Таверната

- Защото тук вече се задушавам. - изрече Силиа и отпи от виното си. - Искам тишина и спокойствие, за да подредя мислите си. Каквото и да направя, винаги ме нападат на тези събирания. В един момент просто ти омръзва. 

- И отново не виждам логиката в решението ти. - намръщи се Елвира. - Бягаш от проблемите си, не ги решаваш по този начин. 

- Разбирам, че онази Далия се държи ужасно, но струва ли си да загърбиш всичко, заради нея и нелепостите ѝ? Никой тук не е съгласен с нея, така или иначе. - запротестира Серена. 

Силиа скръсти ръце.
- Проблемите ми нямат решение, Елвира. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - И не е само Далия. Лилит, Нана, Юки, нехайството на Крис. Остатъците от времето му, което ако не прекарва вършейки си работата при Арус, прекарва с Нана. Не разбирам какво толкова вижда в тази жена. 

Серена сви устни.
- Възможно ли е да има друго обяснение? Честно казано, по събиранията не изглежда като да е в особено добри отношения с онази Нана. - замисли се момичето.

- Купи ѝ много скъп дом, за да си осигури спокойствие, което не се случва. И тя не приема това за логичен отговор, затова продължава да вярва, че има нещо между тях. - отвърна Елвира. - Честно казано, аз вече също не знам какво става. 

- Няма значение. - тежко въздъхна Силиа. - Никога няма да разбера какво не ми е наред, за да го поправя. 

Серена изцъка с език.
- Силиа, нищо не е нередно с теб, не слушай и глупостите на Лилит, на нея пък съвсем не знам какво ѝ става. - отвърна Серена, отпивайки от чашата си. - Онази Нана така или иначе изглежда доста глупава, поне доколкото съм виждала как се държи, когато се присъедини към събиранията в Еритос. Дори и да има отношения с нея, вероятно бързо ще му омръзне. 

- Дано се вслуша в думите ти, но малко ме съмнява. - изрече Елвира. 

Силиа тежко въздъхна.
- Все едно. Това пак не променя факта, че хората ме търсят само физически. - изрече принцесата и се намуси. - Тая бездарница Клара пак е организирала страхотно събитие. Изпила си е мозъка. 

- Тази нещастна узурпаторка, изобщо не заслужава да е на този трон! - отвърна Серена и продължи. - А това нападение, свързано с Крис... Какво се случи там, всъщност?

- Не трябва да е там, права си. Хората мизерстват, а на нея изобщо не ѝ пука. - изрече Силиа и поклати глава. - Аз също не знам какво точно стана. Виждах и чувах него, но няма как реално да е той. Обаче и двамата не можем да разберем какво всъщност става.
Принцесата засега реши да не споделя информацията, която Матилда ѝ бе дала. Нямаше как Серена да е направила това. 

- Наистина ужасяваща история. Който и да е, трябва прескъпо да си плати! 

- Това е доста странно. В Еритос предимно драконите притежават магически умения, но дори и Фафнир не би имал причина да ти стори това. Макар и да се е опитвал да ме заплашва чрез теб, той не познава Крис, нито би му хрумнало да използва лика му по такъв начин.

- Така е, но никога не се знае. Сега трябва да разчитам на времето относно това. - изрече Силиа.

- А, как ще разбереш какво става, когато си решила да живееш на онзи остров? Дори не знаем къде е, че да ти изпращаме писма. 

- Да, това също би било проблем... Наистина не разбирам с какво ще ти помогне това. Така единствено зложелателите ти печелят. - въздъхна Серена.

- Нека си печелят. И без това с нищо не мога да ги опровергая. - изрече Силиа и въздъхна, бе изпила и последната глътка от бутилката си. 

- Не мога да повярвам колко лесно се предаваш, Силиа. - изрече Елвира и също разбра, че бутилката ѝ бе свършила. 

- Но думите им не са истина! Така както царуването на тази нещастница Клара не е истина! - изсумтя среброкосото момиче и отпи от виното си. 

- То царуването ѝ истина, просто управлението изобщо не ѝ се удава. - засмя се Силиа. - Не знам кой я е излъгал, че може да се справи с тази задача. 

- Тя е на този трон по случайност, изобщо не трябва да бъде там, нито го заслужава. - скръсти ръце Серена. - Беше достатъчно красноречиво случилото се на предното ѝ "събитие", когато явно планираше да отрови всички ни накрая.

- Некомпетентна е, спор няма. - кимна Елвира. - Ако е решила да го направи нарочно? Ти да си била целта ѝ, а ние косвени жертви. 

- Не че не е възможно, но си малко крайна, Елвира. 

- Глупачката няма толкова акъл. - изсмя се Серена. - Тя дори не знае какво кроя срещу нея, прекалено заета е да прахосва златото на кралството за прищявките на Камила, за да се замисли. Това за съжаление обаче означава и, че опитите ми са толкова незначителни, че дори не заслужават вниманието и на Червения.