Ресторант "Червен божур"

- Всъщност, исках просто да довърша вечерята си. Не съм сигурен защо избра да ползваш мен за стол, при положение, че можеш да си поискаш такъв от служителите. - все така невярващо отвърна Крисчън.

- А после мен обвинявате, че взимам опиум. Тук вече не знам какво става. - отпи от абсента си принцесата. - Първо я каниш, а сега не я искаш. Наистина да се зачуди човек какво ти има. 

- А като довършиш вечерята си? Тогава какво? - повдигна вежди лисицата. 

- Не съм взел абсолютно нищо. - оправда се Крисчън, не разбираше какво им става на всички и защо Арус от поне половин час четеше менюто, след като го знаеше наизуст отдавна. - Тогава предполагам ще се прибера. - хвърли поглед към Нана и сви рамене.

- А аз? - невярващо попита лисицата. Вече беше убедена, че наемният убиец прави всичко това, за да я унижи пред всички в заведението. Явно това беше цената на стоте милиона.

Каво лочи руйна рикийка напрао молебен прай за курвата да му сяда на чепарете и тя. 

- Ти предполагам... също? Освен ако нямаш други планове, с които не съм запознат. - отвърна Крисчън.

Серена не можеше да повярва как все още никой не ги беше изгонил. Всичко, което се случваше тази вечер определено не прилягаше на подобно изискано заведение. Каво дори бе довел и коня си! 

Силиа стисна юмруци от яд. Не трябваше да се учудва особено, отдавна си знаеше, че Крисчън и Арус са женкари, уви любовта ѝ към този мъж я караше да игнорира някои факти. Това си беше чиста несправедливост. 

Евдемия съжали горката Силиа, но още повече съжаляваше цялата компания, че трябваше да става за пореден път свидетел на простотията на гнусната Свиня Каво. Елфката допи чашата си с шампанско. 

Далия извика един от келнерите и му нареди да донесе стол за държанката на слугата. Това поведение беше абсолютно нелепо, а вече ѝ се беше наложило да изтърпи извращенията на онзи отвратителен луд коняр.
- Момиче, стига се излага и седни на стола, после ще имаш време за подобни неща. - извъртя очи Далия.

Нана побърза да стане от скута на наемния убиец и да седне на стола. Тази жена, Далия, изглежда не беше съвсем лоша, дори ѝ се притече на помощ, за да я спаси от това унижение.
- Благодаря Ви, госпожице Далия. - усмихна се тя.

Каво си изкарва очите и прай мигане на курвата сексиво да си знай че ше я помпи яко в гъзарете. 

Лилит повика сервитьора и поръча по една чаша от най-скъпото уиски за всички.
"Изглежда имаме добър повод. Да вдигнем тост за Крисчън, че най-сетне се е осъзнал и е разбрал, че не си заслужава да се занимава с дърво като Силиа и се е прехвърлил на нещо още по-апетитно.", стана от стола си жената и вдигна чашата си за наздравица. 

Юки подозираше, че има нещо подозрително в тази ситуация, но определено нямаше никакво намерение да помага на Нана. Другата лисица не я слушаше, а след като не я слушаше, щеше да я остави да се оправя сама. Тя все пак вдигна чашата си и отпи.

Каво лочи хубава рикийка напрао за благодат и курвата да лигави на Каво чеповете. 

- Да, наздраве. Сякаш не го знаехме... - изсумтя Силиа и стана от мястото си, сетне остави чашата и си тръгна. 
Трябваше да си татуира някъде по тялото никога повече да не организира партита. Изглежда забравяше какво се случва всеки път. 

Елвира въздъхна. Нямаше абсолютно никаква представа как да помогне на Силиа в тази ситуация. 

Крисчън не разбираше какво са знаели всички и защо приемът на Арус, който щеше да се състои предимно от заможни жители на Кросфайър Муунлайт бе предизвикал такъв фурор и толкова странни събития тази вечер. 

Каво си зе кончото и каза бай на мацките кат минаваши покрай курвата и на Курвито булчето са изпърдя мощно да си знаят. 

Евдемия изсумтя. Тази гнусна свиня нямаше оправия. 

Халон покри устата и носа си с ръка. 

Арус въздъхна, вероятно щеше да трябва да плати доста голям бакшиш, за да не му бъде перманентно забранено да води гости в ресторанта от тук насетне. 

Аша остана доволна от ястието си. Зарадва се и че онази идиотка Силиа нещо се нервеше. Така ѝ се падаше, задето се месеше там, където не ѝ е работа. Трябваше със Силас да измислят начин, с който отново да я пристрастят към опиума. Нямаше търпение да види с очите си какво би станало, ако отново започнеше да употребява.

Дейвид реши да си върви. Тези животни бяха непоправими. Той им пожела лека вечер и си тръгна.