Поликлиника

Снегът валеше ситно над Еритос, когато Лиреа бутна тежката врата на лечебницата.
Вътре беше топло.
Твърде топло.
Миришеше на билки, влажни превръзки и дракони.
Някъде от задните помещения се чу:

• ръмжене,
• трясък,
• и нечий много уморен глас:
  — Ако още веднъж ухапеш кофата, кълна се-

Лиреа въздъхна тихо.
— Да. Това звучи познато.
Жената зад приемната маса я позна веднага.
— Дошла си за синия.
— Надявам се още да е жив.
— За съжаление на персонала - да.
Това прозвуча успокояващо и тревожно едновременно.
Лечителката я поведе към задните помещения, където няколко млади дракона лежаха върху дебели одеяла край печки и нагреватели.
Нокс беше в най-далечния ъгъл.
И изглеждаше абсолютно възмутен от съществуването си.
Превръзката около рамото му беше сменена, а пред него лежеше наполовина унищожена дървена кофа.
Той вдигна глава веднага щом я видя.
— Най-сетне.
Лиреа повдигна вежда.
— Впечатляващо. Оцеля без мен цели два дни.
— Едва.
Лечителката изсумтя.
— Лъже. Основно тормозеше персонала и отказваше да пие лекарствата си.
— Миришеха подозрително.
— Това бяха лечебни отвари.
— Именно.
Лиреа прикри усмивката си с кашлица.
Нокс я изгледа обвинително.
— Не е смешно.
— Малко е.
Тя клекна до него и внимателно дръпна превръзката на рамото му.
Раната изглеждаше значително по-добре.
Нямаше подуване.
Нямаше инфекция.
Само тънки следи от захапката.
Лиреа отпусна рамене почти незабележимо.
Нокс веднага го забеляза.
Разбира се, че го забеляза.
— Пак се тревожеше.
— Нокс.
— Какво?
— Не разваляй момента.
Той изглеждаше твърде доволен от това.
Лечителката подаде на Лиреа малка торбичка с мехлеми и бинтове.
— Сменяй превръзката още няколко дни. И никакъв лов, докато не зарасне напълно.
Нокс изглеждаше обиден.
— Това звучи като дискриминация.
— Това звучи като медицински съвет — отвърна Лиреа.
Тя прибра мехлемите в чантата си и се изправи.
Нокс скочи от одеялото, протегна криле и веднага се намръщи.
— Мириша на лечебница.
— Това е подобрение спрямо миризмата на мокър вълк.
— Жестока жена.
— И все пак се зарадва да ме видиш.
Той млъкна за секунда.
После тръгна към вратата с максимално достойнство.
— Да си тръгваме, преди някой да реши пак да ме лекува.

Юки дойде да прибере малоумния си дракон.

Утрото в колибата беше подозрително тихо.
На Адриан му трябваше секунда, за да осъзнае защо.
Нямаше тихо драскане по пода. Нямаше тежко дишане. Нямаше раздразнено черно присъствие, което да го гледа сякаш лично е виновен за съществуването на света.
После си спомни.
Лечебницата.
Той се изправи, прокара ръка през косата си и огледа празното помещение.
— Мразя тишината.
Колибата изглеждаше още по-жалка без Никс вътре.
Навлече палтото си и излезе още преди градът напълно да се е събудил.
Пътят до лечебницата беше кратък.
Лечителят го позна веднага.
— Рано сте.
— Не обичам да чакам.
Мъжът само въздъхна и изчезна за момент.
Никс се появи секунди по-късно.
Изправена.
Със здрави люспи.
Очевидно в отлично настроение.
Черната драконица се приближи уверено и го бутна в рамото с муцуна.
Адриан я огледа внимателно.
Никакви следи от вчерашните рани.
Добре.
— Изглеждаш скъпо.
Никс изсумтя.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— За твое нещастие днес ни чака работа.
Златните ѝ очи проблеснаха.
— Да. Точно това означава.
Лека, почти опасна усмивка се появи на лицето му.
— Днес ще работиш.
Никс издаде звук, който подозрително приличаше на одобрение.
Адриан се обърна към улиците на Еритос.
— Първо лагерът. После ще започнем да печелим.

