Таверната

- Вярвам, че един ден ще успееш да постигнеш онова, което искаш. - изрече Елвира към Серена и се обърна към Силиа. - Както и вярвам, че твоят живот ще се подреди един ден в положителна посока. За да се случи обаче, трябва да останеш тук. 

Силиа избухна в смях, даже някои от присъстващите за кратко се обърнаха към тяхната маса.
- Елвира, моля те, това беше много забавно. Животът ми никога няма да се подреди в положителна посока, много е късно вече. 

- Не смятам така, Силиа. - отвърна Серена. - Елвира е права, онези жени не са с всичкия си, а и никой от нас не им вярва, нито е на тяхна страна. Ние те познаваме много по-добре от тях.

- В думите им навярно има известна истина, иначе нямаше да говорят така толкова много. 

- Не, в думите им няма нищо вярно. Продължавай да говориш така и накрая върху теб ще си излея гнева, който трупам срещу Афсол и онази проклета дрипла! 

- Елвира отново е права. Говорят тези неща, защото са злобни и дребнави. - отвърна Серена.

Силиа въздъхна. От нейна гледна точка изобщо не изглеждаше така. 
- Не знам. - изрече тя накрая. 

- Лилит става все по-луда, слушайки я човек, кой би ѝ повярвал за каквото и да било? Не знам дали си спомняте, но преди време искаше да отида в дома ѝ и да спя с робите ѝ. Твърдеше, че нямали да имат нищо против. Това не ми звучи като жена с всичкия си.

Силиа тежко въздъхна.
- Рейс не говори за травмата си, не го и насилвам да го прави, обаче ми е ясно какво е изживял, докато е бил при нея. Когато го купих на онзи търг, той не беше себе си. Поне успя да се съвземе, за да е полезен с нещо. 

- Лилит наистина е проклета ненормалница! Никога няма да забравя как ме накара да спя с нея, за да не се прибирам чисто гола, след като ми взе роклята. - изсумтя Елвира. - Даже наскоро Дейвид я съди за изнасилване. Никой не е в безопасност с нея.

- И после смяташ, че думите на тази жена биха могли да имат някаква стойност. - засмя се Серена, хвърляйки поглед към Силиа.

Силиа въздъхна. Имаше ли значение? Дори и да спреше да се вслушва в глупостите на тези жени и да вярва в себе си, Крисчън пак нямаше да я погледне. Грешеше някъде, но не можеше да разбере къде, никой и не помагаше особено.
- И така да е, проблемите ми пак не се решават. Просто искам да ме оставят на мира, не съм направена от желязо. Не съм като Конър, където нищо не е в състояние да го събори. 

- Разбирам те, но тези жени също не са Конър. Могат единствено да говорят, а думите им нямат никаква стойност. - отвърна Серена.

- Серена е напълно права. - съгласи се Елвира. - Почивай си на онзи остров, но наистина не си заслужава да си тръгнеш заради злословията на три кисели идиотки. 

Силиа въздъхна. Тези двете нямаше да се спрат, затова щеше да се съгласява с тях, колкото да не я притискат.
- Може и да сте прави, но няма да се върна толкова бързо тук. 

- Никой не е казал, че трябва да го направиш на всяка цена. Отдъхни си, разсей мислите си и се върни. Когато животът тук отново ти дотежи, може да отидеш пак там да си отдъхнеш. Изолацията и доброволното излагане на самота не са здравословни, Силиа. 

- Елвира е права. - кимна Серена.

Силиа въздъхна. Само тя ли не беше права с решенията, относно живота си? Защо всички разбираха повече от нея? Нима десет години престой в лудницата ѝ се бяха отразили толкова зле?
- Това са неща, за които не искам да мисля повече, затова нека спрем. - изрече накрая тя. 

- Добре. - въздъхна Серена и погледна тъжно празната си чаша.

- Просто се опитваме да помогнем. Това, че Крисчън е идиот и не вижда хубавото у теб, не означава че го няма и че останалите не го виждат. - изрече накрая жената. - Знам, че искаш неговото одобрение най-много, но не мисли лоши неща за себе си само защото не го получаваш.