Ресторант "Червен божур"

- Да. - отвърна Аша. - Той трябва да се увери, че всичко е наред. 

- Изглежда е, щом не те притиска повече. - усмихна се Афсол. - Все още съм категоричен, че ако те докосне с пръст, ще го изхвърля от замъка си. Не мога да държа такъв човек край нас. Силиа също не би била в безопасност. 

Аша едва се сдържа да не се засмее. Тя се усмихна приветливо.
- Благодаря за всичко, което правиш за мен. - изрече тя.
"По уникален начин я пазиш. Силас прави с тъпачката каквото иска под носа ти и нищо не си усетил.", помисли си принцесата. Тя се полюбува на ястието си, сетне го опита. Не бе яла по-добре сготвен гълъб в живота си. 

Афсол погледна Аша. Тя изглежда искрено се наслаждаваше на храната си. На него също му харесваше, само златото, което трябваше да плати не съответстваше на този лукс.
- Трябва да им призная, че готвят наистина вкусно. - усмихна се Афсол и допи виното си. 

- Имат талант. Кралският готвач никога не е готвил толкова вкусен гълъб. - изрече Аша, след като преглътна поредната хапка. - Ти също готвиш много добре.

- Знам. - изрече Афсол. - Изглежда се удава в семейството ни, Силиа също готви превъзходно, отдавна съм я признал. 

- Не помня да съм опитвала нейно ястие. - поклати глава Аша.

- Защото не готви в замъка ми. - отвърна Афсол. - Обстановката тук е чудесна. 

Далия се връщаше от Шиера тъкмо и реши да мине през Червения Божур, за да вечеря набързо. По пътя до масата, която беше резервирала още, когато тръгваше за Шиера, мина покрай брата на онази противна пикла. Жената много се изненада, явно нивото на това място почваше да запада, щом пускаха всякакви бедняци вече тук. Тя надменно ги подмина, сетне отиде на масата си, като помоли да бъде преместена възможно най-далеч от Афсол и жената с него.

- Така е. - изрече тя.
Двамата довършиха вечерята си и сервитьорът взе чиниите им. След минути, започна и дегустирането на чай. Сервираха пред всички гости чаши, пълни с различни видове чай. Този, който представяше тази дегустация, застана в центъра на залата и започна да обяснява от къде идваха сортовете, как се събираха и историята им. 

Афсол забеляза Далия, но нямаше намерение да се занимава с нея. Слушаше разказа на мъжа с чайовете. Ако му се харесаха, щеше да купи по една кутия от всеки сорт.

Представителят на дегустацията приключи с разказа си и даде знак с ръка на гостите да опитат от чайовете. Аша опита единия и очите ѝ се разшириха от изненада. Беше толкова приятен и някак мек, галеше приятно гърлото ѝ. На всеки бяха сервирани вода и оризови ядки, за да неутрализират вкуса. Аша опита и следващия чай.
- Доста са вкусни. - изрече тя, след като остави чашата си. - Харесват ли ти?

- Права си, вкусни са. - изрече Афсол. Определено щеше да купи от всеки вид.

Аша опита и останалите сортове чай, но те не ѝ се харесаха колкото първите два.
- На мен ми допаднаха само първите два вида. - изрече принцесата. 

- Няма проблем, ще ти купя по една кутия от тях. - отвърна Афсол. - За вкъщи ще взема от всеки вид. Имат приятни аромати и вкусове. Не съм очаквал, че едни билки могат да бъдат толкова вкусни. 

Аша се усмихна. Сервитьорът се доближи до тях и им предложи десерт, но двамата отказаха.

Афсол пожела да закупи по една кутия от всеки вид чай. Сервитьорът кимна и скоро се върна с кутиите, опаковани в луксозна подаръчна кутия. Принцът пожела сметката и потисна емоциите си, когато прочете сумата. Един милион и осемстотин и двадесет хиляди за една вечеря и кутии с чай. Надяваше се това да си е заслужавало и ако хората на баща му се навъртаха наоколо да бъдат доволни. Той стана от мястото си и помогна на Аша да се изправи, сетне взе кутията с чайовете и двамата си тръгнаха. 

Далия привърши вечерята си и също си купи по няколко кутии от изложените чайове, бяха ѝ любими. Огледа се, но противните бедняци вече ги нямаше. "Изглежда цените са ги уплашили, нищо чудно." Сви рамене жената, след което се запъти към имението на Арус.

Афсол дойде заедно с Аша в Червен божур и се изненада да узнае, че все още няма никого. Къде беше Силиа? Принцът и фиктивната му съпруга се настаниха на една от масите. 

Каво доязди с кончестър и киризи на Силия брата и каза хай ама са зачуди завалията.
- Але Силия дей ве. - попитливо каза Каво. 

Лилит дойде и се изненада, че все още няма никого. Тя поздрави Афсол и тая Аша, сетне седна близо до тях. Кой знае какви ги беше намислила госпожица Дърво тоя път. 

Афсол въздъхна.
- И аз не знам, Каво. Чакаме я.

Серена пристигна в ресторанта и поздрави вече дошлите. Изненада се, когато не видя Силиа, тъй като поканата бе от нейно име, но в крайна сметка се настани на един от столовете. Надяваше се слуховете за цените на това място да са неверни.

Каво говори.
- Але дано да не са я изяли селяндурите. - тъжливо каза Каво и пусна сълзички. 

Катрин дойде и поздрави присъстващите, сетне злобно изгледа Лилит. Тази жена си бе позволила прекалено много.