Пътят към лечебницата беше тих.
За първи път от няколко дни без ясна следваща цел за убиване.
Никс вървеше до Адриан по-бавно от обикновено.
Не куцаше.
Но умората си личеше.
Дишането ѝ беше по-тежко. Походката ѝ — малко по-твърда.
Адриан го забелязваше.
Разбира се, че го забелязваше.
Той не каза нищо известно време.
После погледна към нея.
— Не си неунищожима.
Черната драконица изсумтя раздразнено.
Очевидно не беше съгласна.
Адриан повдигна вежда.
— Да, да. Ужасяваща си. Впечатлен съм.
Никс го побутна в рамото с муцуна.
Не особено нежно.
Когато стигнаха лечебницата, познатият лечител ги видя и въздъхна така, сякаш това вече му е личен проблем.
— Пак?
Адриан свали ръкавиците си.
— Това започва да звучи осъдително.
Мъжът огледа Никс.
Поклати глава.
— Какво сте правили?
Адриан погледна към черната драконица.
После обратно.
— Продуктивен ден.
Лечителят въздъхна отново.
— Петдесет злато.
Адриан извади кесията без спор.
Плати.
Това само по себе си казваше достатъчно.
Никс го погледна.
Този път различно.
Не както първия път.
Сякаш помнеше.
Адриан задържа погледа ѝ за секунда.
После прокара ръка по врата ѝ.
— Не си въобразявай.
Кратка пауза.
— Просто си скъпа инвестиция.
Черната драконица издаде тих, нисък звук.
Не напълно убеден.
Адриан се отдръпна.
— Утре.
Никс не изглеждаше особено доволна, но и не се дърпаше.
Лечителят я пое.
Адриан се обърна към изхода.
За миг спря.
Погледна през рамо.
Черните златни очи още го следяха.
Той въздъхна тихо.
— Не умирай.
И излезе.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Катрин дойде да остави Церсей в лечебницата. 

Катрин плаща 25 000 злато.

Лечебницата миришеше по същия начин, както всеки път.
Билки.
Чисти бинтове.
И онзи специфичен стерилен аромат, който Адриан никога нямаше да хареса.
Лечителят ги видя още преди Адриан да каже нещо.
— Толкова скоро?
Адриан свали ръкавиците си бавно.
— Започвам да усещам обвинение в тона ти.
Мъжът изсумтя и изчезна за момент назад.
Не след дълго се върна.
С Никс.
Черната драконица излезе с онзи вид на същество, което е напълно възстановено и вече активно търси проблеми.
Люспите ѝ изглеждаха здрави.
Походката — стабилна.
Дишането — спокойно.
Добре.
Тя го видя, спря за секунда… и после тръгна право към него.
Адриан едва успя да се подготви, преди тя да го блъсне в рамото с муцуна.
Силно.
Той въздъхна.
— Да. Получих съобщението.
Никс изсумтя шумно.
Лечителят поклати глава.
— Тя не изглежда особено благодарна.
Адриан хвърли кратък поглед към драконицата.
— Не изглежда и особено възпитана.
Черните златни очи го гледаха напълно невинно.
Очевидна лъжа.
Адриан прокара ръка по врата ѝ, проверявайки рефлекторно за остатъчни травми.
Нищо.
Перфектно.
— По-добре.
Лечителят скръсти ръце.
— Постарай се този път да не ми я върнеш на части.
Адриан сложи ръкавиците обратно.
— Не давам обещания, които не мога да изпълня.
Мъжът простена тихо.
Адриан се обърна към Никс.
Кратка пауза.
После сухо:
— Добре дошла обратно.
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
И веднага тръгна към изхода.
Все едно тя водеше.
Адриан я последва спокойно.
Погледът му вече беше насочен към града.
— Хайде.
Лека пауза.
— Днес ще харчим пари.

