Поликлиника

Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен.
Което вероятно казваше нещо тревожно за живота им.
Никс вървеше до Адриан спокойно, макар че умората вече личеше.
Не критично.
Но достатъчно.
След днешния ден:
арена.
пещери.
драконоубиец.
Беше заслужено.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Започвам да подозирам, че това място ще ни даде клиентска карта.
Черната драконица изсумтя.
Може би одобрително.
Когато прекрачиха прага, лечителят ги видя… и просто се облегна назад с изражението на човек, който се отказва от живота.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Отново добро утро.
Мъжът погледна Никс.
После обратно към него.
— Колко?
— Не е толкова зле.
Пауза.
— Само умерено пребита.
Лечителят затвори очи за секунда.
— Това не е успокояващо описание.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Мъжът огледа Никс внимателно.
— По-добре е от предишните пъти.
— Напредък.
— Все още трябва лечение.
— Да.
Кратка пауза.
После:
— Петдесет злато.
Адриан извади кесията без абсолютно никакво колебание.
Остави монетите.
Тежкият звук на златото върху плота прозвуча почти обидно лесно.
Лечителят го погледна.
— Това започва да става подозрително безболезнено за теб.
Адриан прибра кесията.
— Финансов растеж.
Черната драконица го наблюдаваше с онзи дълъг, внимателен поглед, който напоследък използваше все по-често.
Адриан пристъпи до нея.
Положи ръка върху люспестия ѝ врат.
Топла.
Жива.
Уморена.
— Утре.
Никс издаде нисък звук.
Този път по-малко недоволен.
Сякаш вече разбираше схемата.
Адриан повдигна вежда.
— Виж ти. Растеж.
Тя го побутна в рамото.
По навик.
Той въздъхна.
— Да. И аз се радвах да те видя.
Лечителят пое Никс.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратко.
— Не подпалвай лечебницата.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— Утре пак.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Евдемия дойде да остави Зерафина за лечение. След като лечителите отведоха дракона, елфката отиде да плати таксата.

Евдемия плаща 25 000 злато.

Каво доязди да остай Курвито да става назобан здрав и добър лекаржията говори.
- Але Каво тука и курвата си остай драконката ве много е зле тъз твойта курва напрао е минуса на града. - обясливо каза доктора. 
- Але тъй ве то туй сай знало по света ама ко да я прая тряа за булка да я зимам ве. - обясливо каза Каво ама пусна сълзички.
- Ем Каво кат сте я бомбили яко в анала ше тряа вечи ве. - обясливо каза доктора.
Каво остай Курвито сполай да става здрав и добър Курвито плака звездички. Докторджията ритна Каво да са маха ама да плаща кинтажа да не му трошат дисковата херния.

Каво дава 25000 злато.

Блейд дойде да си вземе дракона. 

Курвито избяга от лекарницата.

Лечебницата вече миришеше на нещо неприятно познато.
Билки.
Чисти бинтове.
И онова специфично усещане, че тук Адриан е станал твърде редовен клиент.
Щом прекрачи прага, лечителят вдигна поглед… и просто се втренчи в него.
Мълчаливо.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Ако ще ме съдиш, поне започни с добро утро.
Мъжът въздъхна тежко.
— Започвам да подозирам, че просто оставяш дракона си тук да нощува.
Адриан повдигна вежда.
— Това би било доста скъп хотел.
— За теб явно вече не.
Честно.
Адриан не спори.
Лечителят поклати глава и изчезна назад.
Не след дълго се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи навън със самочувствието на същество, което знае точно колко опасно е станало.
Походката ѝ беше стабилна.
Спокойна.
Абсолютно без следа от вчерашните удари.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря за секунда.
После тръгна право към него.
Той вече знаеше какво следва.
— Не.
Твърде късно.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Този път по-силно.
Адриан леко се намръщи.
— Започваш да ставаш физически обидна.
Никс изсумтя шумно.
Напълно доволна от себе си.
Лечителят скръсти ръце.
— Странно е.
Адриан хвърли кратък поглед.
— Кое?
— Че очевидно те харесва.
Кратка пауза.
Адриан погледна към Никс.
После обратно.
— Не бих използвал точно тази дума.
Черните златни очи го гледаха спокойно.
Абсолютна лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Топла.
Пълна с енергия.
Перфектно.
— Добре.
Лечителят въздъхна.
— Ще се видим довечера, нали?
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Поглед към Никс.
После към лечителя.
— Не обичам да давам фалшиви надежди.
Мъжът простена тихо.
Никс изглеждаше почти развеселена.
Адриан се обърна към изхода.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
Поглед напред.
Нов ден.
— Хайде.
Кратка пауза.
После сухо:
— Да те направим още по-непоносима.

