Тренировъчен лагер

В тренировъчният лагер постъпват новобранците - драконоубийци. Те са още начинаещи, поради което ще са лесна плячка за Вашият дракон.
Драконоубиец (има 100 кръв) - 50 злато, 20 опит.

Камъкът под ботушите на Адриан изскърца сухо, когато той прекрачи прага на Гилдията на драконоубийците. Миризмата на желязо, пот и стара кръв бе напоила въздуха. Никс вървеше до него — по-напрегната от обикновено, с леко скована походка заради раната от вълка, но все така готова да се хвърли в бой.
Един мъж се отдели от останалите. Среден на ръст, набит, с груби черти и белези по ръцете.
— Новобранец? — погледът му се плъзна към Никс. — И с ранено зверче. Жалка гледка.
Адриан го изгледа безизразно.
— Ще преживееш разочарованието си.
Мъжът се изсмя и изтегли меча си.
Боят започна без повече думи.
Драконоубиецът атакува пръв, хвърляйки се напред с рязък замах. Никс се опита да избегне, но движението ѝ не беше толкова бързо заради раната. Острието одраска люспите ѝ.
Черният дракон изсъска яростно.
— Сега.
При гласа на Адриан Никс отвори паст и изригна поток от отрова.
Мъжът изруга и отстъпи половин крачка, но после се хвърли отново, този път с удар към шията. Никс успя да се извърти, но не напълно.
Адриан присви очи.
— Достатъчно.
Този път Никс не се поколеба.
Тя се стрелна напред и се вряза в него, ноктите ѝ разкъсаха бронята.
Мъжът се озъби.
— Това ли е всичко?!
Грешка.
Очите на Никс проблеснаха в мрака.
Черната драконица отвори паст отново, но този път въздухът около нея сякаш натежа.
Силата се изтръгна от противника като насилствено дръпнат дъх.
Мъжът рухна на едно коляно, пребледнял, задъхан, сякаш самият живот бе източен от него.
Адриан пристъпи напред.
— Подиграваше се на раната ѝ.
Никс не чака втора заповед.
Огненият залп го удари право в гърдите.
Той все още дишаше.
Никс се хвърли напред и с един последен удар го довърши.
Настъпи тишина.
Адриан прибра кесията със златото, без да погледне падналия.
После коленичи до Никс и прокара ръка по тъмните люспи.
— Добре се справи.
Черната драконица издаде нисък, уморен звук и отпусна глава срещу рамото му.

Адриан Вейл печели 50 злато, а Никс 20 опит, но губи 20 ХП.

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата миризма на метал, пот и стара кръв.
Но този път усещането беше различно.
Първия път Адриан беше дошъл с ранена млада драконица и ограничени очаквания.
Сега Никс вървеше до него уверено, с плавна, хищна походка, а златните ѝ очи следяха всичко наоколо с неприятен интерес.
Един от мъжете вътре ги позна.
— Пак ли ти?
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започвам да усещам липса на разнообразие.
Друг мъж, по-млад и очевидно достатъчно глупав, погледна Никс и се подсмихна.
— Това ли е същото зверче от предния път?
Адриан наклони леко глава.
— Да.
Погледът му се премести към Никс.
— Той доброволец ли е?
Младият драконоубиец не оцени тона.
Извади меча си.
— Да видим.
Адриан отстъпи крачка назад.
— С удоволствие.
Мъжът атакува пръв.
Бързо.
По-бързо от предишния.
Но Никс беше по-бърза.
Тя отскочи встрани и още в движение изригна Бълване на огън.
Пламъците го удариха в гърдите.
Той изруга и въпреки това продължи напред.
Смело.
Или глупаво.
Успя да замахне и да одраска Никс по хълбока.
Адриан дори не мигна.
— Това беше грешка.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Ноктите ѝ разсякоха бронята.
Мъжът залитна.
Още жив.
Не за дълго.
Никс отвори паст и изригна Бълване на отрова.
Той падна на едно коляно, кашляйки.
Паника.
Най-накрая.
Погледът на Никс стана студен.
Черната драконица пристъпи напред и използва Силово прехвърляне.
Мъжът рухна тежко на пода.
Настъпи тишина.
Един от останалите подсвирна.
— Мамка му.
Адриан пристъпи до Никс, прокара ръка по врата ѝ.
— Харесва ми тази твоя нова версия.
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
Адриан прибра наградата без излишни емоции.
Той погледна към изхода.
— Добър ден.
После към Никс.
— Утре ще го повторим.

