Ресторант "Червен божур"

- Да, както и да изхарча малко състояние за безбожно скъпата им храна. - отвърна княгинята и седна на един от столовете, сетне забеляза унилото изражение на Силиа. - На теб какво ти е? 

- Като разбера ще кажа. - отвърна принцесата. - Поръчай си каквото пожелаеш, ще платя. 

Евдемия се засмя.
- Бих приела, но тогава ще се обезмисли мъкненето на този чувал. - посочи тя чувала, който бе взела със себе си. - Дойдох, за да си взема нещо. Добре че срещнах вас, не знам дали нямаше да ме изгонят.

- Защо пък да те изгонят? 

След като избра достатъчно ястия, Крисчън върна менюто на съдържателя.
- На шефа ми ще му трябват по двадесет чинии от всяко ястие, което подчертах в менюто. На приема ще присъстват и доста дами, така че... добавете и поне тридесет бутилки от най-доброто си вино. - усмихна се чернокосият мъж.
Челото на възрастният мъж трепна в негодувание. Подчертани?! Менюто беше напълно съсипано.

- Аз съм елфка в скъп ресторант. И тук ни мислят за роби. - извъртя очи Евдемия. - Да се чуди някой как човеците излязоха по-силни от елфите. Не ми се обиждайте. 

- Права си, предполагам. - изрече Силиа. 

- Остави расизма на другите. Нямаш ли вече отношения с Халон? 

- Не си се превърнала в Лилит, нали? - засмя се Евдемия и си поръча каквото си бе харесала, след което продължи. - Какви отношения да имам с него? Той е идиот. Колко пъти му обясних, че не ми пречи това, че не изпитвам влечение, но за него е проблем изглежда. 

На Крисчън му хрумна страхотна идея, Арус си го заслужаваше и без това, напоследък съвсем прекаляваше. Преди съдържателят да е станал от масата му, той реши да поръча още нещо.
- Днес съм в много добро настроение, така че от името на шефа ми, искам да поръчам и по една бутилка от най-скъпото ви вино за абсолютно всяка заета маса в ресторанта. Можете да го пишете на сметката на Арус.
Възрастният мъж се зачуди, но предаде поръчката. Търговецът на роби наистина не си знаеше парите.

Силиа отново въздъхна и скръсти ръце.
- Беше дошъл веднъж да търси съвет от нас, но изглежда не се е вслушал в думите ни. - изрече принцесата. - Обяснихме му, че ти по-добре разбираш ситуацията си и че ако иска да бъде с теб, просто да те попита и да не се притеснява. Друг е въпросът, че очевидно няма намерение да се сеща.

- Нито ме е канил на среща, нито ме е питал нещо подобно, виж ти. - вирна вежди Евдемия, сетне един сервитьор дойде да им остави бутилка, обяснявайки им от кого бе. 

- Това пък от къде дойде и защо? 

- Е, не чу ли? От Арус. Поводът сигурно ще е нещо свързано с Крисчън и Нана, той Арус сигурно обожава да прави поводи за тях. Я още нещо скъпо ѝ е взел, я са се сгодили. Вече няма да се учудя. - изсумтя принцесата. - Кажи ми как да не поискаш да му избодеш очите с вилица?! 

Елвира отново избухна в смях.
- Силиа, моля ти се, успокой се. - изрече тя, сетне снижи гласа си. - А и ако толкова те човърка, ей там е, можеш да го попиташ. 

Евдемия не доумяваше.
- Аз ли нещо изпускам? 

- Ти не беше ли тук, когато Нана седна в скута на Крисчън? - обърна се Елвира към нея. 

- А, да, но не разбрах цялата история, бях заета да се карам с онази гнусна Свиня. - намуси се елфката. 

Силиа отново скръсти ръце.
- Беше ѝ изпратил някаква покана, някакво злато. Само дето не си легна с нея пред всички. - лицето ѝ почервеня от ярост, когато се сети за това. - Всички полудяха, думи нямам вече. 

- То така се случва. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" са казали хората. Всеки път имаме събирания с Каво, как няма да полудеем. 

- От всичко, май наистина само лудостта едни на други сме си прехвърлили. - въздъхна Елвира и отново я напуши смях. - Няма ли да го отворите? Кога ще ни се удаде възможност да пием толкова скъпо вино?

- Надценено, надценено вино. - изрече Силиа. - Пийте, аз не искам. Никакъв шанс да пия за тия двамата. 

Елвира отвори бутилката и си наля в една чаша. Отпи една глътка и сви рамене. Беше хубаво на вкус, но не беше кой знае какво за парите си. 
- Става. Вино като вино. 

Евдемия също си наля в чашата и го опита. Не беше никак лошо, но и не беше нещо кой знае какво. Елфката заби вилица в чинията си и започна бавно да се храни. 

Силиа все още беше разгневена. Тя си седеше тук и умираше от яд, а Крисчън най-спокойно си седеше на една от масите и се взираше някъде си.