Ресторант "Червен божур"

- Аз, за разлика от твоят брат по ментално заболяване Каво, не смятам, че бидейки с мен, Нана би могла да "стане човек". - присмя се Крисчън. - Смятам, че досега съм се държал повече от добре с нея. Не виждам какво бих могъл да направя повече от това.

- Яж си ги ти тез гнусотии. - изсумтя Конър. 

"Да я изслушаш, може би? Едва ли е толкова трудно.", сви рамене Лилит. 

- Не мога, затова ще ги изядеш ти. - засмя се Блейд.
След като сервитьорът се върна с кутиите пълни с вечерята на Конър, мъжът стана и задърпа тъмния елф към изхода на ресторанта. 

- Забравяш, че съвсем доскоро делих една къща с нея. Няколко пъти. - напомни ѝ Крисчън. - Не смятам, че тук има друг, който я е слушал толкова дълго, колкото мен. 

Каво си зе кончото и каза бай на мацките булчето Катрин как щеши да го плаща туй напрао щяха да я порят в анала ама такава тегоба имаши. Каво кат минаваши покрай курвата са изпърдя мощно. 

"И пак не си ѝ обърнал нужното внимание, изглежда.", въздъхна Лилит. "Не мога да разбера как горката Нана те влудява, но ревливото и мрънкащо дърво Силиа не. Наистина нещо не ти е наред да я предпочиташ пред тази прекрасна жена.", посочи тя танцуващата Нана. 

Келнерът забеляза, че някои от гостите напуснаха масата и пристигна със сметката, сетне я връчи пред момичето, направило резервацията.
- Ето госпожо, това е сметката Ви - 420 милиона за ястията, които Вие и приятелите Ви консумирахте, 80 милиона за екзотичната танцьорка, 30 милиона такса за коня добавяме, както предния път при господин Арус, тъй като това изискваше допълнително разрешение от собствениците, а май ще иска и ремонт. Всичко на всичко - 530 милиона злато.

- Ако питаш Нана, ѝ обърнах прекалено много внимание. - засмя се Крисчън. - Не е ли тя тази, която непрестанно се оплаква от мен?

Катрин едва не се задави с въздуха си. Колко? Това надвишаваше златото ѝ десетки пъти. Лицето на момичето изгуби цвета си и тя изглеждаше всеки момент ще припадне.
- Но аз... нямам толкова. - едва изрече. 

"Това е сигурно защото не си ѝ обърнал достатъчно внимание или защото си твърде груб с нея. Не мисля, че ти е сторила нещо чак толкова лошо.", изрече Лилит. 

Келнерът се изненада. Не беше ли тази някаква богаташка? Тогава защо не бе спряла другите да поръчват толкова и защо си бе поръчала изкусителния танц?!
- Ама госпожо, как така нямате? Ако искате да кажете, че в момента нямате толкова на склад, няма проблеми, можете да уредите слугите Ви да го донесат утре. 

- Какъв склад? - едва говореше Катрин, устата ѝ бе пресъхнала от притеснение. - Нямам толкова изобщо. Не съм поръчвала никакъв танц. Дори не предполагах, че ястията ще са толкова скъпи, нито че ще искате допълнителна такса за коня. То само таксата за коня не мога да покрия, какво остава за другото. 

- Просвети ме тогава, как точно би следвало да ѝ обърна внимание?

"Като говориш с нея и обърнеш внимание на желанията ѝ, не знам. Дори не разбирам защо си мисли, че я заплашваш. Може да започнеш от там.", отвърна Лилит. 

Служителят повдигна вежда. Тази сигурно беше една от онези ексцентрични богаташки, като милейди Кнов, които винаги се опитваха да свалят цената чрез трикове.
- Госпожо, как така не сте поръчвала танц, танцьорката дойде от Вашата маса, а и потвърди, че е била поръчана от тук. Относно коня, естествено, че ще добавим такса, според Вас това нормално ли е? В името на доброто Ви име, сме склонни да Ви дадем отстъпка от един милион злато, така ще платите само 529 милиона. Това по-приемливо ли е?
Клиенти като тази обикновено отстъпваха, чувайки че цената ще спадне.

- Защото изглежда разбира погрешно "мозъчните ми знаци". - саркастично отвърна Крисчън. - Обикновено желанията ѝ включват да не ме вижда изобщо.

- Не знам кой е поръчал танца, но не съм аз, определено. Дори мислех, че Нана сама е решила да танцува, нямах представа, че предлага такава услуга в ресторанта Ви. - изрече Катрин, лицето ѝ още по-бледо. - Нямам повече от 14 милиона.

"Това е, защото си груб към нея. А и ако поговориш и ѝ обясниш, че никога не си имал желание да я заплашваш, може да спре да е нащрек около теб." 

Служителят присви очи. Четиринадесет милиона? Това не покриваше дори поръчките на една трета от масата.
- Госпожо, Вие подигравате ли се с нашето престижно заведение? Как така 14 милиона ще покрият сметката? Това е крайно недостатъчно. 

- Интересно ми е откъде знаеш как точно се държа с нея. Нима и ти си развила онези странни способности, които приятелят ти Каво притежава? 

- Но аз не разбирам защо храната е толкова? Пък и наистина ли мислите, че бих поръчала танц, ако знаех, че ще е осемдесет милиона? Изобщо не съм искала да надвишавам наличното си злато. 

"Явно не се държиш добре с нея, според нейните думи.", изрече Лилит. "Тия лисици наистина си струват, давам ти думата си." 

- Госпожо, ние няма как да знаем какво сте знаели, нито какво сте искали. - келнерът започваше да изпуска нервите си. Ако не вземеше плащането, собствениците щяха да се погрижат да му се стъжни. - По-добре кажете как смятате да разрешите този проблем. 

- Сигурен съм, че си струват. - отвърна Крисчън. - Уви, при мен явно попадат само лудите от техния вид. Явно имам лош късмет.