Ресторант "Червен божур"

Афсол не успя да разбере името на този мъж, с който Елвира явно излизаше. Не че нещо щеше да му стори, просто трябваше да се увери, че не е опасен за нея. 

Нана извика един от келнерите и прошепна нещо в ухото му. Мъжът кимна и отиде към малката сцена, където понякога канеха известни пианисти. Представлението на лисицата разбира се, щеше да бъде добавено в общата сметка. 

- Аз нямам проблемите, от които ти страдаш, Лилит. Потърси помощ. - отвърна Крисчън. 

Келнерът привлече вниманието на всички в ресторанта.
- Дами и господа и... - не беше сигурен как да адресира коня, нито защо собствениците въобще го допускаха вътре. - Тази вечер сме подготвили по желание на гост от тази маса специално представление за Вас. - мъжът посочи масата на Катрин. - Нана е известна танцьорка от... далечна земя. - не беше сигурен къде точно е Валдора. - За Вас тази вечер тя ще представи характерен за нейната раса танц. Моля, аплодисменти!

"Имаш много по-лоши проблеми от моите. Аз нужда от помощ нямам. Любимото ти Дърво изглежда има.", изсмя се жената. 

- Не бих могъл да коментирам други хора, но за себе си потвърждавам, както казах и по-рано, смятам, че съм си тип-топ. - засмя се Крисчън и хвърли скептичен поглед към Нана. Не беше сигурен какво е намислила за пореден път. 

 Силиа нямаше абсюлотно никакво намерение да аплодира тази проклетница. Тя заби поглед в менюто, дори не искаше да я гледа. 

"И ще си още по-тип-топ като се отървеш от Силиа, повярвай ми.", усмихна се Лилит и обърна поглед към сцената.

Нана излезе на малката сцена, доста оскъдно облечена, както винаги. За нейно щастие, дори и без умението си за хипноза, наистина умееше да танцува добре. Лисицата реши да изпълни предизвикателен танц, под звуците на струнните инструменти, тъй като тази вечер нямаше пианист. Беше се договорила осемдесет милиона да бъдат добавени към сметката на масата за това представление, от които тя лично щеше да получи четиридесет. 

Катрин нямаше представа, че и подобно нещо предлагат в ресторанта. Силно се надяваше сметката да не надхвърли наличното ѝ злато, че нямаше представа как щеше да плати. 

Каво пляска мощно и с кончестър и те въртяха гьобеци чепаре сичко си въртяха. 

За пореден път, Крисчън не знаеше дали да се смее, или да заплаче. За момент помисли, че Арус е уредил това, но след като забеляза учудения му поглед, още повече се изненада. Какво я прихващаше Нана сега? 

Евдемия въздъхна. Гнусната Свиня и това щеше да провали.

Дейвид не разбираше тази Нана какво целеше с този танц. Не беше виждал нещо подобно до сега, изглеждаше красиво, но какво печелеше тази жена от това? 

Келнерът доста се изненада, че това крехко момиче от северното кралство има хоби да гледа изкусителни танци на полу-голи танцьорки, но след като щеше да плати добре... 

Арус беше във възторг, макар и да се обвиняваше, че самият той не се е сетил по-рано да поръча на Нана да стори нещо подобно. Приемът щеше да мине много по-интересно, ако знаеше, че има и такива таланти.

Юки се плесна по челото. Изглежда Нана съвсем бе полудяла. Лисицата продължи тихо да яде вечерята си.

- Не разбирам тая защо така се излага. - изрече Елвира на Силиа.

 Силиа не обърна глава към противната лисица.
- Всеразвит талант, изглежда. - отвърна принцесата. - Щом ѝ харесва да се излага... 

Лилит наблюдаваше Нана, сетне се обърна към Крисчън.
"Ето, Нана е чудесен пример за жена за теб. Има хубаво тяло, а ако бъдеш една идея по-сговорчив към нея, може да имате прекрасни отношения."

Крисчън се изсмя с глас.
- Нана е прелестна както всички знаем, но има един съществен проблем в нея. Когато ти проговори - магията някак се губи. - размаха ръка той.

"Това е, защото ти не подходи добре към нея. Опитай се да я разбереш малко повече, ще се получат нещата.", укори го Лилит. 

- Лилит, защо така упорите се опитваш да ме сватосаш с приятелката си Нана? - засмя се Крисчън. - За твое сведение, не смятам че и тя самата би била особено щастлива да чуе думите ти. Не мисля, че ме харесва особено. 

"Това е, защото си малко груб спрямо нея. Тя не е лош човек. Лисица.", изрече Лилит. 

Блейд видя, че Конър изобщо не беше докоснал ястието, което Каво си бе поръчал.
- Съпруже, не си мисли, че няма да го изядеш. - изрече мъжът и повика един келнер, след което го помоли да опакова вечерята на Конър за вкъщи. - Вкъщи ще го изядеш и още как.