Ресторант "Червен божур"

Крисчън си поръча пържола от рядка порода теле, сетне обърна поглед към жената пред себе си.
- Вече си говорила с Арус?

- Планирах да те потърся в дома му, но случайно го срещнах на пазара и се заприказвахме. Той ми каза къде да те открия, за да те поканя тук. - усмихна се Алиса. - Не съм съвсем сигурна обаче дали имаше смисъл. - въздъхна тя.

- За какво говориш? - присви очи Крисчън. - Защо да не е имало смисъл? Знаеш, че винаги бих се радвал да се видим.

- Щастлива съм да го чуя, но момичето, на което си подарил къщата няма ли да има против? - засмя се нервно жената.

- Момичето... на което подарих къщата, - с въздишка повтори Крисчън. - няма право на мнение. 

Алиса се изненада от чутото и още повече от тона на Крисчън, изричайки го.
- Добре, сега вече наистина съм объркана. Признавам, че Арус не ми разказа много за тази ситуация. - отвърна тя. - Какво се е случило с тази къща, та реагираш така?

- Дълга история е, а и не желая да влизам в подробности. - отвърна Крисчън, отмествайки ръцете си, за да положи келнера чинията с храната му. - Нана няма нищо общо с мен, освен тази къща. 

Алиса също получи салатата си, но я бутна встрани. Искаше ѝ се да узнае повече, но вероятно Крисчън нямаше да сподели.
- Не съм сигурна как да отвърна на това, наистина. Ако не сте в добри отношения, защо продължава да живее там? 

- Не бих казал, че сме в каквито и да било отношения. - засмя се мъжът, отрязвайки парче от пържолата си. - Реших да се смиля над нея и лошия ѝ изглежда късмет, не мисля, че има къде другаде да иде. А и е достатъчно нахална, за да измоли Арус да ѝ позволи да се нанесе при него. За мен това би бил по-лошият вариант.

- Значи теоретично... В момента до теб няма друга жена? - с надежда в гласа попита Алиса.

- Няма. - прямо отвърна Крисчън и остави приборите си в чинията за момент. - Алиса, искам да ти кажа единствено, че неволно те въвлякох в доста незряла част от живота си. Съжалявам, ако с действията си съм те наранил някога.

Алиса не разбираше с какво бе провокирала подобен отговор.
- Да си ме наранил? Не, в името на боговете, защо изобщо би си помислил подобно нещо?! - изненадано възкликна тя. - Аз съм тази, която съжалява, задето прекратих отношенията ни и избрах охолен живот в Шиера, знаейки, че ти не би могъл да ме последваш там.

- Това е минало, а и никога не съм му отдавал особено значение. - отвърна той. - Няма защо да съжаляваш. Така или иначе от самото начало те подведох.

Лилавокосата жена се усмихна горчиво.
- Да не мислиш, че не знам? Крис, не съм сляпа, винаги съм знаела, че прояви интерес към мен, защото приличам на нея.

Крисчън отряза още една хапка от пържолата си.
- Точно затова исках да приемеш извиненията ми одеве. - отвърна той, след като преглътна хапката си. - Осъзнах, че действията ми са нелепи отдавна.

- А тази Нана... И тя ли прилича на нея? - попита жената. Искаше да изкопчи максимално много информация за потенциалната си конкурентка.

- За щастие, няма нищо общо с лейди Моника. - засмя се Крисчън.

- Значи това ли е? Подарил си ѝ къщата, защото си се опитал да избягаш от обичайния си тип? - засмя се жената, не успявайки да сдържи любопитството си.

Крисчън въздъхна тежко.
- Само един разговор с Арус и вече те е въвлякъл в делюзиите си. - отвърна той.

- Защо си такъв? Просто ми е любопитно какво представлява жената, заслужила подарък за осемстотин милиона злато. Всеки би бил любопитен. - засмя се Алиса.

- Нана е куртизанка. - отвърна Крисчън, продължавайки невъзмутимо да реже от пържолата си.

- Куртизанка... Разбира се, че е куртизанка! Как не се досетих по-рано?! - измънка Алиса по-скоро на себе си, след което шумно си отдъхна, дори не осъзнавайки, че го прави. - В такъв случай значи всичко това има съвсем просто обяснение.

Крисчън повдигна вежда и хвърли подозрителен поглед на жената пред себе си.
- Изпитвам нарастващи съмнения, че си разбрала каквото и да било от обясненията ми досега. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.

Алиса беше доста доволна от чутото. Изглежда Крисчън изобщо не се беше променил. Дори и когато те двамата имаха отношения, приятелките ѝ я предупреждаваха да не излиза с него, тъй като скоро след това ще бъде заменена от друга жена, или от някоя куртизанка. Тя на свой ред бе успяла да развали лошите им прокоби, като просто го бе зарязала първа. А след като и тази жена беше куртизанка, в съвкупност с начина, по който Крисчън говореше за нея, изглежда бе загубила интереса му вече.
- Не се тревожи, всичко разбирам. - усмихна се тя и най-сетне започна да яде салатата си.

Крисчън довърши пържолата си и реши да игнорира странното поведение на Алиса. Предполагаше, че нищо не е разбрала и вероятно, както и повечето от останалите, е повярвала на Арус вместо това. Какво им ставаше на всички напоследък? Толкова ли недостоверни изглеждаха думите му, та дори Арус им се струваше по-адекватен в сравнение?!
- Предлагам да спрем да коментираме Нана, изненадан съм от себе си, че не изгубих апетит слушайки за нея през цялото време досега.