Ресторант "Червен божур"

Юки реши да се прибира, така или иначе нямаше никакво касателство към плащането на тази сметка. Лисицата използва кристала си за телепортация и се прибра в дома си.

- Имам само 14 353 796 злато. Дори и да започна да работя за вас и да ми взимате заплатата, сигурно няма да мога да ви се издължа до края на дните си. Не знам какво друго бих могла да предложа. - Катрин все повече се притесняваше от тази ужасна ситуация. 

Келнерът също не беше сигурен какво да прави.
- Ами освен да попитам собственика, за да видим дали ще иска да те купи за робиня. Тъкмо имаме търговец на масата. - отвърна мъжът. 

Лилит въздъхна. С този явно нямаше да има излизане на глава.

 Силиа се изсмя при изказването на Крисчън. Нито един лисугер не си струваше. 

Нана приключи с танца си и се върна на масата, след бурни ръкопляскания от повечето посетители. Междувременно, не разбираше защо обстановката на масата е толкова обтегната. Лисицата сви рамене и седна, за да довърши вечерята си. 

Катрин още повече се ужаси. Само това липсваше - да я продадат като робиня някъде. Момичето вече не можеше да сдържа сълзите си.
- Нямах абсолютно никаква представа, че ще се натрупа толкова много.
Дори не разбираше какво толкова бяха поръчали за 500 милиона. 

Арус дочу плача на Катрин и побърза да провери какво става, тъй като видя, че и келнера е пред нея. Търговецът добре знаеше, че никой от Еритос не би могъл да си позволи да плати подобна сметка.
- Някакъв проблем ли има тук? - попита той.

Елвира се обърна към Катрин. Момичето изглеждаше ужасно.
- Катрин, всичко наред ли е? - попита я тя. 

Келнерът въздъхна облекчено. 
- Добре, че идвате, господин Арус. Тази твърди, че няма злато, за да плати сметката и тъкмо се уговаряхме да бъде продадена на собственика за робиня. Ще посредничите ли за сделката? 

Катрин нямаше никаква представа какво да каже.
- Сметката е твърде голяма. - през сълзи изрече тя. - 530 милиона. Такса за коня, за танца на Нана. Дори не знаех, че таксуват за Вихрогон, нито че някой от вас си е поръчал тази жена да танцува. 

Очите на Елвира се разшириха от изненада. 530 милиона изобщо не бяха малко, нямаше представа как щяха да ги съберат.
- Толкова много? Че какво толкова се е консумирало тук? 

Арус изцъка с език.
- Скъпи приятелю, станало е объркване. Ще простиш ексцентричностите на моя приятел Крис, той настояваше за танцьорката. - намигна в негова посока Арус. - Относно храната, аз поръчах повечето неща, заедно с тези от тайното меню за двете прекрасни дами, още веднъж - станало е объркване, трябваше да оставиш сметката при мен. - излъга той. 

 Силиа се намръщи. Разбира се, че Крисчън ще си е поръчал тази проклетница да танцува. Все пак, предният път едва не се изчукаха на масата. Навярно и на това щяха да станат свидетели някога. 

- Не знам, Елвира, но има такса от тридесет милиона само за коня. - продължи да плаче Катрин. - Парите ми не стигат да я покрият.

Арус се обърна към Катрин.
- Аз ще платя, не се безпокой. - усмихна се той. - Собствениците са ми добри приятели, няма да имаш никакви проблеми с тях от тук насетне. 

Елвира изцъка с език. Дори и всички да дадат каквото имат, едва ли щяха да съберат и половината от сумата.
- Моля те, спри да плачеш и си поеми дъх. Бяла си като платно. 

Келнерът беше доста объркан, но след като все пак щеше да получи златото, кимна и отиде да приготви пергамент, който да бъде изпратен до имението на Арус. Търговецът винаги уреждаше сметките си по този начин. 

Катрин продължи да плаче.
- Това са твърде много пари. И на теб не мога да ги върна. 

- Няма нужда да ми връщаш каквото и да било, красавице. - махна с ръка Арус. - Никой не би могъл да те вини, че не си наясно с цените тук. А и определено нямаше как да знаеш за тайното меню.

Катрин вече нищо не разбираше.
- Т-тайно меню? 

Далия извъртя очи. Ето до това довеждаха мелодрамите на пиклата, други също тръгваха по нейните стъпки. На тази колко пъти трябваше да ѝ се каже, че ще ѝ се помогне?!

- Поръчките на Нана и Юки бяха от него, само те стигаха 230 милиона. - засмя се Арус. - Нямам представа кой ги е открехнал за съществуването му, но вероятно е бил Крис.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Лисиците бяха поръчали това? Можеше някак да оправдае Нана, тя не живееше в Еритос, но Юки? Юки знаеше колко са бедни всички, защо ѝ беше причинила нещо подобно? Та тя нищо лошо не ѝ беше сторила. 
- Благодаря, че ми помогна. Никога няма да мога да ти се отблагодаря. - изрече Катрин и избърса сълзите си. - Въпреки това не разбирам защо тези двете са си поръчали подобни ястия. 

 Силиа дочу думите на Арус и изцъка с език. Разбира се, че тези двете стояха в дъното на нещата. Горката Катрин. Не можеше да разбере как някой би защитавал проклетите лисугери.