Таверната

Силиа стисна ръце в юмруци. Чудеше се в чия глава е най-добре да строши почти празната бутилка с абсент. 

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Лилит, Лилит... - с тиха насмешка отвърна той. - В името на сигурността си правя какво ли не напоследък. Признай си, Арус ли те помоли да направиш всичко това? - определено звучеше като нещо, което скъпият му шеф би организирал. 

Лилит леко се усмихна.
"Арус няма общо. Не ми трябва някой да ми казва какво да правя.", изрече тя и доближи лице леко към неговото. "А ти не се ли оправдаваш с някоя друга за това, че не ме искаш?"

Захватът на Крисчън не позволяваше на Лилит да стигне прекалено близо. 
- Припомни ми, моля те, от кога се налага любезно да отклонявам щедрите ти покани за интимност? - засмя се той. - Заради коя друга според теб бих го правил, освен теб самата? Нямам интерес към извънредно ментално нестабилни жени. 

Лилит се усмихна леко, почти подигравателно.
"О, Крис.", изрече тя. "Аз се сещам за една доста ментално нестабилна в момента. Русокоса принцеса от далечно кралство."   

Силиа не можеше да гледа тоя цирк повече. Принцесата се доближи до бара и тропна с ръка, за да привлече вниманието на бармана.
- Кажете?
- Седемнадесет бутилки абсент. - ядно изрече принцесата.
- Вярно, ще изкарам цяло състояние, но сама ли ще ги пиете? - барманът се притесни. Абсентът не беше лек алкохол.
- Не ти влиза в работата. - изсумтя Силиа и погледна към масата, на която седяха Лилит и Крисчън. - Дай ми голяма халба ейл.
Барманът кимна и веднага напълни в една халба от ейла, сетне я остави пред Силиа. Принцесата я взе и се върна на масата при двамата, след което изля халбата с ейл върху главата на Лилит.
- От заведението! - извика принцесата, тръшна празната халба на масата и си тръгна.

- Казах "извънредно". Когото и да визираш, съм сигурен, че не би се държала по подобен нелеп начин. - невъзмутимо отвърна мъжът и пусна червенокосата жена, сетне отпи отново от халбата си с бира. - Или може би, би. - невярващо продължи той, ставайки свидетел на стореното от Силиа току-що.

Лилит нямаше време да отговори на Крисчън. В следващия момент се появи Силиа и ѝ изля ейл върху главата. Жената изпищя от яд.
"И ако отново кажеш, че не е ментално нестабилна.", изсъска жената. "Тая изобщо от къде се взе?" 

- Кълна се, че нямам ни най-малка представа. - отвърна Крисчън, все още не можейки да повярва на случилото се. 

"Скъпата ти госпожица Дърво явно се е уморила от живота и не спира да си търси проблеми и после да реве, когато осъзнае, че действията ѝ имат последствия.", Лилит доста се бе разгневила от постъпката на Силиа. "Сигурен ли си, че не си ти този с менталните проблеми? Какво е това?!"

- Аз? Аз не бях сторил абсолютно нищо. - отвърна Крисчън. - Наистина започвам да се притеснявам за това кралство, нещо във въздуха ли има тук, та всички жители полудяват неминуемо? 

"Не се прави на ударен!", изсъска Лилит. "Нещо наистина не ти е наред, за да търсиш тази жена!"
Трябваше да измисли начин как Силиа да си плати. Нямаше да ѝ се размине това унижение!

- Търсех ли я, според теб? - впери поглед в Лилит той. - Най-кротко си почивах след поръчката си, когато и двете решихте да ми покажете действието на най-новите върлуващи ментални вируси в Еритос. - с насмешка продължи мъжът.

Лилит изсумтя. Тялото ѝ бе започнало да лепне от ейла.
"Ще ти се наложи да си търсиш друга жена.", заплашително изрече Лилит. "Тая няма да я бъде още дълго."

Крисчън въздъхна и поклати глава.
- Не знам за какво говориш. Аз нямам жена, та не се налага да си търся каквото и да било. - невъзмутимо отвърна той.

Лилит скръсти ръце.
"Много добре знаеш за какво говоря.", изсъска тя. "Ако го искаш още по-ясно добре: Ще ти се наложи да си търсиш друга любовница, защото не обещавам, че Силиа ще я има още дълго!"

Крисчън въздъхна отегчено за пореден път.
- Каквото е писано да се случи - ще се случи. - невъзмутимо отвърна той. Не вярваше Лилит да успее да стори нещо срещу Силиа наистина, но определено вече не подозираше нея за нападението. Лилит не беше достатъчно умна, за да не се издаде досега.

"Точно. Скоро ще се палят свещи за любимата ти госпожица Дърво.", изсумтя Лилит и реши да си върви. 
Силиа щеше да си плати за това, което бе посмяла да стори.

Крисчън помаха на Лилит за довиждане, сетне реши да довърши халбата си, след което да отиде в имота, който преди време бе дал на Нана. След като лисицата не живееше там, той бе отново празен след реставрацията, затова мъжът реши да пренощува в къщата. 

Катрин дойде до таверната да изпие едно. Тя си поръча чаша коняк и реши да го пие с бонбоните, които си бе купила от пазара. 

Катрин плаща 500 злато, а Церсей получава 130 опит.

Силиа бе дошла да си вземе абсент. Довечера щеше да има парти и изглежда вече трябваше да се подготвя от рано, за да може да изтърпи простотиите на всички. Тя си поръча чаша абсент и седна на една от масите, след което забеляза, че на същата маса седи и Катрин.
- О, Катрин, здравей! - поздрави принцесата. - И ти ли имаш лош ден?

Силиа плаща 150 злато, а Лукресия и Клеодора получават 50 опит.

- Здравей, Силиа. - изрече момичето и отпи малка глътка от коняка, сетне взе и един бонбон. - Не знам. Това парти... дори не знам защо го организирах.

Силиа се засмя.
- Какво те притеснява? Свикнали сме вече с тези събирания, няма да е по-различно. - изрече принцесата. 

- Така е. Исках да разговарям с Дейвид, но не мисля, че е удачно да е по тези събирания. Всички могат да се намесят или да дават непоискани съвети. - въздъхна Катрин. 

Силиа тежко въздъхна и отпи от абсента си.
- Да, това непременно ще го направят. Всички обичат да се месят там, където не им е работа, вместо да гледат себе си. - отвърна принцесата. - С Дейвид все още ли не върви?