Поликлиника

Лечебницата беше по-тиха от обикновено.
Вероятно защото денят вече преваляше.
Адриан отвори вратата и влезе вътре с Никс до себе си.
Лечителят вдигна поглед.
После погледна Никс.
После пак Адриан.
Дълга пауза.
— Вие двамата започвате да изглеждате като абонамент.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Радвам се, че бизнесът върви добре.
— Не това беше смисълът.
— Знам.
Мъжът въздъхна тежко и се приближи до драконицата.
Огледа рамото.
После едната предна лапа.
После люспите по врата.
— Колко?
Адриан отговори почти веднага.
— Петдесет и пет.
Лечителят замръзна за момент.
— Броиш ги?
— Да.
— Това е тревожно.
— И това вече съм го чувал.
Мъжът поклати глава и продължи прегледа.
Никс стоеше необичайно мирно.
Вероятно защото вече познаваше мястото.
Или защото беше уморена.
И двете бяха еднакво възможни.
След още малко лечителят се отдръпна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Ще остане до утре сутринта.
Адриан кимна.
Никакви възражения.
Така или иначе това беше очаквал.
Петдесетте златни монети тупнаха върху плота.
Лечителят ги прибра.
После погледна към Никс.
После към Адриан.
— Знаеш ли, повечето собственици не водят драконите си за всяка драскотина.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Към все по-големите ѝ размери.
Към златните очи.
После обратно към лечителя.
— Повечето собственици нямат Никс.
Лечителят помълча няколко секунди.
После кимна бавно.
Честно казано, това беше разумен аргумент.
Адриан прокара ръка по врата на драконицата за последно.
— Ще се видим утре.
Никс изсумтя тихо.
Не особено доволна.
Но и не протестираща.
Което в нейния случай беше почти същото като съгласие.
С това Адриан напусна лечебницата и пое към имението си.
За пръв път през деня сам.

Адриан плаща 50 злато.

Сутрешното слънце вече огряваше улиците на Еритос, когато Адриан пое към лечебницата.
Супер уикенд.
Което означаваше повече работа, повече опит и повече злато.
А вероятно и повече неприятности.
Лечебницата беше сравнително спокойна по това време на деня.
Адриан отвори вратата и се насочи към гишето.
— Дошъл съм за Никс.
Лечителят вдигна поглед от документите си.
После кимна.
— Вече е готова за изписване.
— Добре.
След няколко минути от вътрешните помещения се чу познато изсумтяване.
Никс се появи в коридора.
Напълно здрава.
Напълно отпочинала.
И очевидно нетърпелива да напусне мястото.
Адриан я огледа набързо.
Нямаше нови рани.
Нямаше следи от вчерашните битки.
Точно както трябваше да бъде.
Черната драконица се приближи и леко побутна рамото му с муцуна.
Адриан въздъхна.
— Да, и аз се радвам да те видя.
Никс изсумтя доволно.
Напълно готова за новия ден.
Което обикновено означаваше, че някой друг няма да има особено добър ден.
Адриан се обърна към изхода.
— Хайде.
Имаме работа.
И двамата напуснаха лечебницата и поеха към града, където ги чакаше поредният супер уикенд.

Лечебницата беше към края на работния си ден, когато Адриан отвори вратата.
Няколко лечители все още се движеха между помещенията.
Един от тях вдигна поглед.
После видя Никс.
После видя Адриан.
После въздъхна.
— Отново ли?
— Да.
— Разбира се.
Никс изглеждаше леко засегната от тона.
Което беше странно, защото именно тя беше причината да се виждат толкова често.
Лечителят се приближи и започна прегледа.
— Какво беше този път?
— Пещери.
— Разбира се.
— И драконоубиец.
Мъжът затвори очи за миг.
— Защо изобщо попитах?
Адриан не намери добър отговор на този въпрос.
След няколко минути прегледът приключи.
— Нищо сериозно. Ще бъде напълно възстановена до утре.
— Добре.
Петдесетте златни монети смениха собственика си.
Лечителят ги прибра с бързината на човек, който вече знае как ще завърши разговорът.
Никс беше отведена към вътрешните помещения.
По средата на пътя се обърна назад.
Погледна Адриан.
После изсумтя недоволно.
— Не ме гледай така.
Още едно изсумтяване.
— Ти буквално беше простреляна днес.
Никс очевидно смяташе това за дребна подробност.
Адриан поклати глава.
— Ще се видим утре.
Този път драконицата не възрази.
Вероятно защото и тя усещаше умората след целия ден.
Летене.
Лагер.
Пещери.
Драконоубиец.
Достатъчно приключения за една събота.
Адриан кимна леко на лечителя и напусна лечебницата.
За първи път през деня без тежки стъпки зад себе си. Само за една нощ. Но въпреки това мястото му се стори необичайно тихо.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Евдемия дойде да прибере Зерафина от лечебницата. Лечителят изгледа елфката накриво.
- О, благоволихте да дойдете, значи? Вече мислехме, че сте зарязали дракона си нарочно.
- Защо да го правя? - попита Евдемия.
- Защото седи тук повече от десет дни. - изсумтя мъжът. - Защо кралицата изобщо позволява на този и онзи да имат дракони?
Той отиде да доведе дракона, след което се върна при Евдемия. Елфката благодари, след което със Зерафина си тръгнаха.

