Таверната

- Ние също. Ще разберем някога. - изрече Силиа и стана от мястото си. - Аз ще вървя, взе да става късно. Лека вечер, Серена!

Силиа плаща 375 злато, а Клеодора и Лукресия получават 100 опит.

Серена кимна и пожела лека вечер на Силиа, сетне се запъти към дома си. Тя вече бе платила за виното си при сядането, така че просто си тръгна.

Лилит дойде до таверната в Еритос. Надяваше се Крисчън да мине от тук, беше чула, че ще изпълнява поръчка на това място. Веднага щом влезе, жената събра погледите на присъстващите. Този път нямаше начин той да ѝ избяга. 

Крисчън тъкмо беше приключил поредната си поръчка, затова реши да се отбие в таверната на Еритос, за да изпие някое друго питие, преди да се прибере. Въздъхна тихо, когато видя Лилит, но все пак избра да остане и седна на бара, поръчвайки си халба с бира, стараейки се да избягва погледа на червенокосата жена.

Лилит се усмихна и доближи масата на Крисчън, сетне го докосна почти без да иска по рамото. 
"Здравей. Каква изненада да се засечем тук.", изрече жената и постави кичур от косата си зад ухото. "Радвам се да те видя." 

Крисчън присви очи. Подозираше, че появяването на Лилит в таверната точно сега определено не беше съвпадение.
- Лилит, случайно да си откупила коня на Каво? - с насмешка попита мъжът.

Лилит прокара пръсти през косата си.
"Не, разбира се.", отвърна тя и се настани на масата му, кръстосвайки крака. "Минавах от тук и влязох да изпия нещо."   

- Мхм. - отнесено отвърна Крисчън. Ни най-малко не ѝ вярваше, че не го е проследила целенасочено. - Забавлявай се в такъв случай.

Силиа влезе в таверната и премигна няколко пъти, когато забеляза Лилит в компанията на Крисчън. Принцесата отиде на бара и си поръча бутилка абсент, сетне седна на една свободна маса и започна раздразнено да трака с нокти по масата. Чудесно. Крисчън имаше време за всяка една тъпачка, която го дразнеше, но не и за нея.
- А после нищо ми нямало. - тихо въздъхна принцесата. 

Погледът на Лилит се плъзна по тялото на Крисчън и тя се усмихна.
"Ще се забавлявам.", изрече тя и протегна плъзна ръка напред по масата. "Просто жалко, че няма да си част от това."

- Знаейки какви неща те забавляват, е по-скоро в мой интерес да не бъда част от това. - засмя се тихо Крисчън.

Лилит го оглеждаше, сякаш преценяше ситуацията.
"Не, Крис.", изрече тя тихо. "Страхуваш се, че ще ти хареса повече, отколкото трябва и тогава няма да можеш да се преструваш, че контролираш ситуацията.", усмихна се тя. 

- Приеми, за да мога официално да имам причина да се самоубия. - измърмори под нос Силиа на ефоски и отпи голяма глътка от бутилката с абсент. 

Крисчън хвърли невярващ поглед към жената.
- В такъв случай е добре да знаеш, че  доста се гордея със самоконтрола си. - невъзмутимо отвърна той, отпивайки от бирата си.

Лилит се засмя тихо.
"Личи си.", изрече тя и го огледа отново. "Не изглеждаш като човек, който бяга от изкушения."

- Защото по принцип не бягам. - сви рамене той. - Трябва да призная обаче, че не се чувствам особено изкушен. 

Лилит го изгледа за кратко, сякаш преценяваше думите му.
"Разбира се.", изрече тя спокойно, без никаква емоция. "Ако беше, щеше да е прекалено лесно. Ти не си нещо лесно."

Крисчън отпи от бирата си и навъси вежди.
- Лилит, какво ти става тази вечер? Държиш се още по-странно от обикновено. 

Лилит го погледна право в очите. Имаше игрива нотка в тях.
"Може би... просто съм решила да не бъда предвидима.", тя се усмихна, очите ѝ не се отделяха от неговите. "Изглежда те притеснява повече, отколкото трябва." 

- Притеснява ме единствено все по-влошаващото се твое ментално здраве. - подигра се наемният убиец. - Не смятам, че имаш с какво да ме изненадаш на този етап. 

Силиа вирна вежди и все така нервно тракаше с нокти по масата. Не можеше да повярва на какво ставаше свидетел. Не че Лилит не вършеше подобни неща по партитата, но опитите ѝ вече минаваха границите. Това предизвикателно облекло едва ли го бе облякла, защото ѝ харесва. Искаше да прелъсти Крисчън.

Лилит леко се надигна от масата и почти се надвеси над Крисчън. Лицата им бяха много близо едно до друго. Прокара пръсти по челюстта му.
"Повтаряй си го.", изрече тя и устните ѝ се залепиха в единия ъгъл на неговите. "Може и да ти помогне."

Силиа се задави с глътката си абсент и побърза да избърше струята, която излезе от устата ѝ. Тази какво си позволяваше?!

Крисчън установи, че прекалено дълго е позволявал на Лилит да демонстрира менталните си проблеми. Чернокосият мъж вдигна ръцете си и обхвана тези на Лилит, нежно избутвайки я на разстояние от лицето си.
- Тази вечер си наистина смела. Не съм сигурен кое ти даде този кураж, но бих те посъветвал вместо да довършваш питието си, да потърсиш лечение. - усмихна се той, но не отпусна захвата си. 

Лилит погледна ръцете им и дори не опита да се освободи. Даже леко ги отпусна, харесваше ѝ да я държи така.
"Ако наистина мислеше, че имам проблем,", тя отново погледна към ръцете им. "щеше вече да си се отдръпнал."
Погледът ѝ отново срещна неговия.
"Но не си.", усмихна се чаровно тя.