Пътят към лечебницата този път беше напълно познат.
Тревожно познат.
Никс вървеше до Адриан уверено, но умората си личеше.
Не толкова в походката.
В дишането.
В по-редките, но по-тежки движения.
Тя беше по-силна от всякога.
И все пак ранена.
Адриан го забелязваше.
Разбира се.
Погледът му се плъзна към нея.
— Започва да ставаш скъпа.
Черната драконица изсумтя ниско.
Без капка вина.
Когато прекрачиха прага на лечебницата, познатият лечител ги видя и буквално затвори очи за секунда.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Да.
Мъжът погледна Никс.
После пак към него.
— Ти сериозно ли просто я използваш като бойна машина?
Кратка пауза.
Адриан погледна към Никс.
После обратно.
— Това е много груба формулировка.
Лечителят скръсти ръце.
— Но точна.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Мъжът въздъхна тежко и огледа Никс.
— По-добре е от предишните пъти.
— Напредък.
— Все още е ранена.
— Да.
Пауза.
После Адриан извади кесията.
Без спор.
Без колебание.
— Петдесет.
Лечителят примигна.
— Никакъв пазарлък?
— Имам стандарти. Просто не и към конете.
Мъжът простена тихо.
Никс го гледаше.
Онзи особен, дълъг поглед.
Адриан пристъпи до нея и положи ръка върху люспестия ѝ врат.
Топла.
Жива.
Силна.
— Утре.
Черната драконица издаде нисък звук.
Не особено доволен.
Адриан повдигна вежда.
— Не ме гледай така. Буквално ти удължавам кариерата.
Тя го побутна в рамото с муцуна.
По-силно от нужното.
Той въздъхна.
— Да. Разбрах.
Лечителят пое Никс.
Адриан се отдръпна към вратата.
Спря за секунда.
Погледна назад.
— Не създавай проблеми.
Черните златни очи го следяха.
Напълно невинно.
Абсолютна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— Утре пак.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Блейд дойде заедно с Джилонг и я остави на грижите на лечителите, след което отиде да плати таксата и си тръгна.

Блейд плаща 500 злато.

Катрин дойде да прибере дракона си от лечебницата.

Лечебницата вече започваше да се усеща почти като неудобно позната спирка.
Същата миризма на билки.
Същата стерилна чистота.
Същото неприятно усещане, че тук хората очакват от теб да проявяваш емоции.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Лечителят го видя.
После затвори очи за една секунда.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си.
— Добро утро и на теб.
Мъжът го изгледа.
— Започвам да подозирам, че просто живееш, за да ми създаваш работа.
Адриан повдигна леко вежда.
— Това би било странно специфична житейска цел.
Лечителят въздъхна тежко и изчезна назад.
След кратък момент се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи навън със самочувствието на същество, което е напълно възстановено и прекрасно го знае.
Походката ѝ беше стабилна.
Погледът — остър.
Никаква следа от вчерашните рани.
Добре.
Тя видя Адриан.
После тръгна право към него.
Той вече познаваше този поглед.
— Не.
Твърде късно.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Силно.
Адриан въздъхна.
— Това започва да става традиция.
Никс изсумтя шумно.
Напълно без угризения.
Лечителят скръсти ръце.
— Изненадващо е, че още ти има доверие.
Адриан погледна към Никс.
После обратно.
— Не бих използвал точно тази дума.
Черните златни очи го гледаха напълно спокойно.
Лъжа.
Той прокара ръка по люспестия ѝ врат.
Здрава.
Топла.
Напрегната от енергия.
Перфектно.
— По-добре.
Лечителят поклати глава.
— Само веднъж искам да я видя тук за нещо различно от бойни травми.
Адриан сложи ръкавиците обратно.
— Ще помисля.
Кратка пауза.
После погледна към Никс.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Хайде.
Черната драконица веднага се обърна към изхода.
Нетърпелива.
Адриан я последва спокойно.
Поглед към улиците.
Към деня.
Към рутината.
— Да видим колко продуктивно ще е днес.

Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен.
Което вероятно казваше нещо тревожно за живота им.
Никс вървеше до Адриан спокойно, макар че умората вече личеше.
Не критично.
Но достатъчно.
След днешния ден:
арена.
пещери.
драконоубиец.
Беше заслужено.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Започвам да подозирам, че това място ще ни даде клиентска карта.
Черната драконица изсумтя.
Може би одобрително.
Когато прекрачиха прага, лечителят ги видя… и просто се облегна назад с изражението на човек, който се отказва от живота.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Отново добро утро.
Мъжът погледна Никс.
После обратно към него.
— Колко?
— Не е толкова зле.
Пауза.
— Само умерено пребита.
Лечителят затвори очи за секунда.
— Това не е успокояващо описание.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Мъжът огледа Никс внимателно.
— По-добре е от предишните пъти.
— Напредък.
— Все още трябва лечение.
— Да.
Кратка пауза.
После:
— Петдесет злато.
Адриан извади кесията без абсолютно никакво колебание.
Остави монетите.
Тежкият звук на златото върху плота прозвуча почти обидно лесно.
Лечителят го погледна.
— Това започва да става подозрително безболезнено за теб.
Адриан прибра кесията.
— Финансов растеж.
Черната драконица го наблюдаваше с онзи дълъг, внимателен поглед, който напоследък използваше все по-често.
Адриан пристъпи до нея.
Положи ръка върху люспестия ѝ врат.
Топла.
Жива.
Уморена.
— Утре.
Никс издаде нисък звук.
Този път по-малко недоволен.
Сякаш вече разбираше схемата.
Адриан повдигна вежда.
— Виж ти. Растеж.
Тя го побутна в рамото.
По навик.
Той въздъхна.
— Да. И аз се радвах да те видя.
Лечителят пое Никс.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратко.
— Не подпалвай лечебницата.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— Утре пак.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Евдемия дойде да остави Зерафина за лечение. След като лечителите отведоха дракона, елфката отиде да плати таксата.

Евдемия плаща 25 000 злато.

Каво доязди да остай Курвито да става назобан здрав и добър лекаржията говори.
- Але Каво тука и курвата си остай драконката ве много е зле тъз твойта курва напрао е минуса на града. - обясливо каза доктора. 
- Але тъй ве то туй сай знало по света ама ко да я прая тряа за булка да я зимам ве. - обясливо каза Каво ама пусна сълзички.
- Ем Каво кат сте я бомбили яко в анала ше тряа вечи ве. - обясливо каза доктора.
Каво остай Курвито сполай да става здрав и добър Курвито плака звездички. Докторджията ритна Каво да са маха ама да плаща кинтажа да не му трошат дисковата херния.

Каво дава 25000 злато.

Блейд дойде да си вземе дракона. 

Курвито избяга от лекарницата.

Лечебницата вече миришеше на нещо неприятно познато.
Билки.
Чисти бинтове.
И онова специфично усещане, че тук Адриан е станал твърде редовен клиент.
Щом прекрачи прага, лечителят вдигна поглед… и просто се втренчи в него.
Мълчаливо.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Ако ще ме съдиш, поне започни с добро утро.
Мъжът въздъхна тежко.
— Започвам да подозирам, че просто оставяш дракона си тук да нощува.
Адриан повдигна вежда.
— Това би било доста скъп хотел.
— За теб явно вече не.
Честно.
Адриан не спори.
Лечителят поклати глава и изчезна назад.
Не след дълго се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи навън със самочувствието на същество, което знае точно колко опасно е станало.
Походката ѝ беше стабилна.
Спокойна.
Абсолютно без следа от вчерашните удари.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря за секунда.
После тръгна право към него.
Той вече знаеше какво следва.
— Не.
Твърде късно.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Този път по-силно.
Адриан леко се намръщи.
— Започваш да ставаш физически обидна.
Никс изсумтя шумно.
Напълно доволна от себе си.
Лечителят скръсти ръце.
— Странно е.
Адриан хвърли кратък поглед.
— Кое?
— Че очевидно те харесва.
Кратка пауза.
Адриан погледна към Никс.
После обратно.
— Не бих използвал точно тази дума.
Черните златни очи го гледаха спокойно.
Абсолютна лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Топла.
Пълна с енергия.
Перфектно.
— Добре.
Лечителят въздъхна.
— Ще се видим довечера, нали?
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Поглед към Никс.
После към лечителя.
— Не обичам да давам фалшиви надежди.
Мъжът простена тихо.
Никс изглеждаше почти развеселена.
Адриан се обърна към изхода.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
Поглед напред.
Нов ден.
— Хайде.
Кратка пауза.
После сухо:
— Да те направим още по-непоносима.