Адриан Вейл печели 100 злато, а Никс 40 опит, но губи 15 ХП.
Супер уикенд бонус

Тренировъчният лагер тази сутрин беше необичайно шумен.
Не заради драконите.
Заради хората.
Млади мъже и жени в нови брони се суетяха из двора с дървени копия, евтини мечове и онзи специфичен ентусиазъм на хора, които още не са били достатъчно пребивани от живота.
Нокс ги наблюдаваше отстрани с дълбоко подозрение.
— Защо всички изглеждат толкова уверени?
Лиреа стоеше облегната на оградата с ръце, скръстени пред гърдите.
— Защото са нови.
— Това не звучи като добро оправдание.
Един от инструкторите мина покрай тях и изсумтя.
— Новобранци. Бъдещи драконоубийци.
Настъпи кратка тишина.
Нокс бавно обърна глава към Лиреа.
После към инструктора.
После пак към Лиреа.
— Това ми се струва лично нападение.
— И на мен.
Инструкторът се ухили леко.
— Спокойно. Тези още не могат да убият дори кокошка без надзор.
Нокс изглеждаше обиден.
— Това не ме кара да се чувствам по-добре.
В средата на двора вече бяха изкарали един от новобранците - слаб младеж с прекалено голямо копие и физиономия на човек, който се опитва да изглежда смел пред публика.
Не се получаваше особено.
— Учебен двубой — обяви инструкторът. — Да видим как реагирате срещу истински дракон.
Момчето погледна към Нокс.
После пребледня леко.
Нокс забеляза това моментално.
— О, той вече съжалява.
— Не го изяждай — измърмори Лиреа.
— Никакви обещания.
Новобранецът стисна копието с две ръце.
— Г-готов съм.
— Не си — отвърна Нокс спокойно.
Следващите няколко секунди бяха трагични.
Момчето се хвърли напред с вик.
Нокс просто се дръпна встрани.
Копието удари въздух.
После ледена мъгла изригна право в краката на драконоубиеца.
Замразяване.
Скрежът обви ботушите му и той почти падна на земята.
— Богове! — изпищя той.
Нокс го изгледа разочаровано.
— Това ли е обучението ви?
Момчето отчаяно се освободи и замахна отново.
Този път Нокс отвърна с огън.
Не силно.
Само кратък пламък, достатъчен да опърли предната част на бронята.
Новобранецът изписка и започна панически да тупа по себе си.
Лиреа затвори очи за секунда.
— Това е болезнено за гледане.
— За него или за теб?
— Да.
Инструкторите около арената вече откровено се смееха.
Момчето се опита за трети път да нападне.
Нокс въздъхна тежко.
После се стрелна напред.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха бронята достатъчно, за да я сцепят и да съборят новобранеца по гръб в снега.
Настъпи тишина.
Нокс постави лапа върху копието и наклони глава.
— Може би избери друга професия.
Младежът изглеждаше така, сякаш преосмисля целия си живот.
Инструкторът удари с ръка по оградата.
— Достатъчно!
Нокс отстъпи назад спокойно.
Абсолютно самодоволно.
Лиреа го наблюдаваше няколко секунди.
После:
— Наслаждаваше се твърде много на това.
— Той буквално се обучава да убива дракони.
— Все още беше малко жестоко.
— Беше образователно.
Инструкторът хвърли малка кесия със злато към Лиреа.
— Добра работа на синия.
Нокс вирна глава победоносно.
— Чу ли това? Аз съм образователен.

