Таверната

- Аз? Аз не бях сторил абсолютно нищо. - отвърна Крисчън. - Наистина започвам да се притеснявам за това кралство, нещо във въздуха ли има тук, та всички жители полудяват неминуемо? 

"Не се прави на ударен!", изсъска Лилит. "Нещо наистина не ти е наред, за да търсиш тази жена!"
Трябваше да измисли начин как Силиа да си плати. Нямаше да ѝ се размине това унижение!

- Търсех ли я, според теб? - впери поглед в Лилит той. - Най-кротко си почивах след поръчката си, когато и двете решихте да ми покажете действието на най-новите върлуващи ментални вируси в Еритос. - с насмешка продължи мъжът.

Лилит изсумтя. Тялото ѝ бе започнало да лепне от ейла.
"Ще ти се наложи да си търсиш друга жена.", заплашително изрече Лилит. "Тая няма да я бъде още дълго."

Крисчън въздъхна и поклати глава.
- Не знам за какво говориш. Аз нямам жена, та не се налага да си търся каквото и да било. - невъзмутимо отвърна той.

Лилит скръсти ръце.
"Много добре знаеш за какво говоря.", изсъска тя. "Ако го искаш още по-ясно добре: Ще ти се наложи да си търсиш друга любовница, защото не обещавам, че Силиа ще я има още дълго!" [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Крисчън въздъхна отегчено за пореден път.
- Каквото е писано да се случи - ще се случи. - невъзмутимо отвърна той. Не вярваше Лилит да успее да стори нещо срещу Силиа наистина, но определено вече не подозираше нея за нападението. Лилит не беше достатъчно умна, за да не се издаде досега.

"Точно. Скоро ще се палят свещи за любимата ти госпожица Дърво.", изсумтя Лилит и реши да си върви. 
Силиа щеше да си плати за това, което бе посмяла да стори. [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Крисчън помаха на Лилит за довиждане, сетне реши да довърши халбата си, след което да отиде в имота, който преди време бе дал на Нана. След като лисицата не живееше там, той бе отново празен след реставрацията, затова мъжът реши да пренощува в къщата. 

Катрин дойде до таверната да изпие едно. Тя си поръча чаша коняк и реши да го пие с бонбоните, които си бе купила от пазара. 

Катрин плаща 500 злато, а Церсей получава 130 опит.

Силиа бе дошла да си вземе абсент. Довечера щеше да има парти и изглежда вече трябваше да се подготвя от рано, за да може да изтърпи простотиите на всички. Тя си поръча чаша абсент и седна на една от масите, след което забеляза, че на същата маса седи и Катрин.
- О, Катрин, здравей! - поздрави принцесата. - И ти ли имаш лош ден?

Силиа плаща 150 злато, а Лукресия и Клеодора получават 50 опит.

- Здравей, Силиа. - изрече момичето и отпи малка глътка от коняка, сетне взе и един бонбон. - Не знам. Това парти... дори не знам защо го организирах.

Силиа се засмя.
- Какво те притеснява? Свикнали сме вече с тези събирания, няма да е по-различно. - изрече принцесата. 

- Така е. Исках да разговарям с Дейвид, но не мисля, че е удачно да е по тези събирания. Всички могат да се намесят или да дават непоискани съвети. - въздъхна Катрин. 

Силиа тежко въздъхна и отпи от абсента си.
- Да, това непременно ще го направят. Всички обичат да се месят там, където не им е работа, вместо да гледат себе си. - отвърна принцесата. - С Дейвид все още ли не върви?

- Мисля, че не върви. След онази среща, на която разговаряхме не сме говорили повече. Не знам какво да си мисля относно това. - въздъхна Катрин. - А при теб с Крисчън? Напоследък изглеждате доста дистанцирани. 

Силиа се намуси.
- То има ли момент, в който да не сме такива? В момента разбирам защо има дистанция между нас - странното нападение над мен е проблемът. Преди това обаче пак си бяхме дистанцирани. Просто вече се изморих да гадая защо. 

- Съжалявам, че не мога да ти помогна. Аз също не разбирам много от тези неща. Знам, че за пропастта между мен и Дейвид съм виновна аз, но не знам за вас с Крисчън. 

- И аз не знам, вече не знам и искам ли да узная. Просто изглежда ще трябва да се задоволявам с малкото време, което може да се сети някога да отдели. И очевидно ще трябва всеки път аз да моля за него. - ядно въздъхна принцесата. 

- То и с Дейвид е донякъде така. - въздъхна Катрин. - Не мога да разбера какво им става.