Таверната

- По-скоро би се навила да спиш с друг, отколкото да изложиш живота му на опасност. - изрече жената. - Не е ли по-добре първо да разберете кой стои над нападението ти? 

- И аз си го мислех, но не мисля, че нещата след това ще се подобрят особено. - сви рамене принцесата. - Не мога да се боря с прекрасните му лисици. 

- Не мисля, че има отношения с лисиците. Казах ти вече как стоят нещата с имението на Нана. 

- И не ти звучи мега тъпо? Купи си спокойствие, наистина? За това се мъкне навсякъде с нея. - извъртя очи принцесата. - Все едно. 

- Надявам се нещата един ден за теб да се променят, Силиа. - изрече Катрин. - Аз ще си вървя, конякът взе да ми действа, а не искам на партито си да бъда пияна.
Момичето пожела лек ден на двете жени и си тръгна. 

- Не ти е все едно. След време, чувствата ти може да се уталожат, тогава наистина ще можеш да си намериш друг. 

- Никога няма да бъде същото, знаеш. - въздъхна принцесата. - Аз също ще вървя.
Трябваше да посети парфюмерията за рождения ден на една от работничките си.

Елвира въздъхна тежко.
- Тия двете са невъзможни. - измърмори под нос жената и си тръгна. 

Катрин влезе в таверната и тежко въздъхна. Тази задача беше потрес. Момичето нямаше представа какви глупости трябва да дрънка пред тази жена, но беше се записала и нямаше как да се откаже. Тя огледа масите и отново въздъхна, Камила стоеше на една от тях. Графинята си поръча чаша вино и приближи другата жена.
- Защо го правите? - попита спокойно момичето, даже леко се учуди, че е толкова спокойна около тази жена, докато се настаняваше на стола срещу нея.

Камила хвърли учуден поглед встрани, чувайки гласа на онова дразнещо момиче Катрин.
- Защо правя какво? - изненадано възкликна жената.

Катрин въздъхна. Страхотен разговор, няма що. Тя отпи от виното си.
- Знаете. - божества, колко глупаво звучеше само. 

Камила повдигна вежда, сетне се изкикоти.
- Значи сладура Дейвид ти е казал за малкото ни забавление наскоро. - облиза устни Камила.

- Малкото ви забавление наскоро? - учуди се Катрин. Тази какво говореше? 

Камила присви очи. Тази за каква се мислеше? 
- Мислех, че говориш за страстната нощ, която прекарах с Дейвид в покрайнините. Даже с Лилит почти едновременно се забавлявахме с него, тя тъкмо беше приключила, когато се присъединих и аз. Доста добре си прекарахме тримата. - намигна тя.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Не знаеше Лилит и Камила колко близки си бяха, тази жена не беше посещавала партитата им. От къде можеше да знае какво бе сторила Лилит и къде, освен ако наистина не се е случило? Дейвид изглежда бе спестил това.
- Явно отново сте се възползвала от уязвим човек. - изрече момичето. - Доста долно от ваша страна.

- Да съм се възползвала? - изсмя се Камила, отпивайки от виното, което беше си поръчала. - Ни най-малко, Дейвид сам пожела, явно ти съвсем не се справяш със задачата да го задоволиш качествено.

Предишната Катрин щеше да избухне и да обвини Дейвид, но сегашната не мислеше точно така.
- Познавайки го, не би пожелал точно вас и Лилит в леглото си. Срещу Лилит беше заведено дело, странно защо, ако е искал това. - отвърна момичето. - Срещу вас трудно би се завело каквото и да е, предвид къде се намирате. 

- И къде се намирам? - сви рамене Камила. - Аз съм един обикновен жител на Еритос, не е ли липсата на дело срещу мен доказателство, че забавлението ни беше двустранно? Лилит може и да е прекалила леко, но аз и Дейвид имаме страхотни отношения. - усмихна се чаровно жената.

- Нямате никакви отношения. - отвърна Катрин с усмивка. - Обикновен жител? Съвсем не. Живеете в двореца на Клара и сте нейна вярна съветничка и кой знае какво още. Ясно е защо няма дело срещу вас - то просто никога няма да стигне до съдебната зала. 

- Това са само твои предположения, скъпа. - невъзмутимо отвърна Камила. - Ако Дейвид имаше толкова лошо мнение за мен, защо все пак не е споделил с теб за случилото се между нас? Изглежда си наясно за Лилит, но се изненада да чуеш, че с мен също се е забавлявал. Не допускаш ли, че делото му срещу нея е породено от срам и от страх от твоята реакция? Чувала съм какво се говори за теб из кралството. - победоносно се изкикоти Камила.

Катрин вирна вежда. Не можеше да гадае защо Дейвид бе замълчал за това с Камила, но предполагаше донякъде.
- А може би го е било твърде много срам да сподели, че е бил насилен не само от ненормалницата Лилит, ами и от вас. Дейвид не ви харесва, колкото и да твърдите обратното. - Катрин постави брадичка върху сключените си ръце и се усмихна. - Много ми е интересно да узная защо спи с вас всеки път, когато е упоен, ако ви харесва толкова? 

- Защото вероятно му се налага да измисля оправдания за пред теб. - усмихна се Камила. - А и както казах, това са твоите предположения. Той лично ли ти каза, че се чувства засрамен от нощта си с мен? Кога за последно говори с него? 

- Не говорим за подобни неща. И не мисля, че би разгласявал пред други какво е станало с него. - отвърна Катрин и отпи от виното си. - Макар и донякъде да разбирам от къде може да идва това. Дори и за станалото с Лилит не е повдигал темата пред други. 

- Може да е защото както казваш ти, се срамува. - усмивката не слизаше от лицето на Камила. - Или... се срамува от това колко всъщност му харесва да чука жени като нас. Все пак, ако наистина не му харесва, не би говорило добре за него.

- И отново се връщаме към въпроса от преди малко: Защо ако му харесва толкова се случва винаги, когато е упоен? - изсмя се Катрин. - Просто на вас с Лилит ви харесва да се възползвате от някакви неща. Това е.