Таверната

Силиа нямаше какво да каже тук. Тя самата нямаше представа защо Афсол се съгласи на този брак. Принцесата въздъхна и отпи от чашата си. 

- Това звучи доста странно, но щом след толкова време тази още не е бременна, вероятно лъже за отношенията им. - сви рамене Серена. 

- Разбира се, че лъже. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - С теб какво се случва напоследък, Серена? По партитата почти не си говорим.

- Да, как вървят плановетете ти? - полюбопитства Елвира. 

Серена въздъхна тежко, отпивайки от виното си.
- Напоследък наистина не ми се говори. Нямам абсолютно никакъв напредък в плановете си, нито в магическите си умения. Как се предполага, че ще успея да надвия Клара и Червения, ако драконите ми са толкова слаби? Дори и да успея, Фафнир остава заплаха... - наведе глава тя. 

- Клара и Червения може би ще ги надвиеш и сама, но Фафнир е бог. Там ще имаш нужда от съюзници, може би. - изрече Силиа. И на Серена не ѝ бе лесно.

- Дори не знам откъде да започна. Може би идеята ти за живот на самотен остров не е толкова лоша, макар и да съм сигурна, че Фафнир и там би ме открил. - отвърна тя. 

Елвира отпи от виното си.
- Серена, моля те, не я окуражавай. Това ѝ решение е ужасно. 

- Не, напротив, това е най-доброто решение, което съм взимала в живота си. - запротестира Силиа и се обърна към Серена. - За теб не знам дали ще е добре да си на подобно място сама. Не знам за възможностите на Фафнир, но ако те открие, може да не можем да се притечем на помощ на време. 

- За съжаление знам, така както подобно решение няма да помогне на мен, вероятно няма да помогне и на теб за в бъдеще. - тежко въздъхна тя. - Между впрочем, защо изобщо го реши, Силиа?

- Защото тук вече се задушавам. - изрече Силиа и отпи от виното си. - Искам тишина и спокойствие, за да подредя мислите си. Каквото и да направя, винаги ме нападат на тези събирания. В един момент просто ти омръзва. 

- И отново не виждам логиката в решението ти. - намръщи се Елвира. - Бягаш от проблемите си, не ги решаваш по този начин. 

- Разбирам, че онази Далия се държи ужасно, но струва ли си да загърбиш всичко, заради нея и нелепостите ѝ? Никой тук не е съгласен с нея, така или иначе. - запротестира Серена. 

Силиа скръсти ръце.
- Проблемите ми нямат решение, Елвира. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - И не е само Далия. Лилит, Нана, Юки, нехайството на Крис. Остатъците от времето му, което ако не прекарва вършейки си работата при Арус, прекарва с Нана. Не разбирам какво толкова вижда в тази жена. 

Серена сви устни.
- Възможно ли е да има друго обяснение? Честно казано, по събиранията не изглежда като да е в особено добри отношения с онази Нана. - замисли се момичето.

- Купи ѝ много скъп дом, за да си осигури спокойствие, което не се случва. И тя не приема това за логичен отговор, затова продължава да вярва, че има нещо между тях. - отвърна Елвира. - Честно казано, аз вече също не знам какво става. 

- Няма значение. - тежко въздъхна Силиа. - Никога няма да разбера какво не ми е наред, за да го поправя. 

Серена изцъка с език.
- Силиа, нищо не е нередно с теб, не слушай и глупостите на Лилит, на нея пък съвсем не знам какво ѝ става. - отвърна Серена, отпивайки от чашата си. - Онази Нана така или иначе изглежда доста глупава, поне доколкото съм виждала как се държи, когато се присъедини към събиранията в Еритос. Дори и да има отношения с нея, вероятно бързо ще му омръзне. 

- Дано се вслуша в думите ти, но малко ме съмнява. - изрече Елвира. 

Силиа тежко въздъхна.
- Все едно. Това пак не променя факта, че хората ме търсят само физически. - изрече принцесата и се намуси. - Тая бездарница Клара пак е организирала страхотно събитие. Изпила си е мозъка.