Ресторант "Червен божур"

- Макар и да не харесвам слугата грам, съм съгласна. Само че си в грешка за другото. Извършител няма, просто тъпата пикла не знае как да се измъкне от кашата, която е забъркала и се опитва да прехвърли вината за лъжите си на несъществуващи хора.

- И как, по дяволите, знаеш, че няма извършител? - вирна вежда Катрин. - Също така, не виждам абсолютно никаква причина Силиа да обвинява Крисчън в подобно нещо. Тя не е такъв човек. Не би го сторила на врага си, камо ли на човек, когото обича. 

Халон си хареса едни миди от менюто и реши да си поръча. Надяваше се тези готвачи да готвят наистина вкусно, за да си заслужават ястията цените. 

- Но е факт, че го е обвинила. Други също могат да потвърдят. - невъзмутимо отвърна Далия. - Права си, не мога да знам със сигурност, както и не мога да знам дали не е обвинявала онзи долен роб, просто защото се срамуваше от това да си ляга с подобни долни твари. Няма как да знам, просто си предполагам. - жената отпи от шампанското си.

Елвира разгледа менюто и реши да си поръча пиле. Не можеше да повярва, че Афсол бе домъкнал дриплата тук.

- И от такива неверни предположения се раждат клеветите, слуховете и недоразуменията, които само вредят. Като не знаеш нещо, по-добре не го споменавай. 

- Далия, престани. - стрелна ѝ остър поглед Крисчън. - Нека просто приключим тази тема. Не мисля, че има какво повече да се добави на този етап. 

Аша умираше от задоволство да гледа червеното лице на Елвира. "Нека ти, проклетнице.", мислеше си жената, докато доволно се наслаждаваше на гълъба си. 

Далия игнорира тъпия слуга. 
- Увлечението ѝ по опиум обаче беше съвсем верен факт. - продължи тя. - След като веднъж е била способна на подобно нещо, няма как да сме сигурни, че няма да се случи отново. А както знаем, тези под влияние на опиати... 

Каво зоба яко и хубаво нещо салата прилеп с кокос ташак на прилеп и хубав горме сос сперма на сом. Кончо зоба и напрао са кефиха на макс до дупка. 

- Тези под влияние на опиати, какво? - изрече Катрин. - Да, няма как да бъдем сигурни в това, но докато не се появят доказателства, че наистина взима, не виждам причина изобщо да се повдига тази тема. 

- Не може да се има доверие на думите и действията им, как какво? - засмя се Далия. - Но си права, точно затова принцесата не ни удостоява с вниманието си. Може би е заета с друго, по-важно нещо? 

Катрин сви рамене.
- Силиа никога не е закъснявала или не присъствала, без да има основателна причина.

Афсол извъртя очи. Тези наистина ли нямаше да се спрат? 

- Обикновено основателната причина е, че е отвлечена. - подигра се Далия. - Вероятно и сега ще бъде това. Не свикнахте ли? Това се повтори толкова много пъти вече. 

Арус знаеше, че след тази вечер Нана вероятно ще му се обиди завинаги, но шоуто, на което щеше да стане свидетел си струваше несъмнено. А и беше дал доста злато за него. Мъжът си поръча някакво незначително ястие и още една бутилка от най-скъпото шампанско, оценено на тридесет милиона злато.

Катрин въздъхна. Нямаше ли нещо да разкара Далия от животите им най-сетне?
- Божества, безхаберието ти е направо похвално. Все едно. 

Силиа най-сетне беше успяла да се измъкне от парфюмерията и да дойде на собственото си парти. Принцесата поздрави присъстващите и се настани на единствения свободен стол. 

Афсол се обърна към сестра си.
- Най-сетне. Къде се запиля? 

Далия хвърли любопитен поглед към пиклата. Явно все пак не беше отвлечена. Надяваше се да не е и надрусана. Но едно беше сигурно, скоро щеше да се разциври.