Замъкът на Падналия ангел Андромеда Годсгрейс

Вид: Замък
Крепостни стени: Няма
Защита: Силна


Главен дракон
Вид: Златен дракон
Име: Камаел
Пол: Женски

Умения на дракона:
Да лети - 1 урок
Да плува - 1 урок
Да се бие - 1 урок

Андромеда най-сетне се прибра в Еритос. Жената отдавна беше обезличена, не приличаше на себе си изобщо. Годините прекарани в тъмница я оставиха с трайни поражения. Беше бледа като мъртвец, половината ѝ коса измени цвета си, имаше множество белези от мъченията, на които я подлагаха. Беше недохранена и отдавна свикнала да яде колкото да оцелее. Забелязала непознат в двора, Камаел се надигна от мястото си и кацна пред непознатата, изревавайки срещу нея.
- Аз съм, Камаел - Андромеда, твоята господарка. - слабо изрече ангелът.
Драконът беше объркан. Той я подуши, не миришеше изцяло на нея. Андромеда докосна муцуната ѝ и леко въздъхна. Щеше да ѝ е нужно време, за да свикне с този живот отново. 

Евдемия реши да провери какво се случва в дома на Андромеда. Елфката дойде заедно със Зерафина, за всеки случай. Тя забеляза непозната жена в гръб да стои близо до Камаел.
- Коя си ти и какво правиш на това място? - попита Евдемия, готова да нареди на дракона си да нападне непознатата. 

Андромеда се обърна бавно към Евдемия.
- Здравей, Евдемия. Радвам се да те видя. - отвърна жената. 

Очите на Евдемия се разшириха от изненада. Това... как беше възможно? 
- Андромеда? - попита елфката и я огледа. - Какво е станало с теб? 

Жената тихо въздъхна.
- Много дълга история. - отвърна тя. - Да влезем вътре.
Падналият ангел поведе Евдемия към замъка, след което я настани в кухнята и започна да приготвя чай.
- Дълго отсъствах. 

Евдемия се чудеше какво да отвърне. 
- Ти не изглеждаше така. - отвърна елфката, стараейки се да звучи нормално. - Какво ти се е случило?

Андромеда се обърна към Евдемия.
- Направих нещо глупаво. - тихо отвърна тя. - Реших да летя на изток. Доста се отдалечих. Приключението беше донякъде забавно, докато един ден не се озовах в територия на драконоубийци. Организацията им уби Балтазар, а мен тикнаха в килия и ме държаха с години там. 

- Това звучи ужасно. - изрече Евдемия. - Как изобщо се стигна до там? 

- Не съм сигурна. - отвърна Андромеда и започна да прецежда чая. - Както летях над територията им, изведнъж Балтазар бе нападнат. Свалиха го на земята, сетне го убиха, а мен веднага заключиха. Измъчваха ме как ли не, накрая ме осъдиха на тежък труд. Присъдата ми свърши и ме пуснаха да си вървя. 

Евдемия сведе поглед. Андромеда изобщо не приличаше на себе си. Елфката не знаеше как да продължи този разговор.
- И те осъдиха просто така? 

- Забранено е дракони да стъпват на територията им. Обясних им, че не знаех за това. Не ме послушаха. - отвърна Андромеда и наля чай в две чаши, сложи едната пред Евдемия. - Изглеждаше така, сякаш го правят нарочно. Аз просто преминах с дракона си, нито съм нападала някого от тях, нито нищо. Въпреки това, не бях оневинена. 

Евдемия стисна ръце в юмруци.
- Това е повече от ужасно! И те измъчваха? 

- Да. Искаха да знаят от къде идвам, какви дракони има по земите ни. Нищо не им казах, заради това продължиха да ме измъчват. Накрая лидерът им ме осъди на тежък труд. Андромеда, която познаваш отдавна я няма.

- Не, напротив, тук си, просто си се изменила. - изрече Евдемия и отпи от чая си. - Само ако знаехме какво е станало с теб... 

- Нямаше да можете да ми помогнете. Най-вероятно щяхте да ми правите компания на онова място. Дори не разбрах как се случи, Евдемия. Балтазар падна и докато се освестя, беше убит, а аз окована. - Андромеда си пое дъх. - Онези хора бяха ужасно добри. 

- Някой ден и те ще си го получат. Това е повече от несправедливо! - елфката изсъска.

Андромеда кимна.
- Мога само да се надявам. - изрече тя и отпи от чая си. - Те като решиха да ме пуснат, пак добре. Притеснявах се, че може да са ме проследили, но изглежда не са. 

- Това може би е добре. Въпреки това обаче, не желаеш ли да им отмъстиш? 

Андромеда побърза да поклати глава.
- За бога, не. Не желая да стъпвам на онова място отново. Никога повече няма да напусна пределите на континента. - отвърна жената. - Онова място беше ужасно. Всеки ден мислех, че ще умра. 

Евдемия отпи от чая си.
- Радвам се, че си се върнала жива. С времето ще се оправиш, колкото е възможно. 

- Не съм сигурна. Свикнах да бъда затворница на онова място и да се храня с каквото ми дадат. Опитах се да ям нормална храна, не се получава. 

- За това се изисква време. Постепенно ще можеш да се върнеш към удобствата, които някога си имала. - Евдемия взе ръката ѝ в своята. - Ще се възстановиш, но не веднага.

Андромеда се усмихна леко.
- Благодаря ти, Евдемия! Наистина се радвам, че успях да се върна жива и някак здрава. - изрече жената. 

Евдемия изпи чая си.
- Камаел дойде на лов с нас и ми стана интересно какво я накара. Не знаех, че си се върнала. - тя се изправи. - Аз ще вървя, но искам да знаеш, че винаги можеш да ме потърсиш за каквото и да е.