Ресторант "Червен божур"

- Той сам си намира какво да яде. Според робите се крие в кухнята и тайно яде. - засмя се Розан. - Никой не би те върнал, ако решиш да си дойдеш поне за кратко.

- Ще видим.
Силиа опита от стека си, направо се топеше в устата. Това месо беше много вкусно.
- Харесва ли ти това място? 

- Храната е вкусна, но цените наистина не си заслужават. - изрече жената. - Тези продукти дори не струват половината на това, което тези хора взимат за ястията.

- Да, знам. - изрече Силиа. - Просто не ми се занимаваше да готвя нещо след откриването, иначе щях.

"Откриването? Какво е открила тази? Магазин за опиум?" Нана се засмя тихо на шегата в ума си.

Розан беше приключила със салатата си.
- Имаш ли друго за споделяне?

- Трябва ми мрежа от контакти в Шиера, но това вече не знам как ще стане. Нямаме какво да предложим на тоя остров, а Ефос е далеч. 

Розан въздъхна.
- Ефос наистина разполага с добри ресурси, но няма как да ги изнесем. - изрече жената.

- Леона щеше да ми свърши всичката работа, но уви, твърде лоялна е към баща ми. Никога няма да се съгласи да работи за мен. 

- Не съм виждала такъв талант като Леона, но да. Лоялността ѝ винаги е била към крал Селиандър. По време на управлението на Силван тя спря да работи и изчезна. 

- В Шиера се крият всичките отговори около нападението ми, но уви, няма как да ги достигна. Вече наистина не знам на какво да се надявам. 

- Трябва да се запасиш с търпение. Изглежда тези неща в момента не зависят от теб.

- Само дето не съм сигурна дали търпението ще реши проблема. - въздъхна принцесата. - Както и да е, в момента не мога да сторя повече.
Силиа повика сервитьора, за да плати сметката.
- Благодаря, че прие поканата ми. - изрече тя към Розан. 

- Благодаря, че ме покани. - изрече Розан. - Ако имаш нужда от каквото и да е, знаеш къде съм. 

Силиа кимна и двете с Розан напуснаха ресторанта. Принцесата си отдъхна, че Розан прие завещанието ѝ. Нямаше никаква представа за каква буря да се готви.

Нана най-после успя да вземе ястията си и също си тръгна. Трябваше да разбере какво са организирали в Еритос.

Алиса бе успяла да открие Крисчън и побърза да го покани в Червен божур, за да разбере повече за случващото се около него.
- Радвам се, че откликна на поканата ми. Не бях сигурна, че ще искаш да дойдеш. - усмихна се жената, докато влизаха в ресторанта.

- Не виждам защо не бих. - отвърна мъжът, настанявайки се в стола си. Келнерът донесе две чаши с шампанско, както винаги ресторантът посрещаше гостите си. Крисчън пое чашата си в ръце и я подаде напред.

Алиса удари върха на чашата си в тази на Крисчън, сетне отпи.
- Говорих с... лейди Моника. Тя ми разказа доста интересни неща за теб.

- Нима? - повдигна вежда Крисчън, също отпивайки от чашата си.

- Когато отначало ми каза, че работиш за Арус, едва се сдържах да не се изсмея. - отвърна жената, сетне благодари на келнера, който току-що бе донесъл менютата им. И без това не се интересуваше от храната. - Изглежда обаче нещата доста са се променили около него.

- Случват се и чудеса в този живот, изглежда че. - засмя се чернокосият мъж, взимайки менюто си в ръце. Така или иначе вече знаеше какво ще поръча. - Ти не замина ли при роднини в Шиера?

- Точно така. - кимна жената. - Дойдох да прекарам известно време тук, докато строят новата ми лятна резиденция там. Сега обаче се изкушавам да купя имение и тук. - усмихна се чаровно лилавокосата жена.

- Не бих казал, че пазарът е особено благосклонен в днешно време. - отвърна Крисчън. - Последният имот, който купих ми излезе осемстотин милиона злато.

Алиса щеше да отвърне, но тъкмо тогава келнерът се върна, за да приеме поръчките. Жената си поръча обикновена салата, нямаше нужда от повече и без това.
- Чух за това от Арус вече. - засмя се тя.