Таверната

- Тази нещастна узурпаторка, изобщо не заслужава да е на този трон! - отвърна Серена и продължи. - А това нападение, свързано с Крис... Какво се случи там, всъщност?

- Не трябва да е там, права си. Хората мизерстват, а на нея изобщо не ѝ пука. - изрече Силиа и поклати глава. - Аз също не знам какво точно стана. Виждах и чувах него, но няма как реално да е той. Обаче и двамата не можем да разберем какво всъщност става.
Принцесата засега реши да не споделя информацията, която Матилда ѝ бе дала. Нямаше как Серена да е направила това. 

- Наистина ужасяваща история. Който и да е, трябва прескъпо да си плати! 

- Това е доста странно. В Еритос предимно драконите притежават магически умения, но дори и Фафнир не би имал причина да ти стори това. Макар и да се е опитвал да ме заплашва чрез теб, той не познава Крис, нито би му хрумнало да използва лика му по такъв начин.

- Така е, но никога не се знае. Сега трябва да разчитам на времето относно това. - изрече Силиа.

- А, как ще разбереш какво става, когато си решила да живееш на онзи остров? Дори не знаем къде е, че да ти изпращаме писма. 

- Да, това също би било проблем... Наистина не разбирам с какво ще ти помогне това. Така единствено зложелателите ти печелят. - въздъхна Серена.

- Нека си печелят. И без това с нищо не мога да ги опровергая. - изрече Силиа и въздъхна, бе изпила и последната глътка от бутилката си. 

- Не мога да повярвам колко лесно се предаваш, Силиа. - изрече Елвира и също разбра, че бутилката ѝ бе свършила. 

- Но думите им не са истина! Така както царуването на тази нещастница Клара не е истина! - изсумтя среброкосото момиче и отпи от виното си. 

- То царуването ѝ истина, просто управлението изобщо не ѝ се удава. - засмя се Силиа. - Не знам кой я е излъгал, че може да се справи с тази задача. 

- Тя е на този трон по случайност, изобщо не трябва да бъде там, нито го заслужава. - скръсти ръце Серена. - Беше достатъчно красноречиво случилото се на предното ѝ "събитие", когато явно планираше да отрови всички ни накрая.

- Некомпетентна е, спор няма. - кимна Елвира. - Ако е решила да го направи нарочно? Ти да си била целта ѝ, а ние косвени жертви. 

- Не че не е възможно, но си малко крайна, Елвира. 

- Глупачката няма толкова акъл. - изсмя се Серена. - Тя дори не знае какво кроя срещу нея, прекалено заета е да прахосва златото на кралството за прищявките на Камила, за да се замисли. Това за съжаление обаче означава и, че опитите ми са толкова незначителни, че дори не заслужават вниманието и на Червения.

Силиа не разбра особено много казаното от Серена.
- Планираш да привлечеш Червения на своя страна? - предположи принцесата. 

- Аз дори не разбирам защо ѝ е Камила. И тя не изглежда особено компетентна. 

Серена поклати глава.
- Имах предвид, че опитите ми да събера армия и да си върна трона са толкова мижави, че дори и Червения изглежда не е забелязал, поради което не вярвам Клара да е предприела нещо срещу мен. - отвърна тя. - И аз не разбирам присъствието на Камила тук, нито защо ѝ разрешава да прахосва всичко. Изглежда просто нехае. 

- Не е ли по-добре да не те подозират? Така можеш да ги изненадаш доста неприятно, когато стане време за нападение. 

- Бих предпочела да имам достатъчно силна армия, че да няма значение дали знаят или не. - въздъхна Серена и довърши виното си. - Не бих могла да победя дракон изненадващо, така че не печеля нищо особено в този застой.