Лиреа печели 100 злато, а Никс печели 40 опит.
Супер уикенд

Гилдията на драконоубийците ги посрещна както винаги — със стара кръв, метал и мъже, които твърде много харесват собствените си оръжия.
Но този път атмосферата се промени в мига, в който Никс прекрачи прага.
Тя вече не изглеждаше като млад дракон, когото някой би подценил.
Черната драконица вървеше бавно, уверено, с онзи спокоен хищнически контрол, който кара умните хора да замълчат.
Адриан го забеляза.
Добре.
Един от по-възрастните ловци ги позна.
— Пак сте тук.
Адриан свали ръкавиците си.
— Започва да става традиция.
Млад мъж, когото не бяха виждали досега, се изсмя.
— Това ли е звярът, дето ще ме плаши?
Адриан го изгледа за кратко.
После към Никс.
— Доброволец.
Мъжът извади меча си.
— Ела тогава.
Адриан отстъпи назад.
— С удоволствие.
Драконоубиецът атакува пръв.
По-бърз от очакваното.
Успя да се стрелне напред и да пореже Никс по рамото.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан остана абсолютно спокоен.
— Това беше последното ти добро решение.
Никс отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците го удариха фронтално.
Той залитна, но не падна.
Инат.
Глупост.
Опита втори заход.
Никс го посрещна с Раздиране.
Ноктите разкъсаха бронята му.
Той падна на едно коляно.
Още жив.
Адриан наклони глава леко.
— Жалко.
Никс пристъпи напред и изригна Бълване на отрова.
Мъжът рухна тежко върху пода.
Тишина.
Някой тихо подсвирна.
Друг просто промърмори:
— Мамка му.
Адриан пристъпи до Никс, огледа порязването ѝ.
Повърхностно.
Приемливо.
Прокара ръка по черните люспи.
— Справяш се.
Никс издаде нисък доволен звук.
Адриан прибра наградата.
Той се обърна към останалите драконоубийци.
— До следващия път.
После към Никс.
— Прибираме се. Спечели си почивка.

Адриан Вейл получава 100 злато, а Никс получава 40 опит, но губи 15 ХП.
Супер уикенд бонус

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата позната миризма на метал, пот и стара кръв.
Само че този път нещо беше различно.
Никс.
Черната драконица вече не изглеждаше просто опасна.
Изглеждаше като проблем.
По-голяма.
По-масивна.
Движенията ѝ бяха по-уверени, по-тежки, но не по-бавни.
Златните ѝ очи следяха всичко.
Адриан го забелязваше.
Добре.
Един от старите ловци ги видя и въздъхна.
— Не ми казвай.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Ще бъда милостив. Няма да те карам да гадаеш.
Мъжът погледна Никс.
После пак към него.
— Черната е пораснала.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Да.
Кратка пауза.
— Става по-възпитана.
Никс изсумтя.
Очевидна лъжа.
Този път доброволец се намери по-бързо.
По-едър мъж.
По-добра броня.
По-малко самоуверена усмивка.
По-умен.
Може би.
Той извади меча си.
— Да видим.
Адриан за миг положи ръка върху собствения си нов меч.
После я отпусна.
— С удоволствие.
Сигналът бе даден.
Драконоубиецът не се хвърли безумно напред като предишните.
Добре.
Умният противник беше по-интересен.
Той заобиколи внимателно.
Търсеше отвор.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Не го оставяй да мисли.
Никс реагира мигновено.
Бълване на огън
Пламъците го удариха фронтално.
Той изруга, но не падна.
Бърз.
Успя да се стрелне встрани и да замахне.
Ударът закачи Никс по рамото.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан наклони леко глава.
— Грешка.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Мъжът залитна тежко.
Още жив.
Впечатляващо.
За секунда.
Опита отчаян последен удар.
Адриан вече беше по-близо.
За пръв път мечът му напусна ножницата срещу човек.
Чист, кратък удар.
Тишина.
Кратка.
После нечий тих коментар:
— Мамка му.
Адриан избърса острието спокойно.
Погледна към него.
После обратно към падналия.
— Приемливо.
Никс пристъпи до него, издавайки нисък доволен звук.
Адриан прокара ръка по врата ѝ.
— Започваш да ми харесваш прекалено много.
Черната драконица изглеждаше абсолютно самодоволна.
Адриан прибра наградата.
Той се обърна към изхода.
— Добре.
Поглед към Никс.
После към града.
— Сега вече приключихме.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 20 опит, но губи 15 ХП.