Евдемия се върна заедно със Зерафина в лечебницата.
- Пак ли ти? Прибра я преди няма и час. - извика мъжът. - Пак ли няма да се сетиш да я вземеш десет дни? 
- Ще я взема. Работата ви е да ги лекувате, не да се оплаквате. Водим ви пациенти, плащаме си за това и сте недоволни. Щом не ви харесва, не работете това. - отвърна княгинята и отиде да плати на касата.

Евдемия плаща 25 000 злато.

Конър са телепортира с Амбър в поликлиниката. Един шибан лечител са домъкна и пое дракона, след което Конър отиди да плати. 

Конър плаща 25 000 злато.

Афсол дойде да остави Мей Ан в поликлиниката. Принцът въздъхна, драконът още от сега го гледаше кръвнишки. Той отиде да плати, сетне си тръгна.

Афсол плаща 25 000 злато.

Конър доди да си прибере дракона. 

Конър пак доди да остай Амбър. Мъжът отиде да плати на касата и си тръгна.

Конър плаща 25 000 злато.

Халон дойде да си прибере дракона, че кой знае от колко време стоеше на това място. 

Елвира и Амалтея дойдоха до поликлиниката. Маркизата остави дракона си в ръцете на лечителите, а тя отиде да плати таксата.

Елвира плаща 25 000 злато.

Евдемия влезе в лечебницата. Лекарят на Зерафина се появи.
- О, рекорд. Не са десет, а три. - намръщи се той. - Тая кралица наистина трябва да създаде институция, която да следи как се грижат драконите. Вашите всичките трябва да бъдат отнети!
Княгинята извъртя очи. 
- Стига сте се оплаквал. - изрече тя. - Плащам си да я лекувате, не да мрънкате.
- То добре, ама нехаете за нея. Или идвате да я вземете само когато ви трябва и после да я доведете отново ранена. - разочаровано поклати глава лечителят и тръгна да доведе дракона. - Тая тъпата кралица трябва да създаде закони, които да защитават драконите.
Лечителят се върна със Зерафина и двете с Евдемия си тръгнаха. 

Каво доязди да дава Курвито да става бетон лекарджията киризи Каво и рева реки. Каво говори.
- Але господине ко ве. - попитливо каза Каво.
- Але Каво туй тей тъз твойта курва много я прай ве напрао пълен минус дава драконката ама не зима драконката и напрао сме пропищяли от нея ве много голям курволък е ше знайш. - обясливо каза докторджията и са разплака.
- Але господине знам ве то туй си е курвата напрао долен въртоп то сай изяснило направо. - обясливо каза Каво и са разплака.
- Але Каво ней добре туй нещо ве тряа яко да я помпиш в анала дет си изкарва тъй главата. - обясливо каза лекарджията.
- Але добре ве добре за булка кат я зема напрао ше и прайм анала звездобор попски ръкав. - обясливо каза Каво.
Лекарджията са кефи на макс до дупка и каза сполай на Каво и зе Курвито да го прай зраво и добро. Каво препсува курвата долна.

Каво дава 25000 злато.

Афсол се беше примирил, че вече ще се мре. От болницата му бяха изпратили изрична бележка, че Мей Ан буйства и заплашва да срине мястото до основи, ако господарят ѝ не се появи. Лечителите се принудиха да изпратят бележка до дома на принца. Той си пое дъх за последно и влезе вътре.
- Дойдох да я прибера веднага щом получих уведомлението ви. - изрече принцът към един от лекарите.
Лекарят кимна и отиде да доведе Мей Ан. Драконът изобщо не изглеждаше доволен.
- О, ти благоволи да се появиш, пикльо. Прескъпо ще си плащаш за това, което направи! - изрева тя и напусна поликлиниката.
Афсол се извини на лечителите за поведението на дракона си, след което тръгна след нея.

