Ресторант "Червен божур"

Гордън не можеше да повярва на невероятния си късмет. До преди няколко часа се притесняваше, че ще изгуби Нана завинаги, а сега същата седеше пред него и се съгласяваше да му стане съпруга. 
- Обещавам, че нито за миг няма да съжаляваш! - той отново вдигна чашата си за да си вземе наздравица с новата си годеница. 

Омарите скоро пристигнаха и Нана си отчупи парче от нейния. Тук кухнята наистина беше превъзходна.
- В никой случай не бих съжалявала, трябва да призная, че аз отдавна тая симпатии към Вас. Наистина бях съкрушена след станалото. - наведе глава лисицата, в опит да изглежда тъжна и състрадателна.

- В такъв случай, още тази вечер ще посетя Арус и ще задействам нещата! Аз също нямам търпение да станем съпрузи официално. - Гордън започна да яде омара си с възможно най-големи хапки, мъжът едва дъвчеше. Вълнението му бе несравнимо.

Нана се усмихна, отчупвайки си друго парче от омара.
- Тази вечер? Няма ли да се приберем в дома ми след вечерята? - лисицата не планираше да пропуска още злато.

Гордън почти беше приключил с ястието си.
- Съжалявам, скъпа. Искам да съм напълно честен с теб, за днес успях да изкарам злато единствено за тази вечеря, не бих желал да се възползвам от теб по такъв начин, наясно съм, че това е професията ти. Когато се оженим, ще се погрижа да не ти липсва нищо. - увери я отново лордът.

Новината, че няма да изкара злато тази вечер никак не се понрави на Нана, но в никой случай не планираше да си ляга с този безплатно.
- Рядко се срещат толкова доблестни мъже като Вас. С удоволствие ще чакам добри новини скоро. - усмихна се жената.

Гордън с нетърпение изчака Нана да довърши ястието си, след което извика келнера и побърза да плати сметката.
- Скъпа, нека те изпратя, Арус и без това живее в близост, лесно ще отида при него след това. 

Нана кимна и последва възрастния мъж. Изглежда уроците на Юки нямаше да бъдат нужни, този я слушаше за всичко така или иначе. Само трябваше да изчака отново да стане богат и проблемите ѝ щяха набързо да се решат.

Афсол изобщо не искаше да води Аша на това място, но нямаше как. Принцът се опасяваше, че хората на баща му може да са се върнали или да има още, които да не са си тръгнали. Трябваше да извежда съпругата си от време на време. Щеше му се Елвира да споделяше този момент с него, но уви, скоро нямаше да се случи. Двамата влязоха в ресторанта и един служител ги доближи. Принцът му каза, че е резервирал маса и мъжът ги отведе до нея. Афсол дръпна стола на Аша и ѝ позволи да седне. 

Аша се усмихна и благодари на Афсол. Беше ѝ ясно, че това е просто един театър и щеше да играе перфектно ролята. Поне щеше да прекара малко време в спокойствие. Силас я отбягваше, за да се занимава с новата си играчка, с Ейда нямаха какво да си кажат, а Сандреа беше просто ужасно студен с нея. Принцесата се оглеждаше наоколо, това място доста ѝ допадаше.
- Има ли специален повод? - попита тя, не сваляйки усмивката от лицето си. 

- Не. - отвърна Афсол. - Не мисля, че е нужен специален повод, за да изведа съпругата си на вечеря.
Той тъкмо щеше да каже нещо, когато сервитьорът се появи с две менюта. Принцът отвори менюто и едва не се задави с въздуха, който си бе поел. Сандреа му бе споделил, че тук ястията са скъпи, но не предполагаше, че ще са чак толкова. Това си беше чист пладнешки обир! Добре че бе успял да свие известна сума злато от Сандреа, преди да тръгнат.
- За предястие ще поръчам яйце от пъдпъдък с трюфелова пяна. Основното да е опашка от омар с пяна от шампанско. И две чаши от най-хубавото ви червено вино. - изрече Афсол и се обърна към Аша. - Избра ли си? 

Аша вежливо се усмихна на сервитьора.
- Фоа гра терин с шампанско желе за предястие и основното нека бъде печен гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. - изрече тя и върна менюто на сервитьора.
Сервитьорът ги уведоми, че след един час, гостите са поканени да дегустират пет различни чая, идващи от империя далеч от Еритос. Аша се въодушеви, дано да имаше хубави. 

- Изглежда искаш да дегустираш тези чайове. - усмихна се Афсол. - Няма проблем. 

- Харесвам чай. - отвърна принцесата.

Сервитьорът се върна с предястията, сетне постави кристалните чаши пред тях и сипа от най-хубавото им червено вино. Афсол му благодари и мъжът се оттегли.
- За тази хубава вечеря! - вдигна Афсол чашата си.

- За хубавата вечеря! - сподели тоста му Аша и чукна чашата си в неговата.
Ястието ѝ изглеждаше много добре представено, надяваше се и да е толкова вкусно.

Афсол опита от ястието си. Беше превъзходно, но определено не заслужаваше толкова огромна сума злато. Богатите явно нямаха проблем да плащат нечувани суми за нещо, което утре сутрин щяха да изхвърлят от тялото си.
- Опитите ни вече увенчаха ли се с успех? - завоалирано попита Афсол. 

Аша много хареса ястието си и едва не се задави с хапката си, когато Афсол я попита това.
- Все още не. - тихо отвърна тя. - Надявам се скоро да се получи. 

"И аз, за да ми се разкараш от главата, преди Елвира да си е намерила друг.", помисли си Афсол и отпи от виното си.
- Жалко. - отвърна той, след като преглътна още една хапка. - Нищо де, ще се случи. 

Аша се усмихна. "Дано, иначе не знам как ще се докопам до златото на баща ти.", помисли си принцесата.
- Времето ще покаже. - отвърна Аша. - Харесва ли ти да пътуваш? 

- Да. С покойната ми съпруга често пътувахме. - отвърна Афсол. - Искаш да отидем на почивка?

Да избяга от скучния живот в Еритос беше добре дошло.
- Защо не? - очите ѝ засияха. - Бихме могли да разгледаме други кралства и да се запознаем с културата им. Кросфайър Муунлайт е страхотно кралство, жалко че не мога да му се любувам повече. 

- Да, колко жалко наистина. - въздъхна Афсол и превърши с предястието си.
Направо щеше да пръсне още злато по Аша. И без това тази вечеря щеше да му излезе през носа, оставаше само да я заведе на почивка, Елвира да научи и просто да свършат мъките му.
- Милбърн звучи като кофти място за една жена, но пътувала ли си? 

Аша тъжно въздъхна.
- Разбира се, че не. - отвърна тя. - Баща ми никога не ме взимаше със себе си, когато пътуваше. Извиняваше се с това, че някой трябва да управлява кралството, но управлението дори не падаше в мои ръце, а в тези на Силас.

Сервитьорът взе празните чинии от предястията и скоро се върна с основните ястия. Сервира им, те му благодариха и продължиха разговора си.
- А Силас бе изпратен тук, за да те следи, така ли да разбирам?