Ресторант "Червен божур"

Дейвид дойде и поздрави животните, след което се настани на едно от свободните места. 

Арус дойде в ресторанта, заедно с Далия и Крисчън. Търговецът се огледа и забеляза отново групата от Еритос. Мъжът жизнерадостно поздрави седящите на масата.
- Изненадан съм да ви видя тук отново, изглежда Еритос прогресира финансово. - засмя се мъжът.

- Де да беше така, но уви, не е. Просто трябва да го посещаваме още малко. - отвърна Елвира. 

Каво говори на курвата.
- Але курво ти ко са явяваш на булката на Курвито на очите ве. - зверски каза Каво.

- Интересно. - усмихна се Арус и повика келнера, за да донесе още столове към масата. - Надявам се нямате против да се присъединим към вас. - намигна ѝ той.

- Нямаме, разбира се. - изрече Катрин. 

Евдемия вирна вежда.
- Не знам как се явявам на нечии очи при положение, че дойдох тук първа, но както и да е. Ти нямаш мозък, че да кажеш нещо смислено, Свиньо.

Каво говори.
- Але курво то ти си долно нещо ве напрао тука гормеджийницата са та разбрали сигура са та помпили яко в анала да ти дават горме кереча ве. - адски каза Каво и са смя яко.

Евдемия се намръщи.
- Нямах желание да знам какво теб са те правили. Мен по абсолютно никакъв начин не са ме закачали, така че не разбирам нито какво говориш, нито за кого, Свиньо малоумна. 

Каво са пляска главата.
- Але курво на теб ти говоря ве то ти ги прайш тез маскари тука да излагаш народа напрао са пропищели от тебе ве ама добре ве добре то ше дойде деня на съдбоносната вест. - зверски каза Каво. 

Евдемия се засмя.
- Пропищели от мен? Аз защо не знам? Те хората пропищяват навсякъде от теб, луда, малоумна, долна Свиньо! - изсъска жената. - Гледай си работата и изобщо не ме замесвай в тъпотиите си. 

Дейвид въздъхна. Още не се бяха събрали, а караниците на животните вече започнаха. Дали тази вечер нямаше да ги изгонят от ресторанта? 

Каво са смя ама говори.
- Але курво ней вярно ве аз съм си типтоп мене ма знаят господата. - обясливо каза Каво и поръчваха с кончо яко рикийка да лочат да става омайна вечер. 

Евдемия махна с ръка.
- Е, много ясно, че ще те знаят. Те лудите навсякъде ги знаят, за да се пазят от тях хората. 

Силиа си поръча абсент, защото знаеше, че ще има нужда от нещо силно. Нямаше как онзи противен лисугер да не вземе да се появи и тоя път. Принцесата си поръча и някаква вариация на салата Цезар, обаче с морски дарове и изобщо не ѝ пукаше кой щеше да плаща тоя път. 

- Але не ве курво знаят ма че съм типтоп напрао големец ве ти си патравото нещо на тоя свят. - обясливо каза Каво и напрай среден пръст на курвата. 

- Големец? - изсмя се Евдемия. - Ти не си нищо такова, ненормалнико. Ти си побъркан изрод, който трябва да бъде заключен на място, където слънце не огрява. Най-добре да бъдеш убит, ама къде тоя късмет. 

Нана беше получила съобщението от Юки, че ще има парти в ресторанта, поради което реши да дойде. Беше обещала на онези нещастници, че ще си платят, задето се подиграваха толкова време с нея и добротата ѝ. Тя не поздрави никого, но най-безцеремонно си придърпа стол и се настани на масата, близо до Юки. 

Каво са смя като рилски мастиф.
- Але курво на такоз място де слънце не грей да ма заключват ама то туй е в гъзарете ти ве курво ше са заключвам там с чепарете си като дояздиш булка да ставаш. - яко и мило каза Каво и си напрай мусколите.

Юки извъртя очи. Нямаше намерение да участва в нелепите приумици на другата лисица, затова просто започна да разглежда менюто, без да ѝ обръща внимание. 

- Значи никога няма да стане, Свиньо утрепана. - изсмя се Евдемия. 

- Але курво ше става ве като дойде деня на съдбата. - зверски каза Каво и пак лочиха с кончито яко рикийката хубаво нещо благодат.

Силиа извъртя очи. Разбира се, че лисугерът нямаше да пропусне да се появи. Кой знае какво щеше да се случи и този път. 

- Няма така простотия като "деня на съдбата", Свиньо малоумна. - изсмя се Евдемия и си поръча една салата и основно с патешко месо. 

Нана обходи с поглед присъстващите на масата.
- Явно всякакви странни... личности продължават да пускат тук. - измърмори лисицата.