Ресторант "Червен божур"

- За теб, всъщност. - усмихна се широко Арус. - Наздраве. - подаде ѝ чашата си той в очакване.

- Сякаш не изглежда особено честно. 

Мигайки неразбиращо, Нана все пак почука ъгъла на чашата си с тази на Арус.
- За мен? Какво искате пак от мен? - присви очи лисицата. 

- Хм, дали? А честно ли беше да науча от други хора, че спи с нея? Той не се сети да ме погледне в очите и да ми каже, защо аз да правя нещо подобно? - започна да се ядосва маркизата. 

Каво зоба яко и мило нещо магарешки чеп и напрао пусна фанфара добро горме са беши напрайло. Кончо зоба салата ама пръдна малко. 

Силиа се засмя.
- Катрин, остави я. Тя знае най-добре какви ги върши. 

- Точно. - отпи от чашата си Елвира. 

Крисчън поклати глава в отрицание. 
- Абсолютно нищо. - отвърна той. - Арус от край време има проблеми с психиката, не знае какво говори, чувствай се свободна да игнорираш всичко, което каже от тук насетне. 

Катрин въздъхна. Не разбираше какво ги бе прихванало тези двете. 

- Нима ти нямаш? - повдигна вежди Нана. 

- Както биха се изразили някои други присъстващи на тази маса - съвсем не. Аз съм си "тип-топ". - засмя се тихо наемният убиец. 

Нана се изсмя саркастично.
- Ще видим докога ще е така. - тихо отвърна тя и отпи от чашата си.

 Седрик дойде до Червен божур. Трябваше да организира менюто за рождения ден на майка си и тя пожела да бъде от този ресторант. Докато мъжът очакваше да се освободи келнер и да му донесе меню, той забеляза група хора събрани в дъното на залата. Забеляза Елвира и реши да я поздрави, това може би бяха приятелите ѝ. Той си доближи до тях и застана близо до чернокосата жена.
- Здравей! Не предполагах, че ще те засека тук. - усмихна се широко Седрик. 

Очите на Елвира се разшириха от изненада, когато чу този глас. Този пък какво правеше тук? 
- Здрасти. - смотолеви тя. - Ти какво търсиш тук? 

 Силиа вдигна поглед към този мъж и се изненада. Та това беше онзи, който я отряза в таверната.
- Ти? - изрече изненадано тя и се обърна към Елвира. - С този ли излизаш? 

Елвира беше още по-изненадана.
- Вие се познавате? 

Нана хвърли поглед към новодошлия, но не беше сигурна, дали ѝ е бил клиент. Бяха доста вече, не можеше да запомни всички. Вероятно не бе бил нищо особено.

 - Това е този, който ме отряза. Говорих ти за него. - отвърна Силиа. 

 Сърцето на Седрик направо щеше да изскочи.
- Чакай малко, - изрече той и чак сега забеляза Арус и Крисчън на масата. - жената на Крис е твоя приятелка? 
Това вече беше пълен ужас. Седрик се обърна към Крисчън.
- Съжалявам, че ти отмъкнах една преди време, но - посочи към Силиа, - с нея не съм имал отношения, заклевам се. - изрече той и побърза да напусне ресторанта. 
Някой друг път щеше да дойде да вземе меню.

Каво и кончо зобаха хубаво манжаре и лочиха яко рикийка Каво са съблече голтак и зе да играй гол казачок.

Евдемия се плесна по челото. Тази гнусна Свиня изглежда никога нямаше да спре да се излага на публични места. 

Нана хвърли скептичен поглед към наемния убиец.
- Изглежда не само аз съм била заплашвана от теб. - повдигна вежда лисицата.

Елвира изпи набързо чашата си с вино. 
- Това беше повече от нелепо. - въздъхна тя. - Нямах представа, че си попаднала на него.

Крисчън не знаеше дали да се смее, или да плаче. Бегло познаваше този мъж, но жената, която бе споменал никога не бе представлявала нищо особено за него. 
- Вероятно менталният проблем, от който Арус страда е заразен. Изглежда и други жители на кралството са го прихванали. - отвърна той. 

- Казах ти, че не му запомних името. - извъртя очи принцесата. - Хубавото е, че нищо не се е случило.