Таверната

- Не помня какво се е случило на рождения ден на Катрин, когато за пръв път си позволи да се възползваш от мен. А за малкия ви план с другата курва - тя ми беше дала и някакъв паралитик. Нямаше никакъв шанс да ѝ позволя да стори това! - отвърна Дейвид. - Само в твоите заблудени фантазии съм бил с теб по свое желание.

- Щом така казваш. - засмя се Камила. - Няма нужда да се опитваш да убедиш мен, а Катрин, изглежда че. - тя хвърли поглед към масата, където седеше Катрин, от известно време бе забелязала, че е дошла. - Защо мислиш е дошла, освен да те следи? Поведението ѝ определено се е оправило. - подигравателно продължи жената.

- Не ме интересува защо е дошла. Не мога да позволя да изкривяваш истината за собствените си делюзии.

- Но аз нямам никакви делюзии, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Никой не е завел дело срещу мен, следователно в очите на закона и жителите на Еритос, изнасилване от моя страна не е имало. Как ще го приеме онова момиченце също не е моя работа. 
Камила допи виното си, след което даде знак на свитата си да я последва извън таверната. 

Дейвид изсумтя. Трябваше да се премести в южното кралство, така нямаше да има голям шанс да срещне тази разпоретина някъде. 

Крисчън тъкмо се беше срещнал с клиент в Еритос, след което реши да се отбие в таверната и да изпие някое друго питие, преди да се прибере. Той седна на бара и забеляза, че Дейвид също е до него. Мъжът кимна в поздрав, сетне си поръча чаша уиски.

- Здрасти. - въздъхна Дейвид. Чудеше се дали не е добра идея да поръча Камила, но това щеше да донесе навярно повече вреди, отколкото ползи. - Малко малоумен въпрос. Знаеш ли какво слага Камила в питиетата на жертвите си? Опитвам се да разбера дали любовните отвари те правят чак толкова податлив, че да не можеш да се контролираш. 

Крисчън навъси вежди. Усещаше парфюма на Камила наоколо.
- Какво е направила пак? - въздъхна той. - Поне до съвсем скоро не бих казал, че тази жена има нужда от "жертви". Толкова ли го е закъсала вече?

- Точно толкова, колкото и Лилит. - изрече Дейвид и отпи от ейла си. Страхотно, още един на когото трябваше да разкаже. - Навярно сте чули, но наскоро Лилит си позволи да ме дрогира и насили. И след това Камила ме довърши... отново. 

Крисчън отпи от уискито си, сетне дълбоко въздъхна.
- А после има наглостта да се чуди защо ѝ отказвам. - измърмори под носа си той по адрес на Лилит. - Не съм сигурен какво да ти кажа, приятелю, освен че с Лилит и приятелките ѝ винаги е добра практика да имаш очи и на гърба. Относно любовните отвари, има няколко вида, поне доколкото се простират скромните ми познания. Зависи кой какво би могъл да си позволи.

- Първият път, когато се случи да падна в лапите на Камила нямах представа какво стана. После се оказа любовна отвара. При Лилит имаше и нещо парализиращо. - въздъхна мъжът и отпи от ейла. - Относно златото... напълно са способни да се сдобият с такова. 

Крисчън се замисли.
- Истински сериозните отвари, като тези, с които Арабела разпогала почти не излизат от Шиера. По-евтините им варианти имат различни нива на успеваемост, някои могат действително да те накарат да изгубиш разсъдъка си за известно време, други биха ти оставили известно ниво на контрол, особено ако имаш по-силна воля. Доста труден въпрос, бих казал. Не съм сигурен с какво точно разполага Камила. 

- С делюзиите си, че харесвам жени като нея и Лилит, но не си го признавам. - засмя се Дейвид. - Мразя тази жена! 

- За съжаление, имам същия проблем с приятелката ѝ Лилит. - засмя се горчиво Крисчън, потупвайки Дейвид по рамото. - Забелязвам, че всеки, който се сдружи с нея изглежда полудява. 

- Лилит изглежда се въздържа, ако стане въпрос за някой по-силен от нея. - въздъхна Дейвид. 

Крисчън отпи от уискито си и поклати глава в отрицание.
- Съвсем не, точно поради което избягвам да оставам насаме с нея, както и да консумирам каквото и да било, приготвено или предложено от нея. Дори и за миг не се съмнявам, че би се възползвала. - отвърна той. 

- Тя не пропусна възможност. Заради проклетото събитие трябваше да ходя на пикник с нея. Чудесно си изкарах, няма що. - изсумтя Дейвид. - Не мога да им разбера проблема и защо решават да тестват способностите си върху хора, които не ги искат.

- Предполагам по същата причина, поради която го прави коняря Каво. - отвърна Крисчън. - Отдавна подозирам, че Лилит страна от подобен психичен проблем. 

- Предполагам. - сви рамене Дейвид. - Не мога да повярвам, че го казвам, но поне изглежда Каво се страхува от последствията. Докато тези двете не ги е грижа за тях. 

- Не се и съмнявам, че ще им се размине, разбира се. - отвърна Крисчън, отпивайки от чашата си. - Съветът ми би бил да стоиш настрана и от двете, Камила доскоро не си служеше с подобни методи, или поне не ми е било известно да го прави, но изглежда че всички приятелки на Лилит неминуемо развиват менталните ѝ проблеми.