Пътят към лечебницата този път беше почти абсурдно познат.
До степен, в която Адриан започваше да подозира, че скоро ще му дадат собствено шкафче.
Никс вървеше до него спокойно.
Не тежко ранена.
Не дори особено уморена.
Просто… използвана по предназначение.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Все по-скъпа ставаш.
Черната драконица изсумтя.
Напълно без угризения.
Когато прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После просто се облегна назад със страдалческо изражение.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— И аз се радвам да те видя.
Мъжът погледна Никс.
После обратно към него.
— Тя дори не изглежда толкова зле.
Адриан кимна леко.
— Напредък.
— И въпреки това си тук.
— Да.
Пауза.
Лечителят присви очи.
— Започваш да проявяваш отговорност и това ме обърква.
Адриан сви леко рамене.
— Не бих драматизирал.
Мъжът въздъхна тежко и огледа Никс.
— Колко липсват?
— Петдесет и пет.
Лечителят примигна.
После го изгледа.
— Знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това е леко тревожно.
Адриан не коментира.
Честно.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без секунда колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Лечителят погледна към тях.
После към него.
— Това вече е буквално рутина.
Адриан прибра кесията.
— Ефективност.
Черните златни очи на Никс го следяха внимателно.
Този поглед пак.
Все едно анализираше нещо.
Адриан пристъпи до нея и положи ръка върху врата ѝ.
Топла.
Силна.
Абсолютно здрава… почти.
— Утре.
Тя издаде нисък звук.
Този път не особено протестиращ.
Повече… разбиращ.
Адриан повдигна вежда.
— Не ми харесва този поглед. Кара ме да мисля, че учиш социални модели.
Лечителят изсумтя.
— Може би просто те харесва.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е смело предположение.
Никс го побутна в рамото с муцуна.
По навик.
Адриан въздъхна.
— Да. Получих съобщението.
Лечителят пое драконицата.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай нищо.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— До утре.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Лечебницата ги посрещна със същата позната миризма на билки, бинтове и тихо професионално неодобрение.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Лечителят вдигна поглед.
Замръзна за секунда.
После просто въздъхна така, сякаш това е лична обида.
— Разбира се.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добро утро.
Мъжът го изгледа.
— Започвам да мисля, че драконът ти има постоянна стая.
Адриан повдигна леко вежда.
— Ако е така, очаквам отстъпка за лоялен клиент.
Лечителят не изглежда впечатлен.
Честно.
Не след дълго се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи навън уверено.
Походката ѝ беше стабилна.
Погледът — остър.
Абсолютно без следа от вчерашния бой.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря за половин секунда.
После тръгна право към него.
Той вече познаваше това.
— Не.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Силно.
Адриан леко се намръщи.
— Един ден ще станеш прекалено голяма за това.
Никс изсумтя шумно.
Без грам разкаяние.
Лечителят скръсти ръце.
— Това е привързаност.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е физическо насилие.
Черните златни очи го гледаха напълно невинно.
Лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Силна.
Нетърпелива.
Перфектно.
Но този път не тръгнаха към познатия grind.
Не към конюшните.
Не към арената.
Не към пещерите.
Адриан погледна към града.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Днес различно.
Черната драконица наклони глава.
Любопитно.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
После я отпусна.
— Стига си била просто ходещо оръжие.
Поглед към крилете ѝ.
После обратно.
— Време е да използваш това както трябва.
Никс го гледа няколко секунди.
После издаде нисък звук.
Не недоволен.
По-скоро… заинтересован.
Адриан се обърна към улиците.
— Хайде.
Лека пауза.
— Да видим дали можеш да бъдеш още по-скъпа инвестиция.

Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен.
Което вероятно казваше нещо тревожно за начина, по който Адриан организира живота си.
Никс вървеше до него спокойно.
Не изглеждаше тежко ранена.
Не дори особено уморена.
Просто не беше в пълна форма.
А това вече беше достатъчно.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
По-голяма от преди.
По-масивна.
По-опасна.
И сега с цели петстотин максимално ХП.
— Започваш да ставаш впечатляващо скъпа.
Черната драконица изсумтя.
Напълно без угризения.
Когато прекрачиха прага на лечебницата, лечителят вдигна поглед.
После просто замръзна.
Поглед към Никс.
После обратно към Адриан.
— Тя пак е пораснала.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Това е обичайната посока на развитие.
Мъжът присви очи.
— Това не беше комплимент.
— И все пак беше вярно.
Лечителят въздъхна тежко и огледа Никс.
По-дълго от обикновено.
— Колко?
Адриан отговори без секунда колебание.
— Сто и петнайсет.
Мъжът примигна.
После го изгледа.
— Знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това започва да ме тревожи.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Лечителят пристъпи по-близо до Никс.
Огледа рамото.
Люспите.
Дишането.
После кимна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Но пак остава.
— Да.
Кратка пауза.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без секунда колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Тежко.
Познато.
Лечителят погледна към тях.
После към него.
— Започваш да се държиш като отговорен собственик.
Адриан повдигна леко вежда.
— Това е груба интерпретация.
Черните златни очи на Никс го следяха внимателно.
Този поглед отново.
Все едно анализираше.
Адриан пристъпи до нея и положи ръка върху врата ѝ.
Топла.
Силна.
Напълно способна да продължи още.
Но това не беше въпросът.
— Утре.
Тя издаде нисък звук.
Не особено протестиращ.
По-скоро разбиращ.
Адриан присви леко очи.
— Не започвай да ставаш разумна. Ще развалиш атмосферата.
Лечителят изсумтя тихо.
— Или просто те харесва.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Смело предположение.
Никс го побутна в рамото с муцуна.
По навик.
По-силно от необходимото.
Адриан въздъхна.
— Да. Получих съобщението.
Лечителят пое драконицата.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай нищо.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— До утре.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Халон доведе Видомина в лечебницата. Лечителите веднага я поеха, а елфът отиде да плати.

Халон плаща 5 000 злато.

Пътят към лечебницата вече беше толкова познат, че Адриан започваше да подозира, че някой ден ще му предложат собствен ключ.
Никс не изглеждаше особено нещастна.
Напротив.
След новото ниво походката ѝ беше различна.
По-тежка.
По-уверена.
По-спокойна.
Като същество, което вече много добре осъзнава колко опасно е станало.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
Да.
Това вече беше сериозно.
Когато прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После просто застина.
Поглед към Никс.
После обратно към Адриан.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добро утро.
Мъжът присви очи.
— Започвам да подозирам, че просто я оставяш тук за нощувка.
Адриан повдигна леко вежда.
— Ако е така, обслужването е прилично.
Лечителят въздъхна тежко и изчезна назад.
След кратко време се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи напред уверено.
Никаква следа от вчерашните рани.
Никаква умора.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря.
Той вече знаеше какво следва.
— Не.
Твърде късно.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Силно.
Адриан леко се намръщи.
— Един ден ще стане опасно да ме поздравяваш така.
Никс изсумтя шумно.
Напълно без угризения.
Лечителят скръсти ръце.
— Това е привързаност.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е добре замаскирано физическо насилие.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Топла.
Пълна с енергия.
Перфектно.
Тогава се сети.
Поглед към календара.
После към града.
Лека пауза.
— Супер уикенд.
Лечителят примигна.
— Което означава?
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Поглед към Никс.
После суха, почти незабележима усмивка.
— Че днес всички ще бъдат много по-щедри, докато ги побеждаваме.
Никс издаде нисък доволен звук.
Да.
Това вече ѝ харесваше.
Адриан се обърна към изхода.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
Нов ден.
По-добри награди.
— Хайде.
Кратка пауза.
— Да бъдем продуктивни.

