Ресторант "Червен божур"

Юки премигна няколко пъти невярващо.
- Аз не преспивах със съпрузите, нито спя с клиентите си, просто ги хипнотизирам да вярват, че се е случило. - изсмя се тя след миг. - За разлика от теб. Дори и без действието на талисмана, ти... 

Нана също премигна няколко пъти. Изобщо не ѝ беше хрумвало, че може и да не спи с клиентите. Когато наемният убиец не беше наоколо, талисманът не работеше. Сега като се замислеше, нямаше смисъл да спи и с онзи отвратителен мъж Пейтън... 
- Не се бях сетила за това... - с тих глас отвърна тя.

Юки се изсмя с глас за пореден път, сетне се плесна по челото.
- После ме гледаш начумерено, когато ти казвам, че нещо с теб не е наред. 

Нана въздъхна пораженчески.
- Така или иначе, вече нямам избор. Не мога да хипнотизирам никого повече, та е добре, че свикнах да работя. Но... След като не си спала с нито един от тези човешки мъже, означава ли че все пак още държиш на господаря Неро?

Юки присви очи и побърза да довърши остатъка от вечерята си. 
- Споменаването на имена на разни предатели внезапно уби апетита ми, така че ще вървя. Спестих ти сметката за десерт, можеш да си ми благодарна.
С навъсено изражение, Юки побърза да стане от масата и да използва кристала си за телепортация.

Нана въздъхна и все пак дояде салатата си, все пак щеше да даде триста хиляди злато само за нея. С ужас в очите лисицата поиска сметката, побърза да я плати, след което си тръгна. В този момент умението за хипноза щеше да ѝ свърши страхотна работа, но уви.

Силиа беше бясна. Отново бе дошла в този ресторант, така или иначе трябваше за събитието. Обаче проклетите цени не ставаха по-евтини и тя си бе поръчала салата Цезар, но във вариант с морски дарове. 

Елвира трябваше отново да посети ресторанта. Срещата ѝ беше приключила и имаше малко време за убиване. Тя забеляза Силиа и реши да седне на нейната маса.
- Дано киселото ти изражение да е заради това, че салатата ти е мега скъпа. - започна жената, докато сядаше на стола. 

- То е и заради това, но не само. - въздъхна ядно принцесата. - Послушах те, дори не знам защо. Срещата ми се провали още преди да започне. 

Елвира се засмя и отпрати сервитьора, който бе дошъл, за да вземе поръчката ѝ. Никакъв шанс да поръча нещо от тук засега.
- Ако пак си го наритала, нормално. 

- То и до там не се стигна даже. Не ме интересуваше името му и него не успях да науча, но историята е следната: говоря си с идиот А и се уговаряме къде да се видим и как да се случат нещата. В следващия момент идва идиот Б и се оказа, че се познават. Шушукаха си малко, докато се правех, че не ги слушам. Накрая идиот Б изтърси на идиот А, че съм новата до Крисчън и идиот А ме отряза веднага. Направо чудесно върви. - извъртя очи Силиа. - Всъщност, по-добре че стана така. Това е ясен знак, че не бива да продължавам с тази тъпотия.

Крисчън с неохота беше дошъл в Червен божур, за да уточни подробностите около храната за приема. Арус беше ангажирал ресторанта с приготовлението на всичките ястия, които смяташе да поднесе на влиятелните си гости. Съдържателят излезе лично, за да го посрещне и го застави да чака на една от масите, докато пристигнат менютата. Крисчън изцъка с език и започна да разглежда кинжала си с отегчение, чакайки.

Елвира не успя да сдържи смеха си. Това наистина беше нелепо.
- Извинявай, смешно е. - през смях изрече тя, сетне опита да се успокои. - Принципно, бих те посъветвала да се виждаш с хора от кръга ни с приятели, но мъжете в тоя кръг са недостъпни повечето. 

- Повечето? - вирна вежда Силиа. - Те всички са. Двама от тях са ми братя, с Каво никога не бих имала такива отношения, ще ме прощаваш, с Конър също. Ако бях някаква по-ненормална като Лилит сигурно щях да се навия да спя с Блейд пред Конър, за да му е гадно, но няма да го направя. Отношенията ми с Крисчън са под всякаква критика, Халон и Дейвид са близки с Евдемия и Катрин, не смятам да се меся там... и остава Арус. Лилит в мъжки вариант, не благодаря. - поклати глава принцесата. 

Елвира въздъхна.
- Тогава спи с жена. Имаш доста опции, даже една от тях ти е под ръка. - отвърна маркизата и погледна встрани. - Я, за вълка говорим. 

- Розан ли? Права си, под ръка ми е. Даже е доста добра опция, няма да ме е страх дали нещо няма да се обърка ужасно много. - отвърна Силиа и се обърна накъдето гледаше Елвира, сетне извъртя очи. - Е, кралството не е толкова голямо, колкото изглежда. 

Елвира се обърна отново към Силиа.
- Пробвай се с Розан. Предполагам, че може добре да се справи със задачата. 

Съдържателят донесе менютата за специални поръчки. Всяко ястие в тях започваше от милион злато. Крисчън нямаше търпение да приключи с тази досадна задача, затова придърпа едно от менютата и започна да прави малки прорези с кинжала си под имената на ястията, които щеше да поръча за приема. Съдържателят наблюдаваше как бодигарда на Арус съсипва скъпата хартия, но не посмя да възрази, търговецът на роби се славеше с многобройните си познати от висшето общество все пак.

Силиа въздъхна.
- И пак нищо няма да се случи. Това в таверната ми дойде като награда. Сигурно нямаше да отида на срещата или щеше да стане като предишния. - отвърна принцесата. - Не мога да разбера какво толкова ми има. 

- И предният път ти казах - поставяш нуждите на другите пред своите. Започни да мислиш за себе си първо и ще видиш за колко много неща няма да ти пука толкова, колкото ти пука сега. - отвърна Елвира. - Знам, че ти е брат, но да не мислиш, че много ми пукаше как би се почувствал Афсол, ако научи за това? След първите две срещи и спря да има значение. 

- Не знам дали по този начин няма да си навредя повече. - въздъхна Силиа. 

- Вярно, обичаш го, но няма какво да те спре. Имате ли връзка? Не. Той занимава ли се с други, когато не се вижда с теб? Очевидно. Даже за малко да станем свидетели на подобно нещо. - отвърна Елвира. 

Силиа въздъхна и погледна бегло към Крисчън. От една страна Елвира имаше право, от друга, принцесата изобщо не усещаше правилно цялото нещо. Може би грешката беше наистина в нея, дори и в Ефос никой не бе казал да не се виждаш с други хора. Между нея и Крисчън нямаше нищо сериозно, но не можеше да намери сили в себе си да стори нещо подобно. 
- Ще го мисля, когато му дойде времето. - изрече накрая тя. 

Евдемия бе решила да се отбие отново в този ресторант. Тя влезе вътре и се зарадва да види познати хора, нямаше представа дали някой нямаше да ѝ направи проблем, че е елфка и е дошла на това луксозно място. Приближи масата на Силиа и Елвира и се усмихна.
- Здравейте! Имате ли нещо против да седна при вас? 

- Разбира се, че не. - отвърна Елвира. - Дойде да посетиш мястото?