Курвито избяга от лекарницата.

Елвира дойде да вземе Амалтея от лечебницата, че я беше забравила. Маркизата влезе вътре и навъсена леличка се появи.
- Вие за кого сте? 
- За Амалтея. - отвърна Елвира.
Лелката още повече се начумери.
- Хубава работа, момиче. Толкова време ли трябваше да я оставяш? За един ден ги лекуваме. - изрече тя и подмина жената, след което отиде да доведе дракона.
Елвира изсумтя. Тези на много важни взеха да се правят, предвид че явно и те планираха да стават обирджии. Ако не беше това събитие, нямаше да влезе в клиниката им. Намусената лелка се върна, водейки Амалтея. Елвира благодари и двете с дракона ѝ напуснаха лечебницата. 

Елвира доведе Амалтея до лечебницата. Разбира се, отново попадна на навъсената лелка.
- Ама вие не я ли взехте преди малко? - изненада се жената. - Как за такова кратко време потъна в такива наранявания?
- Вие се радвайте, че това, което победихме не дойде да ви потроши болницата, защото вече започвам да си мисля, че именно това заслужавате. - извика Елвира. - Погрижете се за нея и не мрънкайте.
Маркизата изсумтя и отиде да плати таксата.

Елвира плаща 25 000 злато. 

Лилит се телепортира в лечебницата. Лечител веднага се появи и изгледа малко странно жената, при което тя изсумтя. Тя остави Тианше и отиде да плати таксата.

Лилит плаща 25 000 злато.

Дейвид дойде, залитайки. След него вървеше и раненият Хектор.
- Лечител. - извика мъжът, заваляйки думите. - Ела тука.
Мъж с бяла престилка се появи и пое дракона. Дейвид бе вдигнал да се разправя защо са двама, но никой не му обърна внимание. Той въздъхна и отиде да плати сумата. Той извади кесия със злато и почна да брои, но не му се получаваше особено.
- На, преброй си ги сама. - каза той на касиерката и напусна лечебницата.

Дейвид плаща 25 000 злато.

Каво доязди да дава Курвито да са лекува и говори.
- Але господа вий баща вий майка напрайте ми Курвито бетон Курви. - обясливо каза Каво.
- Але Каво добре ве добре пролеми няаш. - яко и мило каза докторджията ама Каво тряаши да плаща мангизата да не му трошат яко капачките. Каво дава кинтажа и залезе.

Каво дава 25000 злато.

Серена дойде да остави Алис в лечебницата. Надяваше се нараняванията да не са много сериозни. Макар и драконът да бе изпил отвара за безсмъртие, момичето не желаеше тя да страда. Престолонаследницата на Еритос плати таксата, след което си тръгна засега.

Серена плаща 25000 злато.

Курвито избяга от лекарницата.

Евдемия дойде заедно със Зерафина в лечебницата. Елфката си отдъхна, че не се засякоха с онзи ужасен лекар, който смееше да ѝ се прави на много важен. Тя повери дракона си в ръцете на лечителите, след което отиде да плати и тръгна към замъка си.

Евдемия плаща 25 000 злато.

Серена дойде да прибере Алис. След като изслуша лекцията на лечителите относно нехайството си и зачестяващите проблеми със забравени дракони, поверени на грижите им, Серена все пак успя да си прибере дракона. Тя се извини на Алис, задето забрави да я вземе по-рано.

Елвира трябваше да прибере Амалтея от лечебницата и после да отиде да купи храна за котката на Афсол. Жената влезе в сградата и тежко въздъхна, когато видя навъсената лелка от преди дни да пише някакви неща. Тя я доближи.
- Дойдох за Амалтея. - изрече Елвира.
- А, благоволи значи. Абе, момиче, ти акъл имаш ли? Десет дни седи този дракон тука. Какво щяхме да правим, ако имаше наплив? - повиши тон жената. - И не си само ти, ами и други. Как може да сте толкова безотговорни спрямо тези същества?
Лицето на Елвира почервеня от яд. Тази как смееше? Маркизата скръсти ръце.
- Просто ми доведете дракона и стига сте мрънкали. Ще ви видя след няколко седмици каква работа ще имате. Не стига, че увеличихте цената за лечение петстотин пъти, ами и на интересни ми се правите. Доведете ми дракона преди да съм си изпуснала нервите още повече! - повиши тон на свой ред маркизата.
Навъсената лелка измърмори нещо под нос, след което отиде да доведе Амалтея. Елвира дори не ѝ благодари и двете напуснаха лечебницата.