Ресторант "Червен божур"

Силиа се изсмя.
- Редица неприятни проблеми в парфюмерията. - отвърна тя. - До сега ги решавахме, дори накрая оставих служителите си да се оправят. 

- Нещо, с което можем да помогнем? 

- Не. Предимно объркани поръчки и парфюми с неправилни съставки. - отвърна принцесата и повика един от сервитьорите.
Тя си поръча чаша от най-качественото им бяло вино и пай с говеждо месо от висок клас и трюфели. 

"Сигурна ли си, че е това, госпожице Дърво? Не си ли чакала до сега действието на опиума да премине?", изсмя се Лилит. "Все пак, доста странно се държа преди няколко седмици, когато дойде в имението на Арус." 

Нана дойде в ресторанта, както пишеше в поканата. Неотдавна, анонимен клиент ѝ бе изпратил чувал със сто милиона злато, молейки я да се срещне с него в ресторант "Червен божур". Разбира се, лисицата нямаше да изтърве тази възможност, особено след като вече нямаше нужда да се омъжва за онзи беден дъртак. Тя влезе в заведението и се огледа наоколо, но не виждаше свободни маси. Нана присви очи и започна да обикаля из заетите, за да провери кой е сам.

Силиа се намръщи. Тази какви глупости беше разправяла? 
- За какъв опиум говориш, Лилит? Онова с посещението беше за миналото събитие, идиотке. Да не мислиш, че изгарях от желание да дойда там и да си говоря точно с теб? 

"Ако изобщо е така.", изрече Лилит. 

- Тъпачке, ако искаш отиди в арената за двубои и помоли да ти изкарат задачите от миналото събитие. Сигурно ги пазят някъде. - извъртя очи принцесата.

Нана дочу познати гласове и забеляза една доста голяма маса, на която разпозна.... онези нещастници от Еритос, а сред тях забеляза наемния убиец и шефа му. Лисицата започваше да става подозрителна, но и на тяхната маса нямаше свободни места. Все пак, тъй като не познаваше никого другиго в заведението, Нана се принуди да се приближи до голямата група и отиде при Арус. Ако някой щеше да познава клиента ѝ, вероятно щеше да е той.

Юки вдигна поглед от ястието си и въздъхна, когато забеляза Нана да се приближава към тях. Все още ѝ беше ядосана за това, че се беше подвела по думите на онзи негодник. Защо никой не я слушаше?!

Арус се подсмихна, виждайки приближаващата се лисица. 
- Нана, толкова се радвам да те видя. Какво те води в това прекрасно заведение? - престори се на изненадан търговецът.

Силиа извъртя очи, когато забеляза противния лисугер Нана. Тази защо се мъкнеше навсякъде? 

Елвира се обърна към Силиа.
- Не мислиш ли вече да отваряш тази парфюмерия, Силиа? 

Нана хвърли скептичен поглед към присъстващите на масата.
- Получих покана от доста щедър клиент за днес, трябваше да се срещнем тук. Но... не го виждам. Би ли ми помогнал да го открия? - с надежда в гласа попита тя. - Изпрати ми сто милиона злато, а в поканата пишеше, че ако е доволен, ще ми даде още толкова.

- Когато всичко започне да върви перфектно. Не мога да пусна лоши продукти на пазара, все пак. - отвърна Силиа. 

Оригиналният план на Арус бе бил просто да изпързаля досадния Крис, но дори и не предполагаше, че ще има толкова интересна публика. Надяваше се само бодигарда му да му проговори след това, което щеше да каже.
- Разбира се, все пак бях там, когато Крис писа поканата. - на висок глас отвърна той.

- Имаш право. Би било лошо, ако клиентите започнат да се оплакват от първия ден. - сви рамене Елвира. 

Крисчън навъси вежди. Защо Арус коментираше подобно нещо с Нана? И защо Нана дори беше тук? Не беше сигурен как поканите за приема на Арус засягаха лисицата, силно се надяваше този идиот да не е решил да я покани.

Нана скръсти ръце и хвърли леден поглед към наемния убиец.
- Това някаква шега ли трябва да е? - изненадано възкликна тя. 

Силиа вирна вежди, когато чу думите на Арус. Крисчън бе изпратил сто милиона на проклетата лисица, представяйки се за анонимен клиент? Принцесата още повече започна да се обърква от отношенията на тия двамата.