Ресторант "Червен божур"

- Силиа, искаш ли малко вода? Червена си като домат. - изгледа я Елвира. 

- Не, добре съм. Жалко, че никъде няма локация за убиване на лисугери. Щях да ходя всеки ден. 

Елвира отново избухна в смях. Силиа явно възнамеряваше тази вечер да я убие. 
- Те няма ли да силни като Нана поне? 

- Може би. Колко силна ще е тази срещу дракон? 

Това вече не беше смешно. Надяваше се Силиа да не е решила да нападне Нана на някое парти в Еритос.
- Виж, знам, че я мразиш, но това вече не е ли малко прекалено? Наистина ли искаш да я убиеш толкова? 

- Не е лъжа, че искам да я няма, но ако исках да я убия, щях да търся как, макар и да не съм сигурна има ли начин. - въздъхна Силиа. - Той краят ѝ все някога ще настъпи, жалкото е, че няма да съм там, за да го видя. 

- Тя не се ли оплакваше все, че я е страх от Крисчън и си мисли, че той може да я убие? Явно не е чак толкова силна. - сви рамене Евдемия. 

- Не, Крисчън има някакъв предмет, с който се предпазва от уменията ѝ, но не съм сигурна дали би могъл да ѝ стори нещо, ако го нямаше. - изрече принцесата. - От последното парти обаче, изглежда няма смисъл да се притеснявам. Те са се помирили, даже прекалено близки са си станали. Не мога да повярвам, че мразя тая нещастница повече от Далия и Лилит. 

- Дано всичкото това да е едно огромно недоразумение. - въздъхна Елвира. - Искаш ли да се прибираме вече? 

- Хубаво. Сигурно чака лисугера, а ако тя се появи, нервите ми сигурно няма да издържат. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си. 

Евдемия също се възползва от това и плати ястието си. Щеше да се прибере със Силиа и Елвира. 

След като сервитьорът прибра златото, Силиа стана от мястото си, следвана от Елвира и Евдемия. Трябваше с нещо да се разсейва, но не можеше да открие с какво. 

След като се увери, че всички бутилки са добавени към сметката на Арус, Крисчън си тръгна от ресторанта.

Каво доязди на гормеджийницата с кончито и сяда на масето. Гормеджията говори.
- Але Каво хай ве. - яко и мило каза дъртака.

Кончо са добави и говори.
- Але тука с Каво дояздихме да прайме горменето ве. - обясливо каза кончито.

Гормеджията си удря гъза в тавана и говори.
- Але кончо добре ве добре ко ше зобате с Каво. - попитливо каза чиляка.

Каво киризи манжарето и говори.
- Але аз ше искам премиум горме салата крави мъди с краставичок сирини и сперма на макак. - обясливо каза Каво.

Кончо киризи гормето и говори.
- Але аз ше искам премиум манжаре гърба на коча с гарникура мил кокос и мазга на рак. - обясливо каза кончито.

Дъртака говори.
- Але Каво и кончо добре ве добре ше го прайми ама как ше плащате туй горме е малко скъпо ве тряа ся 3000000000000000 манги да давате. - обясливо каза дъртака и си го изкара.

Каво пада и става и плака съдбоносни океани ама говори.
- Але господине ти майка ти баща нямами толкоз манги с кончо ве аз съм бедняк прошляк господар на коне съм туй сий мойто. - тъжливо каза Каво и плака сълзички. 

Гормеджията говори.
- Але Каво ем тогаз няма горме ве. - адски каза дъртака и показа плесника.

Каво стана крушка и говори.
- Але не можи ли да плащам хубаво нещо златен зъб от кончо ве. - яко и мило каза Каво попитливо. Кончо са изплаши ама тъй че да не го види Каво.

Гормеджията говори.
- Але Каво добре ве добре. - добриливо каза дъртака.

Каво киризи кончо и му наби яко тукатите. Кончо плака реки ама плю зъботехниката и пада златен зъб като слънце. Каво дава на гормеджията да са кефи на макс до дупка.

Кончо плака реки и щеши да залезе ама Каво го спря.