Таверната

Елвира дойде в таверната и седна на една от масите, сетне си поръча бутилка вино. 

Силиа дойде в таверната и забеляза, че Елвира седи сама на една от масите. Тя си поръча бутилка вино и се самопокани на масата на жената.
- Здравей. - изрече тя. - Тежък ден, а? 

- И още как. - въздъхна Елвира и отпи голяма глътка от чашата си. 

Серена беше решила да посети таверната. И без това простотиите на Клара единствено ѝ докарваха по-голямо желание да пие. Момичето се зарадва, когато видя Силиа и Елвира и се присъедини към тях.
- Надявам се нямате нищо против. - усмихна се тя.

- Разбира се, че не! - усмихна се Силиа. - Както е тръгнало, може да се превърне в парти, ако се появят повече хора. 

Серена се усмихна, но усмивката ѝ бързо стихна.
- Честно казано, бих минала без присъствието на Каво или Конър. - извъртя очи тя.

- И на още няколко определени лица. - намръщи се Елвира. Изобщо не желаеше да вижда физиономиите на Афсол и Аша повече днес. - Вас какво ви води насам? 

Серена въздъхна.
- Нещастницата Клара продължава да се подиграва с нас. Какво друго да сторя? Все още съм толкова далеч от това да си върна трона, а тя пилее и малкото ни злато за глупости... - ядно въздъхна престолонаследницата и си поръча вино.

Серена плаща 375 злато и получава 100 опит.

- Да. Последното събитие беше пародия. Разбирам да няма храна, но да предлагаш една и съща, не едно и също меню, една и съща храна, която не сме изяли цял месец си беше ужасно. - въздъхна Силиа и се обърна към Елвира. - Аз бях в Кросфайър Муунлайт досега, обаче не мисля, че ще ме приемат добре след инцидента със седемнадесетте бутилки абсент... 

- Колко?! - облещи се Серена. - Какво си сторила? 

- Уха. Честно казано, бих казала, че имам нужда от толкова след днешната ми среща. - изрече Елвира. - Дали ще ме довършат те или простотиите на брат ти вече не е от значение... 

Силиа сви рамене.
- Пих. Беше малко след нападението, което някой преписва върху Крис. Дойде ми твърде много и реших да си давя мъката в алкохола. - отвърна принцесата. - Да ме пита някой защо спрях. 
Тя се обърна към Елвира.
- Какво е станало?

Серена си спомняше от партитата, че действително някой непознат беше нападнал Силиа. Смяташе да я попита за повече информация, но сега искаше да остави възможност на Елвира да каже какво я мъчи, затова се обърна към нея, отпивайки от чашата си с вино.

Сещайки се какво бе станало по-рано, Елвира отново почервеня от ярост.
- Имах задача да се видя с онази дрипла Аша. Разбира се, не мина както трябва. - изсумтя жената и отпи няколко глътки от чашата си. 

Серена не знаеше твърде много за тази Аша.
- Какво се случи? - попита момичето.

Силиа сви устни. Нямаше представа какви ги бе надрънкала Аша на Елвира, но не можеше да ѝ сподели онова, което ставаше между нея и Сандреа.
- Признавам, че доста се самозабравя това момиче. 

- Отново ми вдигна нервите. Не спира да говори как с Афсол правят опити за бебе. - изсумтя жената. - Даже смееше да ми се хвали колко добър любовник бил. Трябваше да ѝ избода очите още там! 

Серена се плесна по челото, но наистина не знаеше цялата ситуация.
- А той защо въобще се ожени за нея така изведнъж? - повдигна вежди тя. Наистина не разбираше логиката на брата на Силиа.

Силиа отпи от виното си.
- Не се тревожи и не ѝ се връзвай. Прави го, за да те дразни и нарани. Нищо такова не се случва между тях, повярвай ми. - изрече Силиа, надявайки се това да успокои горката Елвира. 

- А, върви го питай. Никой не знае, освен него. - продължи да сумти Елвира. Лицето ѝ направо изгаряше. - Думите му - така трябва. Ще го убия! Дано причината му наистина да е важна, защото бедна му е фантазията какво ще му се случи!