Гилдията на драконоубийците беше шумна както винаги.
Метал.
Гласове.
Миризма на пот и стара кръв.
Но когато Адриан и Никс прекрачиха прага, няколко глави се обърнаха.
Разпознаване.
Лош знак за тях.
Добър за него.
Един от по-възрастните ловци изсумтя.
— Пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започвам да усещам, че не ме чакате с радост.
Мъжът погледна Никс.
После бавно поклати глава.
— Черната става чудовище.
Адриан хвърли кратък поглед към драконицата.
— Работим върху това.
Този път доброволец не излезе веднага.
Умен избор.
После пристъпи напред мъж с тежка броня и белези по лицето.
Не самоуверен.
Не глупав.
По-добре.
Той извади оръжие без излишни думи.
Адриан положи ръка върху дръжката на меча си.
После я отпусна.
— Най-накрая някой сериозен.
Сигналът бе даден.
Драконоубиецът не нападна безумно.
Заобикаляше.
Чакаше.
Търсеше грешка.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Умен е.
Никс не чака дълго.
Бълване на огън
Пламъците го удариха тежко.
Но той не падна.
Вместо това използва момента.
Бърз заход.
Чист удар.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан присви очи.
— Това беше прилично.
Ловецът опита да се отдръпне.
Твърде бавно.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Тишина.
Абсолютна.
После някой тихо изруга.
Друг се изсмя нервно.
Адриан остана неподвижен за секунда.
После погледна към падналия.
— Разочароващо кратко.
Никс пристъпи до него, самодоволна до безобразие.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Да, да. Разбрах.
Прибра наградата.
Адриан се обърна към изхода.
Поглед към Никс.
После към улиците на Еритос.
— Добър ден.
Лека пауза.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
— Ставаш скъпо хоби.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс 20 опит, но губи 15 ХП.

Гилдията на драконоубийците ги посрещна със същата позната смесица от метал, пот и стара кръв.
Но този път атмосферата се промени още щом Адриан и Никс влязоха.
Няколко разговора замлъкнаха.
Погледи.
Разпознаване.
Добре.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започва да ми харесва тази част.
Един от старите ловци изсумтя.
— Черната пак.
Адриан хвърли кратък поглед към Никс.
Тя вече изглеждаше откровено като проблем.
По-голяма.
По-масивна.
И твърде спокойна.
Най-опасният тип.
— Да.
Кратка пауза.
— Пак.
Този път доброволец не се появи веднага.
По-умни стават.
После напред пристъпи мъж с тежка броня, белези и онзи вид поглед, който подсказваше, че поне има някакъв survival instinct.
По-добре.
Той извади оръжие без излишни думи.
Адриан положи ръка върху собствения си меч.
После я отпусна.
— Най-накрая.
Сигналът бе даден.
Ловецът беше внимателен.
Не се хвърли безумно.
Заобикаляше.
Търсеше грешка.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Мисли.
Хубаво.
Никс не чака дълго.
Бълване на огън
Пламъците го удариха фронтално.
Той изруга, но остана на крака.
По-добре от повечето.
Използва инерцията.
Бърз заход.
Чист удар.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан наклони леко глава.
— Това беше прилично.
Ловецът се опита да отстъпи.
Твърде късно.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Тишина.
Абсолютна.
После нечий тих коментар:
— Това вече не е честно.
Адриан погледна към падналия.
После към Никс.
Самодоволна.
Разбира се.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Да. Заслужено.
Прибра наградата.
Адриан се обърна към изхода.
Ръката му за миг се спря върху дръжката на меча.
Кратка пауза.
После сухо:
— Технически аз още не съм бил нужен.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 20 опит, но губи 15 ХП.

