Ресторант "Червен божур"

Елвира сви рамене.
- Наистина не знам какво да ти кажа. Защо не говориш с него следващият път, когато се видите? 

- Има ли смисъл? Или ще излъже, че нищо няма между тях, което изглежда изобщо не е вярно или ще се случи нещо, което още повече да потвърди тази теория. - отвърна Силиа. - Още от времето, когато се занимаваше с Юки трябваше да осъзная, че нещо не е наред. Тя излагаше постоянно живота му на опасност, а той продължаваше да ѝ помага. Все едно в момента да тръгна да помагам на Конър, как ли пък не! 

- Не мисля, че Юки му е причинила дори и част от нещата, които Конър ти причини. 

- Е, определено не го е насилвала сексуално, отвличала или опитвала да го убие собственоръчно, но го изпращаше къде ли не за пълни глупости, които едва не го убиха. И после отново реши да ѝ помага. - вдигна ръце Силиа. - Не мога да го разбера. 

Елвира очакваше салатата, която си бе поръчала. И те бяха безбожно скъпи, но не колкото основните.
- Знам, че трудно ще забравиш това, но защо не се опиташ да продължиш напред, без да търсиш любовта на Крисчън? Можеш да си намериш друг мъж или жена, с които да споделяш леглото си. 

Силиа се изсмя.
- Сякаш не помня как завърши това. - отвърна тя. - Никога няма да е същото. 

- Определено, но в един момент просто се получава. - отнесено отвърна Елвира. 

- Какво искаш да кажеш с това? - вирна вежда Силиа. 

- Да не мислиш, че ще чакам Афсол да се раздели с оная дрипла? Аз си имам нужди, изпълнявам си ги. - отвърна жената. - Беше ли ми кофти в началото? Разбира се. 

- Не знаех, че се виждаш с друг мъж. - учудено отвърна Силиа. - Разбира се, имаш право. 

- Не сме се виждали от доста време, затова. - изрече маркизата. - Не е нищо особено, просто секс и нищо повече. 

Силиа горчиво се засмя.
- То и с Крис просто беше така, но накрая се намерих в тази безнадеждна ситуация. 

- Не разбирай думите ми погрешно, но не си имала опит в любовта и връзките. Влюбвала съм се два пъти. Все за тъпанари. И сегашния пак е тъпанар, но няма какво да се направи, докато дриплата е там. - изсумтя жената. 

- И как ти дава сърце да правиш това? 

- Силиа, постави поне веднъж в живота си себе си на първо място и сама ще си отговориш на въпроса. Имаш нужди - задоволяваш ги. Толкова. 

Силиа тежко въздъхна.
- Явно и в това не ме бива. - изрече тя и допи виното си. - Все повече виждам, че за нищо не ме бива в личния ми живот. Когато стане въпрос за работа е съвсем различно. 

- За съжаление, не на всеки му върви във всичко.

- Изглежда няма никакъв смисъл да се опитвам да подреждам живота си. Никога няма да се подреди в моя полза, така или иначе. 

- Не е казано, че така ще стане със сигурност. Може да пробваш с малки неща. 

- Не съм убедена, че нещо ще се промени, нито че ще помогне, но благодаря за съвета. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си. - Аз ще вървя в парфюмерията, да те изчакам ли?