Ресторант "Червен божур"

Гордън ликуваше.
- Така е, с нетърпение очаквам свободата си. - кимна утвърдително той. - Когато това се случи, определено няма да забравя и теб. Ще те спася, само почакай още малко, прекрасна моя. 

Нана бавно премигна с очи. Не разбираше за какво говори този глупак.
- Ще ме... спасите? - невярващо повтори тя.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

- Точно така! - още по-широко се усмихна Гордън, отпивайки от чашата си. - Когато си върна състоянието, ще ти предложа брак, за да стане връзката ни официална. Така Крис повече няма да може да те контролира. 

Усмивката на лицето на лисицата мигом застина. Какви нелепости говореше този глупав дъртак?!
- Лорд Гордън... Добре знаете с какво се занимавам и съответно предполагам сте наясно, че... подобно нещо не би било удобно.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън беше прекалено щастлив, за да се вслуша в думите на Нана.
- Не се тревожи за подробностите, скъпа моя. Арус ми е добър приятел. Признавам, че не съм толкова близък с Крис, но ще уредя нещата с шефа му. Няма да ти прави повече проблеми. - увери я той.

"Мнимото ти положение в обществото не може да спре проклетия талисман, глупако." Мислеше си лисицата.
- Лорд Гордън, всичко това звучи наистина прекрасно, но точно защото не сте близък с този човек, вероятно не знаете за истинския му нрав. Не искам да рискувам живота си, съгласявайки се на подобно предложение, колкото и да ме изкушавате в момента. - Нана нямаше представа защо този намесваше въобще наемния убиец, но нямаше да пропусне да го очерни пред него. Заслужаваше си го, заради всичко сторено досега.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън поклати глава в отрицание.
- Не се тревожи за нищо подобно, скъпа моя. Казвам ти, измислил съм всичко. Арус ми е добър приятел, пък и доколкото знам има отношения с неблагодарната ми дъщеря, няма къде да иде, ще ми помогне и финансово за развода, и ще скръцне със зъби на слугата си, за да те остави намира. Толкова прекрасна жена като теб не заслужава да бъде малтретирана от подобни особи. 

Нана се замисли за момент. За разлика от противния Пейтън нещо-си, този действително имаше доста злато преди случката с дъщеря му да се разиграе. След като веднъж бе стигнал до подобно положение в кралството, изглежда имаше някакви умения да печели. Не можеше да я предпази от талисмана, но ако се съгласеше да се омъжи за него, можеше да си живее достатъчно охолно.
- Наистина ли? - с невинен тон отвърна тя, стараейки се да звучи възможно най-искрено.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Келнерът се бе върнал с менютата и лорд Гордън побърза да поръча два омара. Тъй като във водите на Кросфайър Муунлайт точно омарите не се срещаха често, се налагаше да ги внесат от териториите на Шиера, което доста оскъпяваше ястието. Мъжът знаеше, че няма да има достатъчно злато, за да си поръча и компанията на Нана след вечерята, но поне щеше да засвидетелства искрените си намерения да се ожени за нея. След това щяха да имат доста време за това. 
- Не се притеснявай, любима. Стига ти да си съгласна да ми бъдеш спътница в живота, никой повече няма да посмее да те погледне накриво в това кралство. 

Нана си спомни думите на онази Далия от преди доста време. Изглежда тя също си бе уредила живота по подобен начин. Лисицата реши да пробва да рискува, надявайки се, че този наистина ще съумее да си върне ресурсите. Ако ли пък не успееше, винаги можеше да последва съдбата на онзи плужек Пейтън.
- Разбира се, че съм съгласна! - усмихна се жената. - Направихте ме изключително щастлива! [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън не можеше да повярва на невероятния си късмет. До преди няколко часа се притесняваше, че ще изгуби Нана завинаги, а сега същата седеше пред него и се съгласяваше да му стане съпруга. 
- Обещавам, че нито за миг няма да съжаляваш! - той отново вдигна чашата си за да си вземе наздравица с новата си годеница. 

Омарите скоро пристигнаха и Нана си отчупи парче от нейния. Тук кухнята наистина беше превъзходна.
- В никой случай не бих съжалявала, трябва да призная, че аз отдавна тая симпатии към Вас. Наистина бях съкрушена след станалото. - наведе глава лисицата, в опит да изглежда тъжна и състрадателна.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

- В такъв случай, още тази вечер ще посетя Арус и ще задействам нещата! Аз също нямам търпение да станем съпрузи официално. - Гордън започна да яде омара си с възможно най-големи хапки, мъжът едва дъвчеше. Вълнението му бе несравнимо.

Нана се усмихна, отчупвайки си друго парче от омара.
- Тази вечер? Няма ли да се приберем в дома ми след вечерята? - лисицата не планираше да пропуска още злато.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън почти беше приключил с ястието си.
- Съжалявам, скъпа. Искам да съм напълно честен с теб, за днес успях да изкарам злато единствено за тази вечеря, не бих желал да се възползвам от теб по такъв начин, наясно съм, че това е професията ти. Когато се оженим, ще се погрижа да не ти липсва нищо. - увери я отново лордът.

Новината, че няма да изкара злато тази вечер никак не се понрави на Нана, но в никой случай не планираше да си ляга с този безплатно.
- Рядко се срещат толкова доблестни мъже като Вас. С удоволствие ще чакам добри новини скоро. - усмихна се жената.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Гордън с нетърпение изчака Нана да довърши ястието си, след което извика келнера и побърза да плати сметката.
- Скъпа, нека те изпратя, Арус и без това живее в близост, лесно ще отида при него след това. 

Нана кимна и последва възрастния мъж. Изглежда уроците на Юки нямаше да бъдат нужни, този я слушаше за всичко така или иначе. Само трябваше да изчака отново да стане богат и проблемите ѝ щяха набързо да се решат.[AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/nana_r10.png]

Афсол изобщо не искаше да води Аша на това място, но нямаше как. Принцът се опасяваше, че хората на баща му може да са се върнали или да има още, които да не са си тръгнали. Трябваше да извежда съпругата си от време на време. Щеше му се Елвира да споделяше този момент с него, но уви, скоро нямаше да се случи. Двамата влязоха в ресторанта и един служител ги доближи. Принцът му каза, че е резервирал маса и мъжът ги отведе до нея. Афсол дръпна стола на Аша и ѝ позволи да седне. 

Аша се усмихна и благодари на Афсол. Беше ѝ ясно, че това е просто един театър и щеше да играе перфектно ролята. Поне щеше да прекара малко време в спокойствие. Силас я отбягваше, за да се занимава с новата си играчка, с Ейда нямаха какво да си кажат, а Сандреа беше просто ужасно студен с нея. Принцесата се оглеждаше наоколо, това място доста ѝ допадаше.
- Има ли специален повод? - попита тя, не сваляйки усмивката от лицето си.