Ресторант "Червен божур"

Елвира сви рамене.
- Наистина не знам какво да ти кажа. Защо не говориш с него следващият път, когато се видите? 

- Има ли смисъл? Или ще излъже, че нищо няма между тях, което изглежда изобщо не е вярно или ще се случи нещо, което още повече да потвърди тази теория. - отвърна Силиа. - Още от времето, когато се занимаваше с Юки трябваше да осъзная, че нещо не е наред. Тя излагаше постоянно живота му на опасност, а той продължаваше да ѝ помага. Все едно в момента да тръгна да помагам на Конър, как ли пък не! 

- Не мисля, че Юки му е причинила дори и част от нещата, които Конър ти причини. 

- Е, определено не го е насилвала сексуално, отвличала или опитвала да го убие собственоръчно, но го изпращаше къде ли не за пълни глупости, които едва не го убиха. И после отново реши да ѝ помага. - вдигна ръце Силиа. - Не мога да го разбера. 

Елвира очакваше салатата, която си бе поръчала. И те бяха безбожно скъпи, но не колкото основните.
- Знам, че трудно ще забравиш това, но защо не се опиташ да продължиш напред, без да търсиш любовта на Крисчън? Можеш да си намериш друг мъж или жена, с които да споделяш леглото си. 

Силиа се изсмя.
- Сякаш не помня как завърши това. - отвърна тя. - Никога няма да е същото. 

- Определено, но в един момент просто се получава. - отнесено отвърна Елвира. 

- Какво искаш да кажеш с това? - вирна вежда Силиа. 

- Да не мислиш, че ще чакам Афсол да се раздели с оная дрипла? Аз си имам нужди, изпълнявам си ги. - отвърна жената. - Беше ли ми кофти в началото? Разбира се. 

- Не знаех, че се виждаш с друг мъж. - учудено отвърна Силиа. - Разбира се, имаш право. 

- Не сме се виждали от доста време, затова. - изрече маркизата. - Не е нищо особено, просто секс и нищо повече. 

Силиа горчиво се засмя.
- То и с Крис просто беше така, но накрая се намерих в тази безнадеждна ситуация. 

- Не разбирай думите ми погрешно, но не си имала опит в любовта и връзките. Влюбвала съм се два пъти. Все за тъпанари. И сегашния пак е тъпанар, но няма какво да се направи, докато дриплата е там. - изсумтя жената. 

- И как ти дава сърце да правиш това? 

- Силиа, постави поне веднъж в живота си себе си на първо място и сама ще си отговориш на въпроса. Имаш нужди - задоволяваш ги. Толкова. 

Силиа тежко въздъхна.
- Явно и в това не ме бива. - изрече тя и допи виното си. - Все повече виждам, че за нищо не ме бива в личния ми живот. Когато стане въпрос за работа е съвсем различно. 

- За съжаление, не на всеки му върви във всичко.

- Изглежда няма никакъв смисъл да се опитвам да подреждам живота си. Никога няма да се подреди в моя полза, така или иначе. 

- Не е казано, че така ще стане със сигурност. Може да пробваш с малки неща. 

- Не съм убедена, че нещо ще се промени, нито че ще помогне, но благодаря за съвета. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си. - Аз ще вървя в парфюмерията, да те изчакам ли? 

- Не, няма нужда. Довършвам си яденето и си заминавам. - отвърна Елвира и пожела да плати и своята сметка. 

Силиа си взе довиждане с Елвира и напусна ресторанта, сетне се отправи към парфюмерията си. 

Елвира довърши салатата си, след което си тръгна. 

Нана никак не беше доволна, че ще трябва да плаща сметката, но не можеше да откаже на Юки. Лисицата влезе в Червен божур и бе отведена до масата си, където седна и зачака другата да се появи.

Юки пристигна в ресторанта и доста бързо откри Нана. Тя побърза да отиде и да седне на масата срещу нея, сетне един от келнерите поднесе на двете жени по чаша с шампанско.