Таверната

Дейвид се засмя.
- Нямам нужда от злато и храна. Имам си. Щом имаш подобна власт я обърни към истински бедните в това кралство. Хората все повече мизерстват. - изрече той. - Не ви знам какво правите с кралица Клара и къде пилеете това злато, не е моя работа.
Дейвид отпи от ейла си.
- Катрин ми предлагаше внимание и времето си. - въздъхна той. - Изобщо помниш ли имената на половината мъже и жени, с които си била? 

Камила изобщо не се интересуваше от проблемите на жителите на Еритос, но не беше толкова глупава, че да го признае прямо. 
- Това е проблем, с който Клара се бори от години, надявам се скоро да има добри новини в тази насока. - вяло отвърна тя. - Прав си. Не си спомням имената им, освен на тези, които истински са ме впечатлили. Внимание и време? Вниманието, което това момиче ти дава не е ли предимно скандали от ревност? 

- Говоря за времето преди да прекратим отношенията си. Макар и сега да ми се ще да ѝ вярвам отново, не е толкова лесно. - изрече Дейвид. - Въпреки това обаче, по никакъв начин нямам мечти за жени като теб. Ако исках такива като теб, щях да те търся и без поводи. Просто с Лилит не може да приемете, че има хора, които не са толкова отчаяни да спят с някого. 

- Но защо трябва да си отчаян, за да спиш с жена като мен, или Лилит? Ние сме красиви, всеки би се радвал да може да каже, че е бил с нас. - опонира Камила.

Дейвид се изсмя.
- Не съм чувал някой да се е хвалил с вас, а съм убеден, че бая хора са минали през ръцете и на двете ви. - отвърна той. - Както и да е, изглежда менталното здраве на нито една от двете ви няма да приеме, че не всеки би ви пожелал в леглото си. 

- Ако някой истински не ме желае, бих го приела, разбира се. - усмихна се Камила. - Просто не съм убедена, че вярвам на теб, това е. Във всеки случай, под влиянието на онези отвари си доста по-"честен". - изкикоти се жената.

Дейвид скръсти ръце.
- Направо го приемаш. Затова си позволи два пъти да се възползваш от уязвимостта ми. - изсумтя мъжът. - Дори и тогава не те исках. 

- Както казах, съвсем не вярвам, че точно ти не ме желаеш. - усмихна се Камила. - Все пак всички присъствахме на онова парти във вилата на Лилит преди време. Тя беше подправила напитките ни с любовни отвари, който не желаеше да прави секс с останалите, не го стори. Ти обаче... Изглежда даваш воля на истинските си желания само под влиянието на тези отвари. - присви очи жената.

- Не си наясно как работят тези отвари ли? Съмнявам се да не си използвала подобна. Все пак, всеки път точно от това се възползваш. - изсъска мъжът. - И не помня на онова парти във вилата на Лилит да съм прекарал вечерта с теб. 

- Разбира се, че съм използвала. - изсмя се Камила. - Не си ли спомняш, ти самият си тръгна от това парти. Изглежда когато някой действително не желае да прави секс, не го прави и въпреки отварата. Чудно защо само ти твърдиш, че не си имал избор да бъдеш с мен или Лилит. 

- Не помня какво се е случило на рождения ден на Катрин, когато за пръв път си позволи да се възползваш от мен. А за малкия ви план с другата курва - тя ми беше дала и някакъв паралитик. Нямаше никакъв шанс да ѝ позволя да стори това! - отвърна Дейвид. - Само в твоите заблудени фантазии съм бил с теб по свое желание.

- Щом така казваш. - засмя се Камила. - Няма нужда да се опитваш да убедиш мен, а Катрин, изглежда че. - тя хвърли поглед към масата, където седеше Катрин, от известно време бе забелязала, че е дошла. - Защо мислиш е дошла, освен да те следи? Поведението ѝ определено се е оправило. - подигравателно продължи жената.

- Не ме интересува защо е дошла. Не мога да позволя да изкривяваш истината за собствените си делюзии.

- Но аз нямам никакви делюзии, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Никой не е завел дело срещу мен, следователно в очите на закона и жителите на Еритос, изнасилване от моя страна не е имало. Как ще го приеме онова момиченце също не е моя работа. 
Камила допи виното си, след което даде знак на свитата си да я последва извън таверната. 

Дейвид изсумтя. Трябваше да се премести в южното кралство, така нямаше да има голям шанс да срещне тази разпоретина някъде. 

Крисчън тъкмо се беше срещнал с клиент в Еритос, след което реши да се отбие в таверната и да изпие някое друго питие, преди да се прибере. Той седна на бара и забеляза, че Дейвид също е до него. Мъжът кимна в поздрав, сетне си поръча чаша уиски.

- Здрасти. - въздъхна Дейвид. Чудеше се дали не е добра идея да поръча Камила, но това щеше да донесе навярно повече вреди, отколкото ползи. - Малко малоумен въпрос. Знаеш ли какво слага Камила в питиетата на жертвите си? Опитвам се да разбера дали любовните отвари те правят чак толкова податлив, че да не можеш да се контролираш. 

Крисчън навъси вежди. Усещаше парфюма на Камила наоколо.
- Какво е направила пак? - въздъхна той. - Поне до съвсем скоро не бих казал, че тази жена има нужда от "жертви". Толкова ли го е закъсала вече?

- Точно толкова, колкото и Лилит. - изрече Дейвид и отпи от ейла си. Страхотно, още един на когото трябваше да разкаже. - Навярно сте чули, но наскоро Лилит си позволи да ме дрогира и насили. И след това Камила ме довърши... отново. 

Крисчън отпи от уискито си, сетне дълбоко въздъхна.
- А после има наглостта да се чуди защо ѝ отказвам. - измърмори под носа си той по адрес на Лилит. - Не съм сигурен какво да ти кажа, приятелю, освен че с Лилит и приятелките ѝ винаги е добра практика да имаш очи и на гърба. Относно любовните отвари, има няколко вида, поне доколкото се простират скромните ми познания. Зависи кой какво би могъл да си позволи.

- Първият път, когато се случи да падна в лапите на Камила нямах представа какво стана. После се оказа любовна отвара. При Лилит имаше и нещо парализиращо. - въздъхна мъжът и отпи от ейла. - Относно златото... напълно са способни да се сдобият с такова. 

Крисчън се замисли.
- Истински сериозните отвари, като тези, с които Арабела разпогала почти не излизат от Шиера. По-евтините им варианти имат различни нива на успеваемост, някои могат действително да те накарат да изгубиш разсъдъка си за известно време, други биха ти оставили известно ниво на контрол, особено ако имаш по-силна воля. Доста труден въпрос, бих казал. Не съм сигурен с какво точно разполага Камила. 

- С делюзиите си, че харесвам жени като нея и Лилит, но не си го признавам. - засмя се Дейвид. - Мразя тази жена! 

- За съжаление, имам същия проблем с приятелката ѝ Лилит. - засмя се горчиво Крисчън, потупвайки Дейвид по рамото. - Забелязвам, че всеки, който се сдружи с нея изглежда полудява. 

- Лилит изглежда се въздържа, ако стане въпрос за някой по-силен от нея. - въздъхна Дейвид.