Лечебницата ги посрещна с познатата миризма на билки, чисти бинтове и тихото отчаяние на хора, които редовно виждат Адриан.
Щом прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После погледна Никс.
После пак Адриан.
Дълга пауза.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добър ден.
Мъжът присви очи.
— Тя пак е пораснала.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Да.
Сега още по-голяма.
Още по-тежка.
Още по-скъпа за поддръжка.
— Това май се превръща в модел.
Лечителят въздъхна тежко и пристъпи по-близо.
Огледа Никс.
По-дълго.
После бавно вдигна поглед.
— Пак знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това вече е тревожно.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Лечителят огледа рамото, люспите, дишането.
После кимна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Но отново остава.
— Да.
Поглед към Никс.
Черната драконица изглеждаше напълно спокойна.
Все едно това е просто част от ежедневието.
Което… реално вече беше.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без никакво колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Тежко.
Лечителят ги погледна.
После към него.
— По-бързо плащаш всеки път.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-скъп актив е.
Лечителят го изгледа няколко секунди.
— Това беше удивително студен начин да покажеш грижа.
Адриан не отговори веднага.
Само положи ръка върху врата на Никс.
Топла.
Силна.
Пулсираща от енергия.
Кратка пауза.
— И все пак работи.
Черните златни очи го гледаха спокойно.
После тя леко го побутна с муцуна.
По навик.
Този път по-внимателно.
Адриан присви очи.
— Подозрително.
Лечителят изсумтя тихо.
— Учиш я.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Не бих стигал толкова далеч.
Мъжът вече повеждаше Никс навътре.
Адриан се обърна към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай лечебницата.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— Добре.
Поглед към града.
После сухо:
— Сега идва истинското изпитание.
Социализацията.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Каво доязди в лекарницата и говори.
- Але господа тука Курвито му мухляса дроба тряа да го лекувате яко ве. - обясливо каза Каво.
- Але Каво добре ве добре ама тряа да плащаш да не ти трошим капачките ве. - адски каза докторджията.
Каво плака океани ама плаща по евтиното щото е прошляк малко изпаднал Курвито плака ама го земаха в лекарницата да го зобат.

Каво дава 25000 злато.

Курвито избяга от лекарницата.

Болницата миришеше на билки, дезинфектанти и твърде много медицински оптимизъм.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Поглед към регистратурата.
После към познатите клетки и помещения за дракони.
— Дошъл съм да прибера Никс.
Лечителят прегледа няколко документа.
Кимна.
— Възстанови се добре.
Добре.
Това беше значително по-добър отговор от повечето, които човек получаваше в живота.
След няколко минути черната драконица се появи.
Напълно здрава.
Напълно енергична.
И очевидно отегчена.
Никс се насочи право към него.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
Без рани.
Без следи от последните проблеми.
Добре.
— Виждам, че не си изяла персонала.
Черните златни очи го изгледаха невинно.
Подозрително невинно.
— Ще приема това за "липсвах ти".
Никс изсумтя.
Неубедително отрицание.
Адриан въздъхна тихо.
После погледът му се насочи към изхода.
Към града.
Към останалата част от деня.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Добре.
Кратка пауза.
— Да видим какво ще правим сега.