Поликлиника

Лилит отново дойде да остави Тианше в лечебницата.

Херцогиня Лилит плаща 25 000 злато.

Конър тряяше да доведе Амбър в клиниката. Надяваше се следващия път да успей.

Конър плаща 25 000 злато.

Конър доди да вземе Амбър от клиниката. Тряяше отново да пробва да убий онова чудовище. 

Конър доведе Амбър в клиниката и я остай тука.

Конър плаща 25 000 злато.

Серена побърза да остави Алис в лечебницата.
- Моля Ви, спасете я, ще платя колкото е нужно. - примоли се тя.
- Ще направим всичко по силите си. - отвърнаха лечителите.
Момичето плати таксата, след което се запъти към дома си. Тази битка ѝ подейства отрезвяващо, никога нямаше да може да си върне престола, ако продължаваше да е толкова слаба.

Серена плаща 25 000 злато.

Елвира доведе Амалтея в лечебницата и отиде да плати таксата. Драконът ѝ трябваше да е здрав, за да се изправи срещу следващото същество.

Елвира плаща 25 000 злато.

Юки дойде, за да остави дракона си в лечебницата. Дано се оправеше, тъй като щеше да се наложи отново да се бие съвсем скоро. Лисицата прокле късмета си с отвратителната отрова на онзи предател, инак сама щеше да си го победи. Тя плати таксата, след което си тръгна.

Юки плаща 100 злато.

Афсол дойде да остави Мей Ан в поликлиниката. Надяваше се драконът да не реши да си изкара гнева върху него накрая.

Афсол плаща 25 000 злато.

Серена дойде да прибере Алис от лечебницата. Не можеше да си позволи да изложи дракона си на подобна опасност отново, трябваше да се сдобие с нещо по-силно. 

Серена дойде отново в лечебницата, за да им повери Алис.
- Но госпожице, Вие току-що я прибрахте? - учуди се лечителят.
- Знам, но по пътя ме нападнаха. Имам ужасен късмет. - излъга Серена и изцъка с език. Горката Алис, надяваше се да не е нищо сериозно този път. Тя плати таксата, след което си тръгна.

Серена плаща 25000 злато.

Юки дойде да прибере безполезния си дракон, тъй като отново ги чакаше битка.

Юки отново дойде, за да остави дракона си в лечебницата.
- Ама какво ви става напоследък?! - завайка се лечителят. Доста посетители взимаха и оставяха драконите си почти мигновено обратно. Не можеше да повярва, че всички са били нападнати произволно.
- Не е твоя работа. - изсъска лисицата, след което отиде да плати таксата без да се обяснява повече.

Юки плаща 100 злато.

Евдемия дойде да прибере Зерафина от лечебницата. Докторите я изгледаха скептично.
- Госпожо, притеснени сме за състоянието на дракона ви. Извеждате го от клиниката, сетне го водите почти мъртъв. Сега пък го забравихте.
- Аз сякаш искам да е така. - изсъска жената. - Просто я доведете.
Лекарят въздъхна и отиде да доведе Зерафина. След като това се случи, двете си тръгнаха от поликлиниката, но беше въпрос на време да се върнат обратно.

Катрин дойде да прибере Церсей от лечебницата. Съвсем беше забравила, че я остави тук. Момичето се извини на лечителите и си отдъхна, когато не ѝ направиха забележка. Доведоха дракона ѝ и Катрин си тръгна с него.

Елвира дойде да прибере дракона си от лечебницата.

Лилит се сети, че не беше прибрала Тианше от клиниката, затова се телепортира в Еритос да го направи. След като всичко бе готово, жената изпрати дракона си в замъка, а тя се върна обратно в имението на Арус.

Оня шибан педал Блейд най-сетне беше пуснал Конър да доди да си прибере дракона от клиниката. 

Юки дойде да прибере тъпия си дракон.

Афсол дойде да прибере Мей Ан от болницата. 

За да помогне на господарката си в лова, Алис беше си тръгнала сама от лечебницата, когато се почувства добре по-рано през деня.

Юки дойде отново да остави безполезния си дракон в лечебницата. Чудеше се има ли смисъл въобще да я прибира повече. Тя дори не обърна внимание на укорителните погледи на лечителите и най-невъзмутимо си тръгна от сградата.

Юки плаща 500 злато.

Лечебницата за дракони се намираше в северната част на града, близо до тренировъчните площадки и оборите.
Още пред входа миришеше на:

• билки,
• горещ метал,
• мокри люспи,
• и онзи специфичен аромат на място, където твърде много същества кървят ежедневно.

Нокс вървеше до Лиреа с превързано рамо и физиономия на трагичен герой, изпратен към неизбежната си съдба.
— Не ми харесва това място.
— И на мен не ми харесва. Това не е аргумент.
— Има твърде много други дракони.
— Да. Това обикновено се случва в лечебници за дракони.
Нокс изглеждаше дълбоко обиден от логиката ѝ.
Вътре беше топло.
По стените висяха:

• инструменти,
• куки,
• сушени билки,
• и диаграми на драконова анатомия, които Лиреа веднага започна да разглежда с подозрителен интерес.