Пътят към лечебницата този път беше почти абсурдно познат.
До степен, в която Адриан започваше да подозира, че скоро ще му дадат собствено шкафче.
Никс вървеше до него спокойно.
Не тежко ранена.
Не дори особено уморена.
Просто… използвана по предназначение.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Все по-скъпа ставаш.
Черната драконица изсумтя.
Напълно без угризения.
Когато прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После просто се облегна назад със страдалческо изражение.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— И аз се радвам да те видя.
Мъжът погледна Никс.
После обратно към него.
— Тя дори не изглежда толкова зле.
Адриан кимна леко.
— Напредък.
— И въпреки това си тук.
— Да.
Пауза.
Лечителят присви очи.
— Започваш да проявяваш отговорност и това ме обърква.
Адриан сви леко рамене.
— Не бих драматизирал.
Мъжът въздъхна тежко и огледа Никс.
— Колко липсват?
— Петдесет и пет.
Лечителят примигна.
После го изгледа.
— Знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това е леко тревожно.
Адриан не коментира.
Честно.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без секунда колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Лечителят погледна към тях.
После към него.
— Това вече е буквално рутина.
Адриан прибра кесията.
— Ефективност.
Черните златни очи на Никс го следяха внимателно.
Този поглед пак.
Все едно анализираше нещо.
Адриан пристъпи до нея и положи ръка върху врата ѝ.
Топла.
Силна.
Абсолютно здрава… почти.
— Утре.
Тя издаде нисък звук.
Този път не особено протестиращ.
Повече… разбиращ.
Адриан повдигна вежда.
— Не ми харесва този поглед. Кара ме да мисля, че учиш социални модели.
Лечителят изсумтя.
— Може би просто те харесва.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е смело предположение.
Никс го побутна в рамото с муцуна.
По навик.
Адриан въздъхна.
— Да. Получих съобщението.
Лечителят пое драконицата.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай нищо.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— До утре.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Лечебницата ги посрещна със същата позната миризма на билки, бинтове и тихо професионално неодобрение.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Лечителят вдигна поглед.
Замръзна за секунда.
После просто въздъхна така, сякаш това е лична обида.
— Разбира се.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добро утро.
Мъжът го изгледа.
— Започвам да мисля, че драконът ти има постоянна стая.
Адриан повдигна леко вежда.
— Ако е така, очаквам отстъпка за лоялен клиент.
Лечителят не изглежда впечатлен.
Честно.
Не след дълго се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи навън уверено.
Походката ѝ беше стабилна.
Погледът — остър.
Абсолютно без следа от вчерашния бой.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря за половин секунда.
После тръгна право към него.
Той вече познаваше това.
— Не.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Силно.
Адриан леко се намръщи.
— Един ден ще станеш прекалено голяма за това.
Никс изсумтя шумно.
Без грам разкаяние.
Лечителят скръсти ръце.
— Това е привързаност.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е физическо насилие.
Черните златни очи го гледаха напълно невинно.
Лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Силна.
Нетърпелива.
Перфектно.
Но този път не тръгнаха към познатия grind.
Не към конюшните.
Не към арената.
Не към пещерите.
Адриан погледна към града.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Днес различно.
Черната драконица наклони глава.
Любопитно.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
После я отпусна.
— Стига си била просто ходещо оръжие.
Поглед към крилете ѝ.
После обратно.
— Време е да използваш това както трябва.
Никс го гледа няколко секунди.
После издаде нисък звук.
Не недоволен.
По-скоро… заинтересован.
Адриан се обърна към улиците.
— Хайде.
Лека пауза.
— Да видим дали можеш да бъдеш още по-скъпа инвестиция.

Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен.
Което вероятно казваше нещо тревожно за начина, по който Адриан организира живота си.
Никс вървеше до него спокойно.
Не изглеждаше тежко ранена.
Не дори особено уморена.
Просто не беше в пълна форма.
А това вече беше достатъчно.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
По-голяма от преди.
По-масивна.
По-опасна.
И сега с цели петстотин максимално ХП.
— Започваш да ставаш впечатляващо скъпа.
Черната драконица изсумтя.
Напълно без угризения.
Когато прекрачиха прага на лечебницата, лечителят вдигна поглед.
После просто замръзна.
Поглед към Никс.
После обратно към Адриан.
— Тя пак е пораснала.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Това е обичайната посока на развитие.
Мъжът присви очи.
— Това не беше комплимент.
— И все пак беше вярно.
Лечителят въздъхна тежко и огледа Никс.
По-дълго от обикновено.
— Колко?
Адриан отговори без секунда колебание.
— Сто и петнайсет.
Мъжът примигна.
После го изгледа.
— Знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това започва да ме тревожи.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Лечителят пристъпи по-близо до Никс.
Огледа рамото.
Люспите.
Дишането.
После кимна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Но пак остава.
— Да.
Кратка пауза.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без секунда колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Тежко.
Познато.
Лечителят погледна към тях.
После към него.
— Започваш да се държиш като отговорен собственик.
Адриан повдигна леко вежда.
— Това е груба интерпретация.
Черните златни очи на Никс го следяха внимателно.
Този поглед отново.
Все едно анализираше.
Адриан пристъпи до нея и положи ръка върху врата ѝ.
Топла.
Силна.
Напълно способна да продължи още.
Но това не беше въпросът.
— Утре.
Тя издаде нисък звук.
Не особено протестиращ.
По-скоро разбиращ.
Адриан присви леко очи.
— Не започвай да ставаш разумна. Ще развалиш атмосферата.
Лечителят изсумтя тихо.
— Или просто те харесва.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Смело предположение.
Никс го побутна в рамото с муцуна.
По навик.
По-силно от необходимото.
Адриан въздъхна.
— Да. Получих съобщението.
Лечителят пое драконицата.
Адриан вече се обръщаше към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай нищо.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— До утре.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Халон доведе Видомина в лечебницата. Лечителите веднага я поеха, а елфът отиде да плати.

Халон плаща 5 000 злато.

Пътят към лечебницата вече беше толкова познат, че Адриан започваше да подозира, че някой ден ще му предложат собствен ключ.
Никс не изглеждаше особено нещастна.
Напротив.
След новото ниво походката ѝ беше различна.
По-тежка.
По-уверена.
По-спокойна.
Като същество, което вече много добре осъзнава колко опасно е станало.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
Да.
Това вече беше сериозно.
Когато прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После просто застина.
Поглед към Никс.
После обратно към Адриан.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добро утро.
Мъжът присви очи.
— Започвам да подозирам, че просто я оставяш тук за нощувка.
Адриан повдигна леко вежда.
— Ако е така, обслужването е прилично.
Лечителят въздъхна тежко и изчезна назад.
След кратко време се върна.
С Никс.
Черната драконица пристъпи напред уверено.
Никаква следа от вчерашните рани.
Никаква умора.
Добре.
Тя видя Адриан.
Спря.
Той вече знаеше какво следва.
— Не.
Твърде късно.
ТУП.
Муцуна в рамото.
Силно.
Адриан леко се намръщи.
— Един ден ще стане опасно да ме поздравяваш така.
Никс изсумтя шумно.
Напълно без угризения.
Лечителят скръсти ръце.
— Това е привързаност.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Това е добре замаскирано физическо насилие.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Той прокара ръка по врата ѝ.
Здрава.
Топла.
Пълна с енергия.
Перфектно.
Тогава се сети.
Поглед към календара.
После към града.
Лека пауза.
— Супер уикенд.
Лечителят примигна.
— Което означава?
Адриан сложи ръкавиците обратно.
Поглед към Никс.
После суха, почти незабележима усмивка.
— Че днес всички ще бъдат много по-щедри, докато ги побеждаваме.
Никс издаде нисък доволен звук.
Да.
Това вече ѝ харесваше.
Адриан се обърна към изхода.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
Нов ден.
По-добри награди.
— Хайде.
Кратка пауза.
— Да бъдем продуктивни.

