На следващата сутрин Лиреа вече искрено подозираше, че Еритос колективно е изгубил разума си преди векове и никой не си е направил труда да го спомене на новодошлите.
Драконите тук не просто говореха.
Те имаха училище.
Истинско училище.
С инструктори.
И такси.
Тя стоеше пред ниската каменна сграда на тренировъчния лагер, с чаша горчив чай в едната ръка и синьото яйце, внимателно увито в плат, под другата мишница. От двора се чуваха викове, пърхане на крила и някой, който очевидно крещеше на дракон да спре да хапе останалите ученици.
— Това звучи обещаващо — промърмори тя.
— Ако онзи червен дракон е тук, вероятно е той — обади се познат глас от сатъла ѝ.
Лиреа погледна надолу.
Малка пукнатина беше плъзнала по повърхността на яйцето.
После още една.
— Не ми казвай, че ще се излюпиш точно сега.
— Не драматизирай. Просто слушам.
— Прекрасно. Значи вече имам саркастичен съквартирант в чанта.
— А ти имаш ужасен вкус за чай.
— Това не е спор. Това е факт.
Лиреа влезе вътре и почти веднага беше ударена от миризма на слама, пушек и мокър дракон.
Инструкторът зад дървеното бюро - едър мъж с белег през носа - я изгледа уморено.
— Новодошла?
— За съжаление.
— Регистрация за обучение?
Тя кимна леко.
Мъжът хвърли поглед към яйцето.
— Вид?
— Син.
— Добър избор за северен климат. Пълният курс е хиляда и петстотин злато.
Лиреа замълча за секунда.
После:
— Чудесно. Имам точно хиляда.
— Тогава нямаш пълния курс.
— Благодаря за математическия принос.
Мъжът дори не мигна.
Явно беше свикнал с хора като нея.
— Можеш да плащаш по отделно. Сто и петдесет за урок. Плуване, летене или бойни умения.
Лиреа погледна към яйцето.
Яйцето погледна към нея.
— Не гледай мен така — каза дракончето. — Аз още дори нямам крака навън.
— Технически това е твой проблем.
— Технически ако умра, и твоят проблем става доста по-голям.
Тя въздъхна тихо и извади кесията си.
Монетите вътре звучаха тревожно малко.
Шиера беше скъпа.
Корабът беше скъп.
Храната беше скъпа.
А сега явно и образованието на саркастични гущери беше скъпо.
Фантастично.
— Кое препоръчваш първо? — попита тя сухо.
Инструкторът сви рамене.
— Зависи. Искаш ли да лети, да не се удави или да може да хапе хора професионално?
— Последното звучи така, сякаш вече го умее.
— Чух това — измърмори яйцето.
Лиреа барабанеше леко с пръсти по дървения плот няколко секунди.
После остави сто и петдесетте злато.
— Бойни умения.
Инструкторът повдигна вежда.
— Не летене?
— Ако живее достатъчно дълго, ще се научи да лети по-късно.
— Харесвам начина ѝ на мислене — обади се дракончето.
— Не съм сигурна, че това е добър знак.
Мъжът прибра монетите и бутна един малък метален жетон по масата.
— Първият урок започва утре сутрин.
Лиреа взе жетона и го пъхна в джоба си.
После погледна към яйцето.
— Е, поздравления. Официално те записах на училище.
Кратка пауза.
— Ако започнеш да хапеш деца, ще се престоря, че не те познавам.
— А ако децата започнат първи?
Тя се замисли за момент.
— Тогава поне се цели ниско по краката. По-лесно се бяга след това.
Лиреа плаща 150 злато за един урок по плуване, летене и бойни умения в арената.
.png)