Лагерът на драконоубийците ги посрещна с познатата миризма на метал, пот и стара кръв.
Но този път още щом Адриан и Никс прекрачиха прага, атмосферата се промени.
Отново заради Никс.
По-голяма.
По-масивна.
По-спокойна.
И това беше по-притеснителното.
Адриан го забелязваше.
Разбира се.
Един от старите ловци ги видя и простена тихо.
— Не ми казвай.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Никога не бих те лишил от изненадата.
Мъжът погледна Никс.
После пак към него.
— Тя пак е пораснала.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Сега вече:
Още по-лоша идея за всички наоколо.
— Да.
Кратка пауза.
— Работим по проблема.
Никс изсумтя.
Очевидна лъжа.
Този път доброволец излезе по-бавно.
Разумно.
После напред пристъпи мъж с тежка броня и онзи вид поглед, който подсказваше, че поне притежава инстинкт за самосъхранение.
По-добре.
Адриан положи ръка върху дръжката на меча.
После я отпусна.
— Да видим.
Сигналът бе даден.
Ловецът беше внимателен.
Не се хвърли безразсъдно.
Заобикаляше.
Търсеше отваряне.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Мисли.
Добре.
Никс не чака дълго.
Бълване на огън
Пламъците го удариха тежко.
Той успя да избегне най-лошото само защото не беше пълен идиот.
Опита контраатака.
Бърз заход.
Но Никс вече беше по-бърза.
По-уверена.
По-опасна.
Тя буквално го пресече в движение.
Раздиране
Край.
Пълна тишина.
За секунда никой не каза нищо.
После някой тихо:
— Това изобщо брои ли се още като битка?
Адриан гледаше падналия.
После към Никс.
Самодоволна до безобразие.
Разбира се.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Това беше почти обидно.
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
Адриан прибра наградата.
Поглед към изхода.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Определено повече няма да плащам на хора да те бият.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 20 опит.

Пътят към лагера на драконоубийците този път беше почти приятен.
Колкото изобщо може да бъде приятно да отиваш към място, където хора професионално убиват дракони.
Но след пещерите?
След петстотин злато?
Да.
Настроението беше добро.
Никс вървеше до Адриан спокойно.
Напълно невредима.
Самодоволна.
Очевидно доволна от себе си.
Основателно.
Щом прекрачиха прага, няколко разговора секнаха.
Погледи.
Разпознаване.
Един от ловците простена тихо.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добър ден и на теб.
Мъжът погледна Никс.
После към него.
— Не е честно, че пак е станала по-лош проблем.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
— Това е субективно.
Никс изсумтя.
Лъжеше.
Този път доброволец не се появи веднага.
Разумно.
После напред пристъпи едър мъж с тежка броня и онзи поглед на човек, който знае, че може да съжалява след минута.
По-добре.
Адриан положи ръка върху дръжката на меча.
После я отпусна.
— Да видим.
Сигналът бе даден.
Ловецът беше внимателен.
Не се хвърли безразсъдно.
Заобикаляше.
Търсеше шанс.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Поне мисли.
Никс не изглеждаше впечатлена.
Тя просто отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците го удариха тежко.
Но не го довършиха.
Мъжът успя да се хвърли встрани.
Опита бърз заход.
Никс просто се отмести.
Празен удар.
Адриан повдигна леко вежда.
— Напредък.
Ловецът осъзна грешката твърде късно.
Черната драконица се стрелна напред.
Раздиране
Край.
Тишина.
После нечий тих, уморен глас:
— Защо изобщо продължаваме да го правим?
Адриан погледна към падналия.
После към Никс.
Тя изглеждаше откровено доволна.
Разбира се.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Това беше чисто.
Прибра наградата.
Адриан прибра монетите спокойно.
Поглед към Никс.
После към града.
Лека пауза.
— Добре.
Суха усмивка.
— Сега вече можем да се занимаваме с цивилизовани неща.

