Ресторант "Червен божур"

Арус се обърна към Катрин.
- Аз ще платя, не се безпокой. - усмихна се той. - Собствениците са ми добри приятели, няма да имаш никакви проблеми с тях от тук насетне. 

Елвира изцъка с език. Дори и всички да дадат каквото имат, едва ли щяха да съберат и половината от сумата.
- Моля те, спри да плачеш и си поеми дъх. Бяла си като платно. 

Келнерът беше доста объркан, но след като все пак щеше да получи златото, кимна и отиде да приготви пергамент, който да бъде изпратен до имението на Арус. Търговецът винаги уреждаше сметките си по този начин. 

Катрин продължи да плаче.
- Това са твърде много пари. И на теб не мога да ги върна. 

- Няма нужда да ми връщаш каквото и да било, красавице. - махна с ръка Арус. - Никой не би могъл да те вини, че не си наясно с цените тук. А и определено нямаше как да знаеш за тайното меню.

Катрин вече нищо не разбираше.
- Т-тайно меню? 

Далия извъртя очи. Ето до това довеждаха мелодрамите на пиклата, други също тръгваха по нейните стъпки. На тази колко пъти трябваше да ѝ се каже, че ще ѝ се помогне?!

- Поръчките на Нана и Юки бяха от него, само те стигаха 230 милиона. - засмя се Арус. - Нямам представа кой ги е открехнал за съществуването му, но вероятно е бил Крис.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Лисиците бяха поръчали това? Можеше някак да оправдае Нана, тя не живееше в Еритос, но Юки? Юки знаеше колко са бедни всички, защо ѝ беше причинила нещо подобно? Та тя нищо лошо не ѝ беше сторила. 
- Благодаря, че ми помогна. Никога няма да мога да ти се отблагодаря. - изрече Катрин и избърса сълзите си. - Въпреки това не разбирам защо тези двете са си поръчали подобни ястия. 

 [AI=https://i.postimg.cc/3xXHfySR/tyutyutyu.jpg]Силиа дочу думите на Арус и изцъка с език. Разбира се, че тези двете стояха в дъното на нещата. Горката Катрин. Не можеше да разбере как някой би защитавал проклетите лисугери. 

Лилит въздъхна. Горката Катрин, никой не я беше карал да организира парти. 

- Вероятно са предполагали, че аз или Крис ще платим все пак. - засмя се Арус. - Нима очакваш да оставя красавица като теб да бъде продадена в робство, заради подобна нелепост? - всъщност, обикновено точно по подобни начини се случваше това, но тъй като отдавна се събираше с тези хора, Арус нямаше намерение да постъпва по подобен начин с някой от тях. 

След като чу, че Арус все пак ще плати сметката, Серена си отдъхна. Вече можеше да си тръгне спокойно. Горката Катрин, това място определено не беше твърде подходящо за събирания, особено с тяхното финансово положение. Момичето пожела лека вечер на останалите, сетне си тръгна.

- И за това ти благодаря. - изрече Катрин, все още беше ужасена. 

- Няма нужда да се притесняваш за нищо. - усмихна се Арус. 

Евдемия си отдъхна, че все пак сметката щеше да бъде покрита и Катрин няма да пострада. Тази сметка трябваше откачената Клара да я плати. Тя организира това събитие, тя трябваше да покрие всичките им разходи.

Нана довърши вечерята си и реши да си върви, преди наемният убиец да е казал нещо. Тя не уведоми никого и просто си тръгна от ресторанта. 

- Противни същества. - изсумтя Силиа. - Набутаха горката Катрин с такава огромна сметка и нито една от тях нямаше доблестта да се извини на горкото момиче. 

- Как да не се притеснявам? Това са твърде много пари. - въздъхна Катрин. 

След като Халон се увери, че всичко е наред, реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и си тръгна.