Ресторант "Червен божур"

- Аз нямам нужда от спасяване, Лилит. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - От друга страна всеки, който би твърдил, че съм го заплашвал заради Лайла... Определено не е с всичкия си. 

Лилит сви рамене.
"Не мога да коментирам тази ситуация, тъй като не знам за какво става въпрос, но имаш нужда от спасение. Не можеш да ме убедиш, че е добре за здравето ти да прекарваш време в компанията на Силиа." 

Крисчън се огледа наоколо.
- Доколкото виждам, всички сме в момента в компанията на Силиа. Изглеждаме достатъчно здрави. - подигра се той.

- Точно защото има толкова много хора тук сме в безопасност. - въздъхна Нана. - Нима не ме заплаши с нож? 

Каво си въртя яко чепарете кончо и той и пяха миливи песни ооо курво мила си курво булка да земеш да станеш човек да пребъдеш. 

Елвира разтърка чело с ръка. Изглежда Седрик търсеше отношения с други жени. Разбира се, имаше това право. Маркизата обаче реши, че ще приключи отношенията си с него, така нито щеше да навлиза в скандали с други жени, нито щеше да се зарази с нещо. 

Лилит се засмя.
"Ти си прекарвал повече време във вдървената ѝ компания от нас. Това вече не е добре за здравето. Заради това ли не можеш да си намериш друга жена? Не всички жени са такива дървета, ще се увериш.", отвърна жената. 

- Заплашил... е твърде силно определение. Никога не съм смятал да те нараня наистина. - отвърна той и се обърна към Лилит. - Както казах и по-рано, ако имам нужда от нещо конкретно, съм достатъчно способен да го намеря.

"И защо не го търсиш тогава? Не можеш да ме убедиш, че Силиа толкова ти харесва.", изрече жената. 

- Интересно ми е откъде знаеш какво търся. - повдигна вежда Крисчън. - Лилит, преследваш ли ме? Доста бих се притеснявал за теб, ако е така. 

Каво пя добри песни за свадбаре за курвата като чува да става булка одма але курво аз съм твой фетиш напрао свещено свадбаре да прайм мила курво долна курвооо. 

"Не те преследвам.", изрече Лилит. "Но наистина ли имаш нужда от ревлива жена? Това е самоунижение, честно.", махна с ръка жената. 

 [AI=https://i.postimg.cc/3xXHfySR/tyutyutyu.jpg]Силиа въздъхна. Лилит отново започваше с простотиите си. 

- Тази ревлива жена изглежда живее само в твоето съзнание, Лилит. Отдавна ми се оплакваш от нея, приеми приятелския ми съвет и прекратете отношенията си. Изглежда не ти влияе добре. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

"Отношенията ни? Аз нямам отношения с нея, скъпи. Опазили ме божествата.", засмя се Лилит. "Ти приеми приятелски съвет и прекрати отношенията си с нея. За твое добро е, наистина."

Афсол не успя да разбере името на този мъж, с който Елвира явно излизаше. Не че нещо щеше да му стори, просто трябваше да се увери, че не е опасен за нея. 

Нана извика един от келнерите и прошепна нещо в ухото му. Мъжът кимна и отиде към малката сцена, където понякога канеха известни пианисти. Представлението на лисицата разбира се, щеше да бъде добавено в общата сметка. 

- Аз нямам проблемите, от които ти страдаш, Лилит. Потърси помощ. - отвърна Крисчън. 

Келнерът привлече вниманието на всички в ресторанта.
- Дами и господа и... - не беше сигурен как да адресира коня, нито защо собствениците въобще го допускаха вътре. - Тази вечер сме подготвили по желание на гост от тази маса специално представление за Вас. - мъжът посочи масата на Катрин. - Нана е известна танцьорка от... далечна земя. - не беше сигурен къде точно е Валдора. - За Вас тази вечер тя ще представи характерен за нейната раса танц. Моля, аплодисменти!

"Имаш много по-лоши проблеми от моите. Аз нужда от помощ нямам. Любимото ти Дърво изглежда има.", изсмя се жената.