Адриан Вейл получава 100 злато, а Никс получава 40 опит.
Супер уикенд бонус

Лагерът на драконоубийците ги посрещна с познатата миризма на метал, пот и лоши житейски решения.
Но този път още щом Адриан и Никс прекрачиха прага, няколко глави се обърнаха почти едновременно.
Защото Никс.
Отново.
По-голяма.
По-мощна.
По-уверена.
Адриан го забелязваше.
Разбира се.
Един от ловците ги видя и просто затвори очи за секунда.
— Не.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Добър ден.
Мъжът погледна Никс.
После към него.
— Тя пак е пораснала.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
Сега вече с още повече ХП, още повече сила и още по-малко уважение към чуждото оцеляване.
— Да.
Кратка пауза.
— Очевидно това се превръща в навик.
Никс изсумтя.
Абсолютно доволна от себе си.
Разбира се.
Този път доброволец се появи по-бавно.
Много разумно.
Напред пристъпи мъж с тежка броня и изражение на човек, който вече съжалява за житейските си избори.
По-добре.
Адриан положи ръка върху дръжката на меча.
После я отпусна.
— Да видим.
Сигналът бе даден.
Ловецът не се хвърли безразсъдно.
Опитен.
Заобикаляше.
Чакаше.
Търсеше грешка.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Поне мисли.
Никс не изглеждаше впечатлена.
Тя просто отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците избухнаха напред.
Ловецът успя да избегне част от удара, но не достатъчно.
Тежък удар.
Още жив.
За кратко.
Опита контраатака.
Бърз заход.
Но Никс вече беше по-бърза.
По-силна.
По-опасна.
Тя просто се стрелна напред.
Раздиране
Край.
Пълна тишина.
После нечий уморен глас отстрани:
— Някой ден това ще спре ли?
Адриан гледаше падналия.
После към Никс.
Самодоволна до безобразие.
Разбира се.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Това беше ефективно.
Черната драконица издаде нисък доволен звук.
Адриан прибра наградата.
Поглед към изхода.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Да.
Суха, почти незабележима усмивка.
— Започваш да ставаш сериозен проблем за обществото.

Адриан Вейл получава 100 злато, а Никс получава 40 опит.
Супер уикенд бонус

След като претърсиха пещерите и прибраха наградата, Адриан и Никс поеха към обичайното си последно изпитание за деня.
Драконоубиецът вече ги чакаше.
Висок мъж в тежка броня.
Копие в едната ръка.
Арбалет в другата.
И очевидно лошо настроение.
— Започвам да си мисля, че това става лично.
Драконоубиецът не оцени шегата.
Първи нападна.
Стрелата профуча през въздуха и се заби между люспите на Никс.
Черната драконица изсъска яростно.
Този път вече беше лично.
— Никс.
Не беше нужна друга команда.
Тя се стрелна напред.
Раздиране.
Мъжът успя да задържи равновесие.
Само едва.
Замахна с копието.
Отново успя да закачи драконицата.
Но този път далеч по-слабо.
Никс почти не му обърна внимание.
После отвори уста.
Пламъците заляха противника.
Бълване на огън.
Битката приключи почти толкова бързо, колкото започна.
Настъпи тишина.
Адриан прибра меча си.
Този път дори не се беше наложило да го използва.
Поглед към падналия драконоубиец.
После към Никс.
Кратка пауза.
— Започвам да разбирам защо тези хора не те харесват.
Черната драконица изсумтя доволно.
Напълно без разкаяние.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 20 опит, но губи 15 ХП.

Адриан и Никс напуснаха града малко преди залез.
Мястото беше познато.
Пътят също.
Не за първи път идваха тук.
И вероятно нямаше да е за последен.
Драконоубиецът вече ги чакаше.
Тежката броня проблесна под последните слънчеви лъчи.
Мъжът свали арбалета от рамото си.
Без предупреждение.
Без разговор.
Както обикновено.
— Поне е последователен.
Никс изръмжа тихо.
Стрелата полетя първа.
Удари драконицата в рамото.
Никс изсъска ядно.
Този път не изчака команда.
Изстреля се напред.
Ноктите ѝ се стовариха върху бронята.
Раздиране.
Драконоубиецът залитна назад.
Все още беше на крака.
Но едва.
Опита се да насочи копието си.
Твърде бавно.
Никс отвори уста.
Пламъците го погълнаха.
Бълване на огън.
Бронята почерня.
Мъжът рухна на колене.
После по лице в прахта.
Битката приключи почти толкова бързо, колкото беше започнала.
Настъпи тишина.
Адриан прибра меча си.
Този път отново не се беше наложило да го използва.
Погледна към драконоубиеца.
После към Никс.
Черната драконица изглеждаше изключително доволна от себе си.
С право.
Преди няколко дни тези битки бяха значително по-напрегнати.
Сега започваше да става ясно колко много е пораснала.
— Добра работа.
Никс изсумтя гордо.
След кратко претърсване двамата прибраха наградата.

Адриан Вейл получава 100 злато, а Никс получава 40 опит, но губи 15 ХП.
Супер уикенд бонус