Таверната

Крисчън отпи от уискито си и поклати глава в отрицание.
- Съвсем не, точно поради което избягвам да оставам насаме с нея, както и да консумирам каквото и да било, приготвено или предложено от нея. Дори и за миг не се съмнявам, че би се възползвала. - отвърна той. 

- Тя не пропусна възможност. Заради проклетото събитие трябваше да ходя на пикник с нея. Чудесно си изкарах, няма що. - изсумтя Дейвид. - Не мога да им разбера проблема и защо решават да тестват способностите си върху хора, които не ги искат.

- Предполагам по същата причина, поради която го прави коняря Каво. - отвърна Крисчън. - Отдавна подозирам, че Лилит страна от подобен психичен проблем. 

- Предполагам. - сви рамене Дейвид. - Не мога да повярвам, че го казвам, но поне изглежда Каво се страхува от последствията. Докато тези двете не ги е грижа за тях. 

- Не се и съмнявам, че ще им се размине, разбира се. - отвърна Крисчън, отпивайки от чашата си. - Съветът ми би бил да стоиш настрана и от двете, Камила доскоро не си служеше с подобни методи, или поне не ми е било известно да го прави, но изглежда че всички приятелки на Лилит неминуемо развиват менталните ѝ проблеми.

- Не знам служи ли си. Тя просто се възползва от вредата. - изрече Дейвид. - На онзи рожден ден на Катрин не помня кой какво направи, но тя се възползва. Сега отново. Лилит започна, а Камила просто се възползва. Както и да е, с тия двете никога няма да има оправия. 
Дейвид плати ейла си и реши да се прибира.

Дейвид плаща 250 злато, а Хектор получава 70 опит.

Катрин плати виното си и си тръгна. Изглежда трябваше да спре да посещава таверната известно време. Не желаеше да се засича с Камила отново. 

Катрин плаща 375 злато, а Церсей получава 100 опит.

Крисчън реши да поостане още малко. Имаше още доста време докато се свечери, а също не изгаряше от желание да се прибира на същото място, където живееше и Лилит. Дейвид му беше припомнил отново колко точно нестабилна е тази жена.

Силиа и Розан дойдоха до таверната и си поръчаха по халба ейл. Принцесата огледа присъстващите и на една от масите забеляза две жени, които вечеряха и се наслаждаваха на питиетата си.
- Може би са те. - изрече принцесата и се доближи към тях.
Тя се настани на масата им, а Розан се приближи и застана зад нея.
- Извинете, че така нахалствам. Вие сте Нора и Кийра, предполагам?
- Как разбрахте?
- От кралския лекар. - изрече принцесата. - Преди месец сте открили тялото на млада жена - белокоса, на скалите между покрайнините и морето.
- Не сме намирали нищо. - отвърна възрастната жена рязко. 
- Изслушайте ме, моля ви.
- Не! - изрече Нора и тръгна да става.
- Госпожо. - обади се Розан и я погледна. - Седнете.
Нора седна и сви устни. 
- Нищо не знаем. Само я намерихме. Докладвахме на гвардейците, а те отведоха тялото при лекаря. Толкова знам.
- Не видяхте ли с кого беше там? - попита Силиа. - Моля ви, тя ми беше близка приятелка. От доста време опитвам да разбера какво се случи с нея.
Кийра вдигна поглед към принцесата, след което веднага го свали. Розан забеляза това. Изглеждаше като вина.
- Тя знае нещо. - спокойно изрече наемната убийца.
- Дъщеря ми не знае нищо, нито пък аз.
- Ще ви платя. - изрече Силиа. - Искам само информация.
- Не желаем пари. - отсече Нора. - Казах ви, не видяхме нищо.
- Мамо... - изрече Кийра. - Да им кажем.
- Мълчи, момиче. - изсъска Нора. - Нищо не знаем.
Силиа гледаше ту едната, ту другата. Принцесата извади кесията си със злато и извади няколко монети. Плъзна ги към Кийра.
- Не е много, защото не нося, но ще дам още. Искам да знам какво сте видели, моля ви.
- Не желая парите ви. - изрече Кийра тихо. - Ще ви кажа, каквото знам.
- Кийра! - изсъска майка ѝ и гневно я погледна.
- Защо да крием? Тя иска да знае, има право. - отвърна момичето. Тя се огледа наоколо, сетне се приближи по-близо до Силиа. - Бяхме във високите храсти, когато един мъж я дърпаше нагоре. Тя се дърпаше и той тогава я зашлеви. Не видяхме какво се случи после, но няколко минути не се виждаха. Накрая, той я бутна от скалата и тя падна надолу.
- Кийра!
- Не можехме да ѝ помогнем, той стоеше на скалата и чакаше. Ние бяхме в храстите и чакахме с него. След като той се махна, ние отидохме да видим как е. Тя беше мъртва.
Силиа не знаеше какво да каже. Тя погледна двете жени.
- Ако го видите, ще можете ли да го познаете?
- Да. Даже сме се засичали по улиците на кралството. Не знаем къде живее, нито как се казва, но добре запомних как изглежда. - изрече Кийра.
- Няма да ви помогнем. - намеси се Нора. - Този човек е опасен! Няма да рискувам живота на дъщеря си заради вас.
- Госпожо, уверявам ви, че ако го разпознаете, той никога няма да има възможност да ви нарани. Няма да го допусна!
Розан кимна.
- Може да ѝ вярвате, макар и сега да не изглежда така. - изрече тя. - Моля ви, дайте ми адреса си, за да ви уведомя кога и къде да дойдете, за да го разпознаете.
Кийра обясни на Розан къде живееха.
- Ти не си добре, Кийра. Защо им споделяш това? - изрече майка ѝ.
- Защото мъртвата жена е била тяхна приятелка. Ти не би ли искала да знаеш какво се е случило с мен, ако бях на нейно място?
Нора наведе глава.
- Благодаря ви! - изрече Силиа. - Оценявам помощта ви.
Принцесата остави монетите на масата и двете с Розан си тръгнаха.
- Искам да ги наблюдаваш и да осигуриш безопасността им, докато разберем кога можем да разкрием Силас.
- Разбира се.

Блейд дойде до таверната в Еритос. И тук можеше да получи онова, което иска, а и без това алкохолът в замъка свършваше. Той застана на бара и се замисли.
- Предният път взех петдесет чаши бренди, което беше две каси с бутилки. Сега искам четири каси, но за вкъщи.
Барманът кимна и нареди на някакви двама в склада да се заемат със задачата. Докато те подготвяха стоката, баронът извади и показа декрета си, след което и кесията и започна да брои златото. Плъзна го към бармана.
- Да ги отнесат в дома на Конър Слотър. - изрече Блейд и си тръгна.

Блейд плаща 100 000 злато, а Джилонг получава 23 000 опит.