Ресторант "Червен божур"

- Не? - със същия изненадан тон отвърна Крисчън. 

Елвира се плесна по челото. Не знаеше дали Силиа употребява опиум, но все повече се убеждаваше, че на Крисчън нещо му хлопа дъската. 

- Не е шега. Наистина си написал поканата. - невярващо повтори лисицата. Този съвсем ли си бе изгубил ума, или бе поредният опит да я заплаши? 

Силиа повика отново сервитьора и направо си поръча бутилка абсент. Отново съжаляваше, че е организирала парти и още повече, че бе решила да зареже работата си и да дойде. Определено не желаеше да става свидетел на това. 

- Не разбирам защо това е толкова странно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Не разбираш... - Нана беше изключително гневна. Наемният убиец подиграваше ли се с нея?! - А златото?

Крисчън беше сигурен, че Арус му е скроил номер и е изпратил покана и до лисицата, след като знаеше и за малката кесия със злато, която го бе накарал да изпрати до гостите на приема. В крайна сметка, за негово съжаление, не можеше да определи кой ще бъде поканен. 
- Надявам се да ти стигне, макар че познавайки те, имам известни съмнения. - изсмя се саркастично мъжът.

- Тоз и той не е наред с главата... - тихо измърмори под нос Елвира и отпи от шампанското си.

Арус едва сдържаше смеха си, но трябваше да изглежда максимално уравновесен, колкото и да му беше трудно в момента. Крис си заслужаваше всичко това все пак, задето се държеше толкова ужасно с красивите лисички, поради която причина не желаеха да пуснат и на него. 

Силиа слушаше разговора на тези двамата и нямаше представа как да реагира. Разбираше Крисчън до някъде, може би ѝ беше обиден, че го обвини в изнасилването, но пред нея ли трябваше да си урежда срещи с Нана и после да твърди, че между тях няма нищо? Принцесата отпи голяма глътка от абсента си и за пореден път прокле ужасните си съдба и късмет. 

Нана нямаше представа как да отвърне на наемния убиец. Той все още не знаеше, че талисманът е безполезен, така че вероятно това бе поредния му опит да я заплаши, а може би и да я убие, щом останат насаме. От друга страна, изглеждаше съвсем искрен. Възможно ли беше да е полудял?! Тя продължи да мълчи, чудейки се как да отвърне. 

Лилит се изсмя, наблюдавайки физиономията на Силиа. Ама така ѝ се падаше като беше пълно дърво в леглото. 

- След като сме се уточнили... - Крисчън смяташе, че разговорът е приключил и продължи да разглежда менюто си. 

Лисицата продължаваше да премигва невярващо. Явно наемният убиец беше сериозен.
- Тогава да вървим. - с въздишка отвърна тя. Ако се опиташе да я убие, нямаше да му бъде възможно така или иначе.

Крисчън се замисли. Беше сигурен, че не е объркал датата на приема в поканата.
- Да вървим къде? - хвърли ѝ неразбиращ поглед той. 

Арус беше закрил лицето си с менюто и се опитваше да се смее възможно най-тихо, така че да не бъде забелязан от останалите присъстващи. Това беше направило вечерта му. 

Окото на лисицата потрепери от гняв. Наемният убиец определено ѝ се подиграваше.
- Тук ли имаш намерение да се случва всичко? - саркастично подметна тя. 

Крисчън наистина не беше сигурен какво не е разбрала лисицата, нито защо продължаваше да досажда, след като явно не беше дошла да вечеря в ресторанта.
- Да, защо не. - невъзмутимо отвърна той. 

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Този сериозно ли ѝ предложи да се изчукат пред всички? 

Дейвид се плесна по челото. Смяташе, че тези в Кросфайър Муунлайт са една идея по-нормални, но уви, изглежда не бяха. И те бяха същите животни като тези в Еритос.