Лечебницата ги посрещна с познатата миризма на билки, чисти бинтове и тихото отчаяние на хора, които редовно виждат Адриан.
Щом прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед.
После погледна Никс.
После пак Адриан.
Дълга пауза.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добър ден.
Мъжът присви очи.
— Тя пак е пораснала.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Да.
Сега още по-голяма.
Още по-тежка.
Още по-скъпа за поддръжка.
— Това май се превръща в модел.
Лечителят въздъхна тежко и пристъпи по-близо.
Огледа Никс.
По-дълго.
После бавно вдигна поглед.
— Пак знаеш точната цифра.
— Да.
Кратка пауза.
— Това вече е тревожно.
Адриан сви леко рамене.
Честно.
Лечителят огледа рамото, люспите, дишането.
После кимна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Но отново остава.
— Да.
Поглед към Никс.
Черната драконица изглеждаше напълно спокойна.
Все едно това е просто част от ежедневието.
Което… реално вече беше.
— Петдесет злато.
Адриан вече вадеше кесията.
Без никакво колебание.
Монетите тупнаха върху плота.
Тежко.
Лечителят ги погледна.
После към него.
— По-бързо плащаш всеки път.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-скъп актив е.
Лечителят го изгледа няколко секунди.
— Това беше удивително студен начин да покажеш грижа.
Адриан не отговори веднага.
Само положи ръка върху врата на Никс.
Топла.
Силна.
Пулсираща от енергия.
Кратка пауза.
— И все пак работи.
Черните златни очи го гледаха спокойно.
После тя леко го побутна с муцуна.
По навик.
Този път по-внимателно.
Адриан присви очи.
— Подозрително.
Лечителят изсумтя тихо.
— Учиш я.
Адриан хвърли му кратък поглед.
— Не бих стигал толкова далеч.
Мъжът вече повеждаше Никс навътре.
Адриан се обърна към изхода.
После спря.
Поглед назад.
Кратка пауза.
— Не подпалвай лечебницата.
Черните златни очи го гледаха с абсолютна невинност.
Очевидна лъжа.
Адриан изсумтя тихо и излезе.
— Добре.
Поглед към града.
После сухо:
— Сега идва истинското изпитание.
Социализацията.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Каво доязди в лекарницата и говори.
- Але господа тука Курвито му мухляса дроба тряа да го лекувате яко ве. - обясливо каза Каво.
- Але Каво добре ве добре ама тряа да плащаш да не ти трошим капачките ве. - адски каза докторджията.
Каво плака океани ама плаща по евтиното щото е прошляк малко изпаднал Курвито плака ама го земаха в лекарницата да го зобат.

Каво дава 25000 злато.

Курвито избяга от лекарницата.

Болницата миришеше на билки, дезинфектанти и твърде много медицински оптимизъм.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Поглед към регистратурата.
После към познатите клетки и помещения за дракони.
— Дошъл съм да прибера Никс.
Лечителят прегледа няколко документа.
Кимна.
— Възстанови се добре.
Добре.
Това беше значително по-добър отговор от повечето, които човек получаваше в живота.
След няколко минути черната драконица се появи.
Напълно здрава.
Напълно енергична.
И очевидно отегчена.
Никс се насочи право към него.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
Без рани.
Без следи от последните проблеми.
Добре.
— Виждам, че не си изяла персонала.
Черните златни очи го изгледаха невинно.
Подозрително невинно.
— Ще приема това за "липсвах ти".
Никс изсумтя.
Неубедително отрицание.
Адриан въздъхна тихо.
После погледът му се насочи към изхода.
Към града.
Към останалата част от деня.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Добре.
Кратка пауза.
— Да видим какво ще правим сега.

Лечебницата беше по-тиха от обикновено.
Вероятно защото денят вече преваляше.
Адриан отвори вратата и влезе вътре с Никс до себе си.
Лечителят вдигна поглед.
После погледна Никс.
После пак Адриан.
Дълга пауза.
— Вие двамата започвате да изглеждате като абонамент.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Радвам се, че бизнесът върви добре.
— Не това беше смисълът.
— Знам.
Мъжът въздъхна тежко и се приближи до драконицата.
Огледа рамото.
После едната предна лапа.
После люспите по врата.
— Колко?
Адриан отговори почти веднага.
— Петдесет и пет.
Лечителят замръзна за момент.
— Броиш ги?
— Да.
— Това е тревожно.
— И това вече съм го чувал.
Мъжът поклати глава и продължи прегледа.
Никс стоеше необичайно мирно.
Вероятно защото вече познаваше мястото.
Или защото беше уморена.
И двете бяха еднакво възможни.
След още малко лечителят се отдръпна.
— Нищо сериозно.
— Добре.
— Ще остане до утре сутринта.
Адриан кимна.
Никакви възражения.
Така или иначе това беше очаквал.
Петдесетте златни монети тупнаха върху плота.
Лечителят ги прибра.
После погледна към Никс.
После към Адриан.
— Знаеш ли, повечето собственици не водят драконите си за всяка драскотина.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Към все по-големите ѝ размери.
Към златните очи.
После обратно към лечителя.
— Повечето собственици нямат Никс.
Лечителят помълча няколко секунди.
После кимна бавно.
Честно казано, това беше разумен аргумент.
Адриан прокара ръка по врата на драконицата за последно.
— Ще се видим утре.
Никс изсумтя тихо.
Не особено доволна.
Но и не протестираща.
Което в нейния случай беше почти същото като съгласие.
С това Адриан напусна лечебницата и пое към имението си.
За пръв път през деня сам.

