Ресторант "Червен божур"

- Крис, не съм виновен, че ти хлопа дъската. - укори го Арус, също отпивайки от чашата си. - Толкова невероятно същество, дори не би следвало да се налага аз да правя каквото и да било, за да имаш интерес. 

- Щом казваш, че е тукашен, не те ли притеснява, че може да дойде? - попита Катрин. - Афсол знае ли за него? 

- Нямам ни най-малък интерес към това ти да ми уреждаш срещи, мислех, че отдавна сме се разбрали по този въпрос. - отвърна Крисчън. - Смятам, че съм достатъчно способен сам да уредя от каквото имам нужда. 

Елвира скръсти ръце.
- Аз знаех ли за дриплата? Не. Научих в деня на сватбата. - изсумтя жената. - Не знае, не виждам и причина да узнава. Животът си е мой, с него нямаме отношения. 

Нана и Юки седяха сравнително близо до Арус, наемния убиец и жената на Арус - Далия. Нана се обърна към тримата.
- За какво си говорите? - попита лисицата, стараейки се да изглежда, сякаш я интересува.

- За теб, всъщност. - усмихна се широко Арус. - Наздраве. - подаде ѝ чашата си той в очакване.

- Сякаш не изглежда особено честно. 

Мигайки неразбиращо, Нана все пак почука ъгъла на чашата си с тази на Арус.
- За мен? Какво искате пак от мен? - присви очи лисицата. 

- Хм, дали? А честно ли беше да науча от други хора, че спи с нея? Той не се сети да ме погледне в очите и да ми каже, защо аз да правя нещо подобно? - започна да се ядосва маркизата. 

Каво зоба яко и мило нещо магарешки чеп и напрао пусна фанфара добро горме са беши напрайло. Кончо зоба салата ама пръдна малко. 

Силиа се засмя.
- Катрин, остави я. Тя знае най-добре какви ги върши. 

- Точно. - отпи от чашата си Елвира. 

Крисчън поклати глава в отрицание. 
- Абсолютно нищо. - отвърна той. - Арус от край време има проблеми с психиката, не знае какво говори, чувствай се свободна да игнорираш всичко, което каже от тук насетне. 

Катрин въздъхна. Не разбираше какво ги бе прихванало тези двете. 

- Нима ти нямаш? - повдигна вежди Нана. 

- Както биха се изразили някои други присъстващи на тази маса - съвсем не. Аз съм си "тип-топ". - засмя се тихо наемният убиец. 

Нана се изсмя саркастично.
- Ще видим докога ще е така. - тихо отвърна тя и отпи от чашата си.

 [AI=https://i.postimg.cc/L6Vczdn5/947b87afe07eba278670d4cebaba0ed7.jpg]Седрик дойде до Червен божур. Трябваше да организира менюто за рождения ден на майка си и тя пожела да бъде от този ресторант. Докато мъжът очакваше да се освободи келнер и да му донесе меню, той забеляза група хора събрани в дъното на залата. Забеляза Елвира и реши да я поздрави, това може би бяха приятелите ѝ. Той си доближи до тях и застана близо до чернокосата жена.
- Здравей! Не предполагах, че ще те засека тук. - усмихна се широко Седрик. 

Очите на Елвира се разшириха от изненада, когато чу този глас. Този пък какво правеше тук? 
- Здрасти. - смотолеви тя. - Ти какво търсиш тук? 

 [AI=https://i.postimg.cc/3xXHfySR/tyutyutyu.jpg]Силиа вдигна поглед към този мъж и се изненада. Та това беше онзи, който я отряза в таверната.
- Ти? - изрече изненадано тя и се обърна към Елвира. - С този ли излизаш?