Лилит въздъхна. Горката Катрин, никой не я беше карал да организира парти.
Ресторант "Червен божур"
- Вероятно са предполагали, че аз или Крис ще платим все пак. - засмя се Арус. - Нима очакваш да оставя красавица като теб да бъде продадена в робство, заради подобна нелепост? - всъщност, обикновено точно по подобни начини се случваше това, но тъй като отдавна се събираше с тези хора, Арус нямаше намерение да постъпва по подобен начин с някой от тях.
След като чу, че Арус все пак ще плати сметката, Серена си отдъхна. Вече можеше да си тръгне спокойно. Горката Катрин, това място определено не беше твърде подходящо за събирания, особено с тяхното финансово положение. Момичето пожела лека вечер на останалите, сетне си тръгна.
- И за това ти благодаря. - изрече Катрин, все още беше ужасена.
- Няма нужда да се притесняваш за нищо. - усмихна се Арус.
Евдемия си отдъхна, че все пак сметката щеше да бъде покрита и Катрин няма да пострада. Тази сметка трябваше откачената Клара да я плати. Тя организира това събитие, тя трябваше да покрие всичките им разходи.
Нана довърши вечерята си и реши да си върви, преди наемният убиец да е казал нещо. Тя не уведоми никого и просто си тръгна от ресторанта.
- Противни същества. - изсумтя Силиа. - Набутаха горката Катрин с такава огромна сметка и нито една от тях нямаше доблестта да се извини на горкото момиче.
- Как да не се притеснявам? Това са твърде много пари. - въздъхна Катрин.
След като Халон се увери, че всичко е наред, реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и си тръгна.
- Не са толкова много. - излъга Арус и сви рамене. В действителност двете палави лисички се бяха пооляли, но в името на мира реши да предотврати по-голям проблем. Винаги можеше да си го изкара на гърба на Крис после.
- Не са толкова много?! - очите на Катрин се разшириха от изненада. - Това са ужасно много пари, както и да го погледнеш.
- В моя бизнес търгувам с доста повече ежедневно. Питай Крис ако не ми вярваш. - усмихна се чаровно Арус. - Не е нищо особено, не го мисли.
Афсол реши да си върви. Нямаше представа как щеше да научи името на този, с който Елвира излизаше, но все някога щеше да го разбере.
Да не го мисли? Сигурно щеше да го мисли до края на дните си. Това бяха твърде много пари за просто едно събиране. Момичето нямаше представа какво да каже.
- Още веднъж благодаря, наистина нямам представа какво друго да кажа.
- Още веднъж благодаря, наистина нямам представа какво друго да кажа.
Евдемия пожела лека вечер на всички и реши да си върви. В тези събирания трябваше вече изрично да се упоменава, че всеки ще си плати каквото си беше поръчал.
- За нищо. - жизнерадостно отвърна Арус, сетне подкани Крисчън и Далия да се прибират, инак рискуваше Катрин да продължи да му благодари до края на вечерта. Търговецът и останалите пожелаха лека вечер, след което се запътиха към имението.
Лилит пожела лека вечер на останалите и побърза да тръгне след Арус и останалите.
Силиа също бе решила да се прибира. Тя стана от мястото си и доближи Катрин, сетне я прегърна силно.
- Съжалявам, че така се стече тази нощ. - изрече тя. - Трябва наистина да имаш едно на ум с тези лисици. Не са благочестиви същества.
Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.
- Съжалявам, че така се стече тази нощ. - изрече тя. - Трябва наистина да имаш едно на ум с тези лисици. Не са благочестиви същества.
Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.
Елвира избърса мокрото от сълзи лице на Катрин.
- Хайде да се прибираме. Може да останеш при мен тази вечер.
- Хайде да се прибираме. Може да останеш при мен тази вечер.
- Благодаря! - изрече Катрин и тръгна след Елвира.
Дейвид въздъхна и си тръгна. Животните бяха прекалили.
Силиа беше много доволна от отварянето на парфюмерията си. Не очакваше, че толкова много хора ще дойдат да разглеждат. Златото, което изкара бе доста добро. Складът ѝ се пръскаше по шевовете, затова не се притесняваше, че стоката ще свърши бързо. Парите, които изкарваше щеше да пази в Кросфайър Муунлайт и да развива живота си тук. Тя бе поканила и Розан, а след като отварянето приключи, двете се отправиха към Червен божур. Принцесата не харесваше това място, но днес имаше повод, затова реши да си направи резервация. Двете жени бяха отведени до масата си и не след дълго, се появи сервитьор, който им остави менютата.
- Не се притеснявай да си поръчаш каквото пожелаеш. - изрече Силиа.
Тя се обърна към сервитьора и поръча бутилка бяло вино, след което си поръча и някаква салата с морски дарове. За по-късно си бе поръчала стек от рядък вид теле.
- Не се притеснявай да си поръчаш каквото пожелаеш. - изрече Силиа.
Тя се обърна към сервитьора и поръча бутилка бяло вино, след което си поръча и някаква салата с морски дарове. За по-късно си бе поръчала стек от рядък вид теле.
Розан кимна и реши да си поръча същото като Силиа. Нямаше претенции относно храната.
- Беше хубаво откриване. - започна жената. - Обаче не видях никъде приятелите ти, нито братята ти.
- Беше хубаво откриване. - започна жената. - Обаче не видях никъде приятелите ти, нито братята ти.
Силиа въздъхна и отпи от виното си.
- Никой от тях не знае. Няма нужда. - отвърна Силиа.
- Никой от тях не знае. Няма нужда. - отвърна Силиа.
Влез, за да отговориш.
