Ресторант "Червен божур"

- Не, няма нужда. Довършвам си яденето и си заминавам. - отвърна Елвира и пожела да плати и своята сметка. 

Силиа си взе довиждане с Елвира и напусна ресторанта, сетне се отправи към парфюмерията си. 

Елвира довърши салатата си, след което си тръгна. 

Нана никак не беше доволна, че ще трябва да плаща сметката, но не можеше да откаже на Юки. Лисицата влезе в Червен божур и бе отведена до масата си, където седна и зачака другата да се появи.

Юки пристигна в ресторанта и доста бързо откри Нана. Тя побърза да отиде и да седне на масата срещу нея, сетне един от келнерите поднесе на двете жени по чаша с шампанско. 

Нана повдигна вежда, отпивайки от чашата си.
- Ще си мълчим ли през цялото време? - въздъхна тя.

- Макар и все още да ми е непонятно всичко, на което станах свидетел онази нощ, предполагам че след като така щедро предложи да платиш сметката, мога да пробвам да те изслушам. - саркастично подметна Юки.

Нана присви очи. Юки бе тази, която отправи първа покана към нея да вечерят в този ресторант. Думата "покана", също бе преувеличена, другата лисица просто я бе уведомила, че смята да вечеря с нея в Червен божур.
- Мислех, че ти имаш да ми казваш нещо. - престори се на неразбираща лисицата.

- Имам да ти кажа много неща, но какъв ли е смисълът? - сви рамене Юки, сетне се отдръпна назад, за да позволи на келнера да остави две менюта пред нея и Нана. - Откакто си тук, послушала ли си ме за нещо досега? 

Нана започна да разглежда ястията. След като изпи отварата от Неро, тя вече не можеше да точи енергия и се налагаше да се прехранва като човеците. Сега обаче, когато на нея се падаше "честта" да плаща, лисицата внезапно не усещаше чак толкова голям глад.
- Не разбирам докога ще ме укоряваш за действията ми. Доброволно изпих отварата, която господарят Неро приготви. Добре знаех какво ще се случи. След като не се е случило на теб, какъв е проблема?

- Каквато и да е причината, да се разделиш с едно от най-ценните си умения заради един идиот, винаги ще бъде изключително глупаво от твоя страна. Точно толкова глупаво, колкото да се доверяваш на онзи долен предател, вместо да слушаш мен. 
Тъй като Нана отново бе успяла да я изнерви, Юки мигновено си поръча същото ястие, като от общата вечеря наскоро.

- Знаеш добре, че ако наредя да убият онзи наемен убиец, никога няма да мога да живея спокойно по тези земи. Никой от лудите му приятели няма да ми го позволи. Нямах друг избор. - въздъхна Нана и се ужаси, чувайки поръчката на Юки. Лисицата си поръча възможно най-евтината малка салата.

Юки повдигна вежди.
- Така както видях, да го убиваш вероятно никога не е било сред приоритетите ти. - изсмя се Юки. - Не разбирам какво виждаш в тези досадни човеци.

- Това беше недоразумение! - изцъка с език Нана. - Онзи негов шеф стоеше зад всичко това.

След като храната беше поднесена, Юки изяде едно парче от суровата риба и изгледа Нана със скептичен поглед.
- Търговецът на роби е досаден, несъмнено. Но и ти сама си си виновна, след като изглежда би приела подобна нелепа поръчка. 

- А какво да направя? Онзи дъртак най-сетне си призна, никога няма да си върне състоянието, двеста милиона злато не бяха за изпускане. Поне успях да задържа половината, която онзи Арус вече ми беше изпратил. - въздъхна Нана, ровейки незаинтересовано в салатата си.

- Не разбра ли досега, че след всичко което сторихме срещу него, наемният убиец със сигурност ни мрази. Дори и да те беше поръчал наистина, вероятно щеше да бъде, за да те унижи, както стори на онова събиране. Толкова ли струва достойнството ти по тези земи? Нима не искаше да е различно от Валдора? - невъзмутимо продължи Юки, сетне си взе още едно парче риба от чинията.

Тук поне никой не ме принуждава... - въздъхна Нана. - Наемният убиец няма право да ни мрази, след всичката помощ, която му оказахме. Така или иначе, ще си плати за това унижение! И той, и онази Силиа.

Юки повдигна вежда.
- Не че не смятам, че това момиче е невероятно глупаво, но прости ми ако не проумявам какво общо има тя с твоите налудничави постъпки в момента.

- Тя също ме унижава винаги, когато ме види. - опонира ѝ Нана. - Не заслужава ли да си получи заслуженото? Виждаш как ми говори, когато се съберем някъде. Ти би ли я оставила да се държи по подобен начин с теб?