Таверната

Серена се усмихна, но усмивката ѝ бързо стихна.
- Честно казано, бих минала без присъствието на Каво или Конър. - извъртя очи тя.

- И на още няколко определени лица. - намръщи се Елвира. Изобщо не желаеше да вижда физиономиите на Афсол и Аша повече днес. - Вас какво ви води насам? 

Серена въздъхна.
- Нещастницата Клара продължава да се подиграва с нас. Какво друго да сторя? Все още съм толкова далеч от това да си върна трона, а тя пилее и малкото ни злато за глупости... - ядно въздъхна престолонаследницата и си поръча вино.

Серена плаща 375 злато и получава 100 опит.

- Да. Последното събитие беше пародия. Разбирам да няма храна, но да предлагаш една и съща, не едно и също меню, една и съща храна, която не сме изяли цял месец си беше ужасно. - въздъхна Силиа и се обърна към Елвира. - Аз бях в Кросфайър Муунлайт досега, обаче не мисля, че ще ме приемат добре след инцидента със седемнадесетте бутилки абсент... 

- Колко?! - облещи се Серена. - Какво си сторила? 

- Уха. Честно казано, бих казала, че имам нужда от толкова след днешната ми среща. - изрече Елвира. - Дали ще ме довършат те или простотиите на брат ти вече не е от значение... 

Силиа сви рамене.
- Пих. Беше малко след нападението, което някой преписва върху Крис. Дойде ми твърде много и реших да си давя мъката в алкохола. - отвърна принцесата. - Да ме пита някой защо спрях. 
Тя се обърна към Елвира.
- Какво е станало?

Серена си спомняше от партитата, че действително някой непознат беше нападнал Силиа. Смяташе да я попита за повече информация, но сега искаше да остави възможност на Елвира да каже какво я мъчи, затова се обърна към нея, отпивайки от чашата си с вино.

Сещайки се какво бе станало по-рано, Елвира отново почервеня от ярост.
- Имах задача да се видя с онази дрипла Аша. Разбира се, не мина както трябва. - изсумтя жената и отпи няколко глътки от чашата си. 

Серена не знаеше твърде много за тази Аша.
- Какво се случи? - попита момичето.

Силиа сви устни. Нямаше представа какви ги бе надрънкала Аша на Елвира, но не можеше да ѝ сподели онова, което ставаше между нея и Сандреа.
- Признавам, че доста се самозабравя това момиче. 

- Отново ми вдигна нервите. Не спира да говори как с Афсол правят опити за бебе. - изсумтя жената. - Даже смееше да ми се хвали колко добър любовник бил. Трябваше да ѝ избода очите още там! 

Серена се плесна по челото, но наистина не знаеше цялата ситуация.
- А той защо въобще се ожени за нея така изведнъж? - повдигна вежди тя. Наистина не разбираше логиката на брата на Силиа.

Силиа отпи от виното си.
- Не се тревожи и не ѝ се връзвай. Прави го, за да те дразни и нарани. Нищо такова не се случва между тях, повярвай ми. - изрече Силиа, надявайки се това да успокои горката Елвира. 

- А, върви го питай. Никой не знае, освен него. - продължи да сумти Елвира. Лицето ѝ направо изгаряше. - Думите му - така трябва. Ще го убия! Дано причината му наистина да е важна, защото бедна му е фантазията какво ще му се случи!

Силиа нямаше какво да каже тук. Тя самата нямаше представа защо Афсол се съгласи на този брак. Принцесата въздъхна и отпи от чашата си. 

- Това звучи доста странно, но щом след толкова време тази още не е бременна, вероятно лъже за отношенията им. - сви рамене Серена. 

- Разбира се, че лъже. - изрече Силиа и се обърна към Серена. - С теб какво се случва напоследък, Серена? По партитата почти не си говорим.

- Да, как вървят плановетете ти? - полюбопитства Елвира. 

Серена въздъхна тежко, отпивайки от виното си.
- Напоследък наистина не ми се говори. Нямам абсолютно никакъв напредък в плановете си, нито в магическите си умения. Как се предполага, че ще успея да надвия Клара и Червения, ако драконите ми са толкова слаби? Дори и да успея, Фафнир остава заплаха... - наведе глава тя. 

- Клара и Червения може би ще ги надвиеш и сама, но Фафнир е бог. Там ще имаш нужда от съюзници, може би. - изрече Силиа. И на Серена не ѝ бе лесно.

- Дори не знам откъде да започна. Може би идеята ти за живот на самотен остров не е толкова лоша, макар и да съм сигурна, че Фафнир и там би ме открил. - отвърна тя. 

Елвира отпи от виното си.
- Серена, моля те, не я окуражавай. Това ѝ решение е ужасно. 

- Не, напротив, това е най-доброто решение, което съм взимала в живота си. - запротестира Силиа и се обърна към Серена. - За теб не знам дали ще е добре да си на подобно място сама. Не знам за възможностите на Фафнир, но ако те открие, може да не можем да се притечем на помощ на време. 

- За съжаление знам, така както подобно решение няма да помогне на мен, вероятно няма да помогне и на теб за в бъдеще. - тежко въздъхна тя. - Между впрочем, защо изобщо го реши, Силиа?