Таверната

Катрин вирна вежда. Не можеше да гадае защо Дейвид бе замълчал за това с Камила, но предполагаше донякъде.
- А може би го е било твърде много срам да сподели, че е бил насилен не само от ненормалницата Лилит, ами и от вас. Дейвид не ви харесва, колкото и да твърдите обратното. - Катрин постави брадичка върху сключените си ръце и се усмихна. - Много ми е интересно да узная защо спи с вас всеки път, когато е упоен, ако ви харесва толкова? 

- Защото вероятно му се налага да измисля оправдания за пред теб. - усмихна се Камила. - А и както казах, това са твоите предположения. Той лично ли ти каза, че се чувства засрамен от нощта си с мен? Кога за последно говори с него? 

- Не говорим за подобни неща. И не мисля, че би разгласявал пред други какво е станало с него. - отвърна Катрин и отпи от виното си. - Макар и донякъде да разбирам от къде може да идва това. Дори и за станалото с Лилит не е повдигал темата пред други. 

- Може да е защото както казваш ти, се срамува. - усмивката не слизаше от лицето на Камила. - Или... се срамува от това колко всъщност му харесва да чука жени като нас. Все пак, ако наистина не му харесва, не би говорило добре за него.

- И отново се връщаме към въпроса от преди малко: Защо ако му харесва толкова се случва винаги, когато е упоен? - изсмя се Катрин. - Просто на вас с Лилит ви харесва да се възползвате от някакви неща. Това е. 

- Съвсем не. Аз бих спала с него и да не е упоен. - сви рамене Камила. - Не е ли по-интересното обаче, как винаги когато е упоен, се озовава в моята компания, а не в твоята? - изкикоти се жената.

- Първият път, когато беше упоен, аз дори не бях там. Вторият също. Нямам представа какво използвате с Лилит, но каквото и да е - не е явно безобидно. - изрече Катрин. - Да, вие бихте спала с него и да не е упоен, интересно защо той не идва при вас, когато е добре. 

- Но кой ти каза, че не идва? - засмя се Камила. - Доколкото на мен ми е известно, вие не живеете заедно. Изглежда и това премълчава от теб. Хм. - сви устни жената.

Катрин присви очи. Хубава лъжа.
- Не се мъчете, твърде очевидно е, че лъжете. Дейвид не е човек, който се преструва. Ако му харесваше компанията на жени като вас, нямаше да твърди обратното. 

- Разбира се, че лъжа. - засмя се тихо Камила. - Защото така ти се иска да вярваш. Нима твърдението ми, че съм спала с Дейвид след Лилит също е лъжа? Интересно как ми вярваш за това, но не и за останалото. Разбирам, че е трудно да го приемеш, особено след като си известна с неуравновесеността си. Добре си спомням изражението на доверения слуга на Клара, когато му се наложи да оцени справянето ти с мисията със заека. - заяде се жената. 

- Твърдението ви, че сте спала с Дейвид след Лилит не мисля, че е лъжа, предвид детайлите, които знаете. И въпреки това, останалото е лъжа. Може би ви се иска, Дейвид е добър. - Катрин допи виното си. - Неуравновесеността ми, не бих го нарекла така, но все едно, си беше мой проблем, който разреших отдавна. 

- Нима? - изкикоти се Камила. - Тогава какъв беше този въпрос, с който започна този разговор? Отстрани определено не си личи. Но си свободна да вярваш в каквото пожелаеш, предполагам. Някой ден ще разбереш, никога не би могла да задържиш вниманието на мъж като Дейвид, нито пък на когото и да било другиго. 

Катрин се засмя.
- Не бих била толкова сигурна. - изрече Катрин и погледна празната си чаша. Чудеше се дали да си вземе още една, но реши да не пие повече.
Трябваше да разговаря насаме с Дейвид и да разбере защо не беше споделил с никого за станалото с Камила. Предполагаше какво може да е, но искаше да бъде сигурна. 

- Разбира се, че съм сигурна. - отвърна Камила. - Отдавна живея в Еритос, жени като теб са доста скучни. Всъщност, дори и да успееш да се омъжиш за него, във всички случаи ще ти изневерява. При това с жени като мен и Лилит.

Катрин едва сдържаше смеха си.
- Продължавайте да се заблуждавате, забавно е. - отвърна момичето и посегна към празната си чаша. - Ако наистина харесваше жени като вас с Лилит, никога нямаше да обърне внимание на мен. 

- В сравнение със сега, когато със сигурност ти обръща доста внимание? - засмя се Камила. - Никой не ви е виждал заедно наскоро. Интересно защо.

- Ако мислите, че думите ви по някакъв начин засягат нещо в мен, още сега ви казвам, че не е така. Знам какво направих, колко нараних Дейвид и знам как да го оправя. - изрече Катрин и се изправи от мястото си. Нямаше за какво да остава повече. - Може и да не сме заедно в момента, но поне за мен никога няма да се носят слухове, че съм изнасилила някого.
Катрин взе чашата си и я остави на бара, след което плати виното.

Катрин плаща 375 злато, а Церсей получава 100 опит.

- То и за мен не се носят. - засмя се тихо под носа си Камила. - Сякаш бих позволила това. 
Жената допи виното си, след което хвърли поглед към свитата си да я последват към двореца. 

Дейвид влезе в таверната и си поръча халба ейл. Докато чакаше, мъжът забеляза Камила.
- Само тя липсваше тук. - измърмори мъжът и се чудеше дали да не си тръгне.

Камила надигна поглед от чашата си с вино и се усмихна чаровно.
- О, Дейвид! Колко мило, седни при мен! Радвам се, че идваш да ме посетиш. - жизнерадостно поздрави жената.