с една жена в таверната ме накара да проумея, че никога не съм бил виновен аз. Съпругата ми не е лош човек, но като си дръпна чертата, през годините не бях чак толкова щастлив с нея. От дъщеря си очаквах да наследи семейния бизнес, но и там ударих на камък. 

Нана повдигна вежда.
- Разговорът Ви с жена в таверна Ви е навел на тази мисъл? Желаете ли да ми разкажете повече, звучи като интересна личност. - колкото повече се преструваше, че е заинтересована от глупавите анекдоти на този дъртак, толкова повече злато щеше да изкара.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън отпи от чашата си, след което махна с ръка пренебрежително.
- Нищо такова, прекрасна моя Нана. Онази жена нищо не разбираше, но точно слушайки упреците ѝ часове наред, си припомних за ужасното държание на Клаудия спрямо мен през годините. Онази жена беше красива и млада, но Клаудия също беше преди години. Честно казано, все едно се върнах във времето и слушах пак нея. Досадата, която изпитах ми помогна да проумея истината. 

Нана отпи от чашата си и се насили да се усмихне. Тази история беше по-тъпа от очакваното, но в съзнанието на лисицата все още кънтяха думите на Юки. Трябваше да се научи да манипулира човеците, дори и без помощта на силите си.
- Щом го вярвате, значи изглежда, че през всички тези години сте бил в капан. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън вдигна чашата си, за да си вземе наздравица с Нана.
- Точно така! Наздраве, за измъкването ми от този капан! Взех решение, ще се разведа с Клаудия и няма да ѝ позволя да вземе всичко, което заедно градихме. Ще подам рапорт до краля и ще изискам да бъде осъдена да ми върне половината притежания! - гордо обяви мъжът. 

Нана подаде чашата си напред, за да се здрависа с клиента си.
- Звучи прекрасно. Ако късметът е на Ваша страна, вероятно ще бъдете съвсем свободен скоро! - усмихна се жената.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]