Адриан плаща 50 злато.

Сутрешното слънце вече огряваше улиците на Еритос, когато Адриан пое към лечебницата.
Супер уикенд.
Което означаваше повече работа, повече опит и повече злато.
А вероятно и повече неприятности.
Лечебницата беше сравнително спокойна по това време на деня.
Адриан отвори вратата и се насочи към гишето.
— Дошъл съм за Никс.
Лечителят вдигна поглед от документите си.
После кимна.
— Вече е готова за изписване.
— Добре.
След няколко минути от вътрешните помещения се чу познато изсумтяване.
Никс се появи в коридора.
Напълно здрава.
Напълно отпочинала.
И очевидно нетърпелива да напусне мястото.
Адриан я огледа набързо.
Нямаше нови рани.
Нямаше следи от вчерашните битки.
Точно както трябваше да бъде.
Черната драконица се приближи и леко побутна рамото му с муцуна.
Адриан въздъхна.
— Да, и аз се радвам да те видя.
Никс изсумтя доволно.
Напълно готова за новия ден.
Което обикновено означаваше, че някой друг няма да има особено добър ден.
Адриан се обърна към изхода.
— Хайде.
Имаме работа.
И двамата напуснаха лечебницата и поеха към града, където ги чакаше поредният супер уикенд.

Лечебницата беше към края на работния си ден, когато Адриан отвори вратата.
Няколко лечители все още се движеха между помещенията.
Един от тях вдигна поглед.
После видя Никс.
После видя Адриан.
После въздъхна.
— Отново ли?
— Да.
— Разбира се.
Никс изглеждаше леко засегната от тона.
Което беше странно, защото именно тя беше причината да се виждат толкова често.
Лечителят се приближи и започна прегледа.
— Какво беше този път?
— Пещери.
— Разбира се.
— И драконоубиец.
Мъжът затвори очи за миг.
— Защо изобщо попитах?
Адриан не намери добър отговор на този въпрос.
След няколко минути прегледът приключи.
— Нищо сериозно. Ще бъде напълно възстановена до утре.
— Добре.
Петдесетте златни монети смениха собственика си.
Лечителят ги прибра с бързината на човек, който вече знае как ще завърши разговорът.
Никс беше отведена към вътрешните помещения.
По средата на пътя се обърна назад.
Погледна Адриан.
После изсумтя недоволно.
— Не ме гледай така.
Още едно изсумтяване.
— Ти буквално беше простреляна днес.
Никс очевидно смяташе това за дребна подробност.
Адриан поклати глава.
— Ще се видим утре.
Този път драконицата не възрази.
Вероятно защото и тя усещаше умората след целия ден.
Летене.
Лагер.
Пещери.
Драконоубиец.
Достатъчно приключения за една събота.
Адриан кимна леко на лечителя и напусна лечебницата.
За първи път през деня без тежки стъпки зад себе си. Само за една нощ. Но въпреки това мястото му се стори необичайно тихо.

Адриан Вейл плаща 50 злато.

Евдемия дойде да прибере Зерафина от лечебницата. Лечителят изгледа елфката накриво.
- О, благоволихте да дойдете, значи? Вече мислехме, че сте зарязали дракона си нарочно.
- Защо да го правя? - попита Евдемия.
- Защото седи тук повече от десет дни. - изсумтя мъжът. - Защо кралицата изобщо позволява на този и онзи да имат дракони?
Той отиде да доведе дракона, след което се върна при Евдемия. Елфката благодари, след което със Зерафина си тръгнаха.

Евдемия се върна заедно със Зерафина в лечебницата.
- Пак ли ти? Прибра я преди няма и час. - извика мъжът. - Пак ли няма да се сетиш да я вземеш десет дни? 
- Ще я взема. Работата ви е да ги лекувате, не да се оплаквате. Водим ви пациенти, плащаме си за това и сте недоволни. Щом не ви харесва, не работете това. - отвърна княгинята и отиде да плати на касата.

Евдемия плаща 25 000 злато.