Ресторант "Червен божур"

- Не. - отвърна Афсол. - Не мисля, че е нужен специален повод, за да изведа съпругата си на вечеря.
Той тъкмо щеше да каже нещо, когато сервитьорът се появи с две менюта. Принцът отвори менюто и едва не се задави с въздуха, който си бе поел. Сандреа му бе споделил, че тук ястията са скъпи, но не предполагаше, че ще са чак толкова. Това си беше чист пладнешки обир! Добре че бе успял да свие известна сума злато от Сандреа, преди да тръгнат.
- За предястие ще поръчам яйце от пъдпъдък с трюфелова пяна. Основното да е опашка от омар с пяна от шампанско. И две чаши от най-хубавото ви червено вино. - изрече Афсол и се обърна към Аша. - Избра ли си? 

Аша вежливо се усмихна на сервитьора.
- Фоа гра терин с шампанско желе за предястие и основното нека бъде печен гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. - изрече тя и върна менюто на сервитьора.
Сервитьорът ги уведоми, че след един час, гостите са поканени да дегустират пет различни чая, идващи от империя далеч от Еритос. Аша се въодушеви, дано да имаше хубави. 

- Изглежда искаш да дегустираш тези чайове. - усмихна се Афсол. - Няма проблем. 

- Харесвам чай. - отвърна принцесата.

Сервитьорът се върна с предястията, сетне постави кристалните чаши пред тях и сипа от най-хубавото им червено вино. Афсол му благодари и мъжът се оттегли.
- За тази хубава вечеря! - вдигна Афсол чашата си.

- За хубавата вечеря! - сподели тоста му Аша и чукна чашата си в неговата.
Ястието ѝ изглеждаше много добре представено, надяваше се и да е толкова вкусно.

Афсол опита от ястието си. Беше превъзходно, но определено не заслужаваше толкова огромна сума злато. Богатите явно нямаха проблем да плащат нечувани суми за нещо, което утре сутрин щяха да изхвърлят от тялото си.
- Опитите ни вече увенчаха ли се с успех? - завоалирано попита Афсол. 

Аша много хареса ястието си и едва не се задави с хапката си, когато Афсол я попита това.
- Все още не. - тихо отвърна тя. - Надявам се скоро да се получи. 

"И аз, за да ми се разкараш от главата, преди Елвира да си е намерила друг.", помисли си Афсол и отпи от виното си.
- Жалко. - отвърна той, след като преглътна още една хапка. - Нищо де, ще се случи. 

Аша се усмихна. "Дано, иначе не знам как ще се докопам до златото на баща ти.", помисли си принцесата.
- Времето ще покаже. - отвърна Аша. - Харесва ли ти да пътуваш? 

- Да. С покойната ми съпруга често пътувахме. - отвърна Афсол. - Искаш да отидем на почивка?

Да избяга от скучния живот в Еритос беше добре дошло.
- Защо не? - очите ѝ засияха. - Бихме могли да разгледаме други кралства и да се запознаем с културата им. Кросфайър Муунлайт е страхотно кралство, жалко че не мога да му се любувам повече. 

- Да, колко жалко наистина. - въздъхна Афсол и превърши с предястието си.
Направо щеше да пръсне още злато по Аша. И без това тази вечеря щеше да му излезе през носа, оставаше само да я заведе на почивка, Елвира да научи и просто да свършат мъките му.
- Милбърн звучи като кофти място за една жена, но пътувала ли си? 

Аша тъжно въздъхна.
- Разбира се, че не. - отвърна тя. - Баща ми никога не ме взимаше със себе си, когато пътуваше. Извиняваше се с това, че някой трябва да управлява кралството, но управлението дори не падаше в мои ръце, а в тези на Силас.

Сервитьорът взе празните чинии от предястията и скоро се върна с основните ястия. Сервира им, те му благодариха и продължиха разговора си.
- А Силас бе изпратен тук, за да те следи, така ли да разбирам? 

- Да. - отвърна Аша. - Той трябва да се увери, че всичко е наред. 

- Изглежда е, щом не те притиска повече. - усмихна се Афсол. - Все още съм категоричен, че ако те докосне с пръст, ще го изхвърля от замъка си. Не мога да държа такъв човек край нас. Силиа също не би била в безопасност. 

Аша едва се сдържа да не се засмее. Тя се усмихна приветливо.
- Благодаря за всичко, което правиш за мен. - изрече тя.
"По уникален начин я пазиш. Силас прави с тъпачката каквото иска под носа ти и нищо не си усетил.", помисли си принцесата. Тя се полюбува на ястието си, сетне го опита. Не бе яла по-добре сготвен гълъб в живота си. 

Афсол погледна Аша. Тя изглежда искрено се наслаждаваше на храната си. На него също му харесваше, само златото, което трябваше да плати не съответстваше на този лукс.
- Трябва да им призная, че готвят наистина вкусно. - усмихна се Афсол и допи виното си. 

- Имат талант. Кралският готвач никога не е готвил толкова вкусен гълъб. - изрече Аша, след като преглътна поредната хапка. - Ти също готвиш много добре.