Ресторант "Червен божур"

Афсол не можеше да чуе добре какво обсъждаха трите жени. Надяваше се всичко с Елвира да е наред. 

Арус кимна одобрително, чувайки разговора между трите жени. Елвира явно знаеше как да се забавлява, жалко че жени като нея бяха рядкост на север. 

Халон въздъхна.
- Трябва и в Еритос да отворят подобен ресторант. Разбира се, не толкова скъп. 

- Кое толкова те забавлява? - присви очи Крисчън. - Какво си направил този път?

Арус сви рамене.
- Абсолютно нищо, скъпи ми приятелю. Трябва да престанеш да си толкова параноичен. Смятам просто, че това е една прекрасна вечер.

Евдемия се обърна към Халон.
- Звучи добре, но не мисля, че някой би го сторил. Пък и какво ще се готви там с тази оскъдна храна? Ще е една идея по-добре от таверна.

 - Ти поне можеш да се наслаждаваш на някакво внимание. Не позволявай на Афсол да бъде пречка за щастието ти. 

- Е, той е? - вирна вежда в учудване Елвира. - Ако не се беше оженил за онази дрипава беднячка нямаше да съм в това положение сега.
Жената отпи от виното си.

Катрин въздъхна.
- Това ще отмине и тя ще си отиде. - изрече момичето. - А този от къде е? 

- От тук. - отвърна Елвира. - Не исках да излизам с някого от Еритос, за да не тръгнат слухове. 

 - Поне ти имаш късмет в това. - въздъхна принцесата. 

- И ти можеше да имаш, ако не се отказваше на първата крачка. - измърмори жената. 

- Аз съм параноичен? - хвърли му скептичен поглед Крисчън, отпивайки от чашата си с шампанско, предоставена от келнера при идването им ресторанта.

Катрин смекчи тона си.
- Сериозно си търсите други мъже? - изненада се момичето. 

- Забранено ли е? - извъртя очи Елвира и също заговори по-тихо. - Това, че сме влюбени в идиоти, които не ни искат, не ни пречи да излизаме с други мъже. Може и ти да пробваш, Дейвид не изглежда като да има намерение да се връща при теб. 

- Съжалявам, за мен е леко прекалено. - сви рамене момичето. - Не съм сигурна, че трябва точно така да постъпиш. 

- Ами да. Никога не съм искал да ти навредя. - сви рамене Арус. - Не знам защо разбираш погрешно искрените ми опити да ти помогна.

- Не можеш вечно да се надяваш на нещо, Катрин. - въздъхна Силиа. - Просто трябва да се пребориш със себе си, това е изглежда най-трудното. Аз все още не мога.

- С помощ като тази... - засмя се тихо Крисчън, сетне отново отпи от чашата си. 

- Дано скоро да можеш. Не е чак толкова зле.

- Крис, не съм виновен, че ти хлопа дъската. - укори го Арус, също отпивайки от чашата си. - Толкова невероятно същество, дори не би следвало да се налага аз да правя каквото и да било, за да имаш интерес. 

- Щом казваш, че е тукашен, не те ли притеснява, че може да дойде? - попита Катрин. - Афсол знае ли за него? 

- Нямам ни най-малък интерес към това ти да ми уреждаш срещи, мислех, че отдавна сме се разбрали по този въпрос. - отвърна Крисчън. - Смятам, че съм достатъчно способен сам да уредя от каквото имам нужда. 

Елвира скръсти ръце.
- Аз знаех ли за дриплата? Не. Научих в деня на сватбата. - изсумтя жената. - Не знае, не виждам и причина да узнава. Животът си е мой, с него нямаме отношения. 

Нана и Юки седяха сравнително близо до Арус, наемния убиец и жената на Арус - Далия. Нана се обърна към тримата.
- За какво си говорите? - попита лисицата, стараейки се да изглежда, сякаш я интересува.