Ресторант "Червен божур"

- Интересно ми е откъде знаеш как точно се държа с нея. Нима и ти си развила онези странни способности, които приятелят ти Каво притежава? 

- Но аз не разбирам защо храната е толкова? Пък и наистина ли мислите, че бих поръчала танц, ако знаех, че ще е осемдесет милиона? Изобщо не съм искала да надвишавам наличното си злато. 

"Явно не се държиш добре с нея, според нейните думи.", изрече Лилит. "Тия лисици наистина си струват, давам ти думата си." 

- Госпожо, ние няма как да знаем какво сте знаели, нито какво сте искали. - келнерът започваше да изпуска нервите си. Ако не вземеше плащането, собствениците щяха да се погрижат да му се стъжни. - По-добре кажете как смятате да разрешите този проблем. 

- Сигурен съм, че си струват. - отвърна Крисчън. - Уви, при мен явно попадат само лудите от техния вид. Явно имам лош късмет.

Юки реши да се прибира, така или иначе нямаше никакво касателство към плащането на тази сметка. Лисицата използва кристала си за телепортация и се прибра в дома си.

- Имам само 14 353 796 злато. Дори и да започна да работя за вас и да ми взимате заплатата, сигурно няма да мога да ви се издължа до края на дните си. Не знам какво друго бих могла да предложа. - Катрин все повече се притесняваше от тази ужасна ситуация. 

Келнерът също не беше сигурен какво да прави.
- Ами освен да попитам собственика, за да видим дали ще иска да те купи за робиня. Тъкмо имаме търговец на масата. - отвърна мъжът. 

Лилит въздъхна. С този явно нямаше да има излизане на глава.

 [AI=https://i.postimg.cc/3xXHfySR/tyutyutyu.jpg]Силиа се изсмя при изказването на Крисчън. Нито един лисугер не си струваше. 

Нана приключи с танца си и се върна на масата, след бурни ръкопляскания от повечето посетители. Междувременно, не разбираше защо обстановката на масата е толкова обтегната. Лисицата сви рамене и седна, за да довърши вечерята си. 

Катрин още повече се ужаси. Само това липсваше - да я продадат като робиня някъде. Момичето вече не можеше да сдържа сълзите си.
- Нямах абсолютно никаква представа, че ще се натрупа толкова много.
Дори не разбираше какво толкова бяха поръчали за 500 милиона. 

Арус дочу плача на Катрин и побърза да провери какво става, тъй като видя, че и келнера е пред нея. Търговецът добре знаеше, че никой от Еритос не би могъл да си позволи да плати подобна сметка.
- Някакъв проблем ли има тук? - попита той.

Елвира се обърна към Катрин. Момичето изглеждаше ужасно.
- Катрин, всичко наред ли е? - попита я тя. 

Келнерът въздъхна облекчено. 
- Добре, че идвате, господин Арус. Тази твърди, че няма злато, за да плати сметката и тъкмо се уговаряхме да бъде продадена на собственика за робиня. Ще посредничите ли за сделката? 

Катрин нямаше никаква представа какво да каже.
- Сметката е твърде голяма. - през сълзи изрече тя. - 530 милиона. Такса за коня, за танца на Нана. Дори не знаех, че таксуват за Вихрогон, нито че някой от вас си е поръчал тази жена да танцува. 

Очите на Елвира се разшириха от изненада. 530 милиона изобщо не бяха малко, нямаше представа как щяха да ги съберат.
- Толкова много? Че какво толкова се е консумирало тук? 

Арус изцъка с език.
- Скъпи приятелю, станало е объркване. Ще простиш ексцентричностите на моя приятел Крис, той настояваше за танцьорката. - намигна в негова посока Арус. - Относно храната, аз поръчах повечето неща, заедно с тези от тайното меню за двете прекрасни дами, още веднъж - станало е объркване, трябваше да оставиш сметката при мен. - излъга той. 

 [AI=https://i.postimg.cc/3xXHfySR/tyutyutyu.jpg]Силиа се намръщи. Разбира се, че Крисчън ще си е поръчал тази проклетница да танцува. Все пак, предният път едва не се изчукаха на масата. Навярно и на това щяха да станат свидетели някога. 

- Не знам, Елвира, но има такса от тридесет милиона само за коня. - продължи да плаче Катрин. - Парите ми не стигат да я покрият.