— Не — каза Нокс веднага.
Тя дори не откъсна поглед от схемата.
— Не какво?
— Не започвай да експериментираш.
— Това е много обидно предположение.
— Познавам те от седмица и вече не ти вярвам.
Една възрастна жена с дебела кожена престилка се приближи към тях, избърсвайки ръце в кърпа.
Погледът ѝ веднага падна върху превръзката.
— Лов?
Лиреа кимна леко.
— Вълци в северните пещери.
Жената изсумтя.
— Класика.
Тя клекна до Нокс и огледа рамото му внимателно.
Нокс я наблюдаваше подозрително.
— Ако извадиш трион, ще избягам.
— Ако извадя трион, значи вече си направил нещо много глупаво.
— Това не звучи успокояващо.
Лечителката дръпна леко превръзката и кимна.
— Не е лошо. Но е започнало да се възпалява. Добре си направила, че го доведе.
Лиреа не каза нищо.
Само леко отпусна напрежението в раменете си.
Нокс веднага го забеляза.
Разбира се, че го забеляза.
— Казах ти, че щях да оцелея.
— Все още не е приключило лечението.
— Дребнав човек си.
Жената се изправи и посочи към редица отделени помещения в дъното.
— Ще остане при нас ден-два. Ще почистим раната както трябва и ще следим за треска.
Нокс веднага погледна към Лиреа.
— Ден-два?
— Няма да умреш от социална раздяла.
— Не за това се тревожа. Какво ако подпалиш колибата без мен?
Тя се замисли театрално за секунда.
— Това е... тревожно реалистична възможност.
Лечителката назова цената.
Лиреа моментално се намръщи.
— За тези пари очаквам да му пеете приспивни песни.
— Ако започнем да пеем, цената става двойна.
— Справедливо.
Тя извади кесията си с онова специфично раздразнение на човек, който вече познава твърде добре звука на намаляващи монети.
Златото издрънча върху дървената маса.
Оставаха ѝ все по-малко пари.
Това започваше да става проблем.
Нокс наблюдаваше мълчаливо как тя плаща.
После тихо каза:
— Не трябваше да харчиш толкова.
Лиреа пъхна празнеещата кесия обратно на колана си.
— Нокс.
— Какво?
— Ако ще ме ядосваш, поне оздравей първо.
Настъпи кратка тишина.
После драконът въздъхна тежко и позволи на лечителката да го отведе към задните помещения.
Точно преди да изчезне зад завесата обаче, той се обърна назад.
— Ако някой тук се опита да ме изкъпе, ще има жертви.
— Ще предупредя града да се евакуира.

Лиреа плаща 50 злато.

Юки дойде да прибере тъпия си дракон, макар и да не го заслужаваше. Лисицата имаше идея, за съжаление щеше да ѝ коства известна сума злато.

Юки отново дойде в лечебницата, заедно с тежко ранената Киана. Лечителят вече не издържа.
- Абе на вас какво ви става? Всеки ден едни и същи водят дракони, след което ги взимат, след което пак ги водят. - повиши тон той. - Да не би масово да сте полудели и да малтретирате създанията?
- Ако я малтретирах, щях ли да я доведа? - скептично го изгледа лисицата. - Повярвай ми, след няколкото битки, които преживяхме двете, не е в твой интерес точно сега да вървиш срещу мен. Просто я излекувай. - изсъска тя.
Лечителят въздъхна, но прие Киана обратно в лечебницата. Тези бяха напълно полудели.

Юки плаща 500 злато.

Вратата на лечебницата се отвори с неприятно тихо скърцане.
Миризмата вътре беше чиста. Почти болезнено чиста. Билки, спирт, стерилност.
Адриан не харесваше подобни места.
Никс също.
Черната драконица спря още на прага, ниско ръмжене се изтръгна от гърлото ѝ.
— Да, и аз не съм очарован.
Лечителят вдигна поглед към тях и почти веднага забеляза състоянието ѝ.
— Доста е пострадала.
Адриан хвърли кратък поглед към Никс.
Разкъсани люспи.
Засъхнала кръв.
Умора.
Дразнещо.
— Все още функционира.
Лечителят го изгледа с онова специфично неодобрение, което очевидно пазеха за стопани като него.
— Ако искате да продължи да функционира, ще трябва да остане.
Никс изсъска.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
— Не ме гледай така. Това не е наказание.
Черните ѝ очи останаха втренчени в него.
— Технически е инвестиция.
Това не помогна.
Лечителят се приближи внимателно.
— Ще се погрижим за нея.
Адриан бръкна в кесията и остави 50 злато.
— Уверете се.
Никс не помръдна.
Разбираемо.
Той въздъхна тихо, после пристъпи по-близо и опря чело за кратко в люспестата ѝ глава.
— Това е един ден.
Черната драконица издаде нисък, недоволен звук.
— Да. На мен също ще ми липсваш.
След секунда се отдръпна.
Без излишна драма.
Без колебание.
Но когато излезе обратно на улицата без тежките стъпки зад себе си, градът изведнъж му се стори необичайно тих.

Адриан Вейл плаща 50 злато.