- Не разбираш... - Нана беше изключително гневна. Наемният убиец подиграваше ли се с нея?! - А златото?
Ресторант "Червен божур"
Крисчън беше сигурен, че Арус му е скроил номер и е изпратил покана и до лисицата, след като знаеше и за малката кесия със злато, която го бе накарал да изпрати до гостите на приема. В крайна сметка, за негово съжаление, не можеше да определи кой ще бъде поканен.
- Надявам се да ти стигне, макар че познавайки те, имам известни съмнения. - изсмя се саркастично мъжът.
- Надявам се да ти стигне, макар че познавайки те, имам известни съмнения. - изсмя се саркастично мъжът.
- Тоз и той не е наред с главата... - тихо измърмори под нос Елвира и отпи от шампанското си.
Арус едва сдържаше смеха си, но трябваше да изглежда максимално уравновесен, колкото и да му беше трудно в момента. Крис си заслужаваше всичко това все пак, задето се държеше толкова ужасно с красивите лисички, поради която причина не желаеха да пуснат и на него.
Силиа слушаше разговора на тези двамата и нямаше представа как да реагира. Разбираше Крисчън до някъде, може би ѝ беше обиден, че го обвини в изнасилването, но пред нея ли трябваше да си урежда срещи с Нана и после да твърди, че между тях няма нищо? Принцесата отпи голяма глътка от абсента си и за пореден път прокле ужасните си съдба и късмет.
Нана нямаше представа как да отвърне на наемния убиец. Той все още не знаеше, че талисманът е безполезен, така че вероятно това бе поредния му опит да я заплаши, а може би и да я убие, щом останат насаме. От друга страна, изглеждаше съвсем искрен. Възможно ли беше да е полудял?! Тя продължи да мълчи, чудейки се как да отвърне.
Лилит се изсмя, наблюдавайки физиономията на Силиа. Ама така ѝ се падаше като беше пълно дърво в леглото.
- След като сме се уточнили... - Крисчън смяташе, че разговорът е приключил и продължи да разглежда менюто си.
Лисицата продължаваше да премигва невярващо. Явно наемният убиец беше сериозен.
- Тогава да вървим. - с въздишка отвърна тя. Ако се опиташе да я убие, нямаше да му бъде възможно така или иначе.
- Тогава да вървим. - с въздишка отвърна тя. Ако се опиташе да я убие, нямаше да му бъде възможно така или иначе.
Крисчън се замисли. Беше сигурен, че не е объркал датата на приема в поканата.
- Да вървим къде? - хвърли ѝ неразбиращ поглед той.
- Да вървим къде? - хвърли ѝ неразбиращ поглед той.
Арус беше закрил лицето си с менюто и се опитваше да се смее възможно най-тихо, така че да не бъде забелязан от останалите присъстващи. Това беше направило вечерта му.
Окото на лисицата потрепери от гняв. Наемният убиец определено ѝ се подиграваше.
- Тук ли имаш намерение да се случва всичко? - саркастично подметна тя.
- Тук ли имаш намерение да се случва всичко? - саркастично подметна тя.
Крисчън наистина не беше сигурен какво не е разбрала лисицата, нито защо продължаваше да досажда, след като явно не беше дошла да вечеря в ресторанта.
- Да, защо не. - невъзмутимо отвърна той.
- Да, защо не. - невъзмутимо отвърна той.
Очите на Силиа се разшириха от изненада. Този сериозно ли ѝ предложи да се изчукат пред всички?
Дейвид се плесна по челото. Смяташе, че тези в Кросфайър Муунлайт са една идея по-нормални, но уви, изглежда не бяха. И те бяха същите животни като тези в Еритос.
- Аз като казвам, че слугата е простак, не знам защо никога не ме слушате. - измърмори под носа си Далия. Тя също нямаше идея, че всичко е просто шега на Арус.
- Абсурд! - отсече лисицата. Дори и тя си имаше граници, относно нещата, които считаше за приемливи. - Няма да стане!
Крисчън не разбираше какво поражда странните изблици на Нана, но отдавна беше приел факта, че и тя не е съвсем здрава ментално.
- Не знам какво имаш предвид под "няма да стане". Не съм сигурен какво ще ме спре. - определено смяташе да довърши вечерята си, без значение какво е намислила отново Нана.
- Не знам какво имаш предвид под "няма да стане". Не съм сигурен какво ще ме спре. - определено смяташе да довърши вечерята си, без значение какво е намислила отново Нана.
Силиа знаеше за себе си, но не бе сигурна дали Крисчън не се бе надрусал или пък напил. Какво му ставаше, по дяволите?! Наистина ли възнамеряваше да спи с Нана пред очите на всички? Защо всички полудяваха?
Лисицата се замисли. Вероятно наемният убиец искаше да я унижи пред всички, но вече беше платил сто милиона злато, нямаше да ги изпусне току-така.
- Добре. - въздъхна пораженчески тя. - Както кажеш.
Нана се приближи бавно към стола, на който седеше Крисчън и се настани в скута му.
- Добре. - въздъхна пораженчески тя. - Както кажеш.
Нана се приближи бавно към стола, на който седеше Крисчън и се настани в скута му.
Арус едва си поемаше въздух от смях, вече и менюто не вършеше особена работа.
Каво киризи розовата курва ей тъй тряаши и курвата да прай Каво напрай знаци на курвата че ше и скъса анала.
Силиа наблюдаваше сцената като гръмната.
- Сериозно? На масата пред всички? - вирна вежда принцесата. - Поне си вземете стая в някоя таверна, какво ви става, по дяволите?!
- Сериозно? На масата пред всички? - вирна вежда принцесата. - Поне си вземете стая в някоя таверна, какво ви става, по дяволите?!
Крисчън безкрайно се изненада от странното поведение на лисицата, а още повече от думите на Силиа.
- Повярвайте ми, няма по-объркан човек от мен в момента. - отвърна той, сетне хвърли въпросителен поглед към лисицата. - Какво ви става на всички?
- Повярвайте ми, няма по-объркан човек от мен в момента. - отвърна той, сетне хвърли въпросителен поглед към лисицата. - Какво ви става на всички?
- Какво ни става? Нали това искаше! - невъзмутимо отвърна Нана, повишавайки тон. Този наистина беше полудял.
Влез, за да отговориш.
