Таверната

Дейвид сви устни. Притегли опциите си и реши да остане. Той седна до Камила.
- Не идвам да те посещавам. - поправи я мъжът. - Разказала си на Катрин. 

Камила се изкикоти тихо, сетне отпи от чашата си.
- Тя беше тази, която ме потърси, за да ме разпитва, всъщност. Нима трябваше да скрия случилото се помежду ни? 

Дейвид присви очи.
- Предвид, че не знаеше за това, преди да ѝ разкажеш, съмнявам се да е разпитвала за това. - отвърна мъжът. - Случилото се помежду ни? Нямаше нищо такова. За пореден път ти се възползва от нещо. 

- Аз съм се възползвала? - невинно отвърна Камила. - Нищо такова, скъпи. Не е моя вината, че отказваш да признаеш пред себе си колко много те привличат жени като мен и Лилит. - Камила прокара пръсти по ръката на мъжа, обхващайки я.

Катрин влезе в таверната, точно когато ръката на Камила се озова върху тази на Дейвид. Момичето не можеше да повярва на очите си, но реши да наблюдава за кратко. Тази беше по-ужасна и от Лилит. 

Дейвид отдръпна ръката си.
- Да ме привличат жени като теб и Лилит? - с погнуса изрече той. - Точно обратното. Отблъсквате ме, колкото и да не ви се вярва. 

Камила сви устни и въздъхна.
- Добре, обясни ми защо. Наистина ми е чудно. Онова момиченце, Катрин, не е ли доста дразнеща? В цялото кралство знаят как се отнесе с една от задачите, които Клара беше възложила, говореше се че го е сторила от ревност по теб. Такова поведение те привлича, но красиви и разкрепостени жени като мен и Лилит - не? Трудно ми е да го повярвам.

- Катрин не беше дразнеща. Поне не в началото. После превъртя и се беше обсебила от идеята, че спя с робинята си. Уж се е оправила, но ще видим дали наистина е така. - изрече Дейвид. - Съжалявам, но не гледам на хората само като на сексуални обекти, както правите с Лилит. Ако бях като Арус, определено нямаше да имам против компанията ви, но тъй като не съм, не ме привличате. 

Камила се изсмя с глас, сетне отпи от виното си.
- Не разбирам защо сметна за нужно да ми разказваш за мислите на онова момиче. Не бих казала, че ме вълнува особено. - Камила отметна плитката си назад. - Прощавай, в такъв случай ми е още по-чудно. Преди време, когато ти предложих да ми станеш любовник, ясно ти казах какво друго, освен секс мога да ти предложа. Нека оставим Лилит настрана, аз имам истинска власт в това кралство. Никога няма да изпиташ глад, или каквато и да било друга нищета. Какво може да ти предложи момиче като Катрин, освен секс? 

Катрин отиде да си поръча вино и реши да седне на по-отдалечена маса, но да може да наблюдава двамата. 

Дейвид се засмя.
- Нямам нужда от злато и храна. Имам си. Щом имаш подобна власт я обърни към истински бедните в това кралство. Хората все повече мизерстват. - изрече той. - Не ви знам какво правите с кралица Клара и къде пилеете това злато, не е моя работа.
Дейвид отпи от ейла си.
- Катрин ми предлагаше внимание и времето си. - въздъхна той. - Изобщо помниш ли имената на половината мъже и жени, с които си била? 

Камила изобщо не се интересуваше от проблемите на жителите на Еритос, но не беше толкова глупава, че да го признае прямо. 
- Това е проблем, с който Клара се бори от години, надявам се скоро да има добри новини в тази насока. - вяло отвърна тя. - Прав си. Не си спомням имената им, освен на тези, които истински са ме впечатлили. Внимание и време? Вниманието, което това момиче ти дава не е ли предимно скандали от ревност? 

- Говоря за времето преди да прекратим отношенията си. Макар и сега да ми се ще да ѝ вярвам отново, не е толкова лесно. - изрече Дейвид. - Въпреки това обаче, по никакъв начин нямам мечти за жени като теб. Ако исках такива като теб, щях да те търся и без поводи. Просто с Лилит не може да приемете, че има хора, които не са толкова отчаяни да спят с някого. 

- Но защо трябва да си отчаян, за да спиш с жена като мен, или Лилит? Ние сме красиви, всеки би се радвал да може да каже, че е бил с нас. - опонира Камила.

Дейвид се изсмя.
- Не съм чувал някой да се е хвалил с вас, а съм убеден, че бая хора са минали през ръцете и на двете ви. - отвърна той. - Както и да е, изглежда менталното здраве на нито една от двете ви няма да приеме, че не всеки би ви пожелал в леглото си. 

- Ако някой истински не ме желае, бих го приела, разбира се. - усмихна се Камила. - Просто не съм убедена, че вярвам на теб, това е. Във всеки случай, под влиянието на онези отвари си доста по-"честен". - изкикоти се жената.

Дейвид скръсти ръце.
- Направо го приемаш. Затова си позволи два пъти да се възползваш от уязвимостта ми. - изсумтя мъжът. - Дори и тогава не те исках. 

- Както казах, съвсем не вярвам, че точно ти не ме желаеш. - усмихна се Камила. - Все пак всички присъствахме на онова парти във вилата на Лилит преди време. Тя беше подправила напитките ни с любовни отвари, който не желаеше да прави секс с останалите, не го стори. Ти обаче... Изглежда даваш воля на истинските си желания само под влиянието на тези отвари. - присви очи жената.

- Не си наясно как работят тези отвари ли? Съмнявам се да не си използвала подобна. Все пак, всеки път точно от това се възползваш. - изсъска мъжът. - И не помня на онова парти във вилата на Лилит да съм прекарал вечерта с теб. 

- Разбира се, че съм използвала. - изсмя се Камила. - Не си ли спомняш, ти самият си тръгна от това парти. Изглежда когато някой действително не желае да прави секс, не го прави и въпреки отварата. Чудно защо само ти твърдиш, че не си имал избор да бъдеш с мен или Лилит.