Таверната

- Защото по принцип не бягам. - сви рамене той. - Трябва да призная обаче, че не се чувствам особено изкушен. 

Лилит го изгледа за кратко, сякаш преценяваше думите му.
"Разбира се.", изрече тя спокойно, без никаква емоция. "Ако беше, щеше да е прекалено лесно. Ти не си нещо лесно." [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Крисчън отпи от бирата си и навъси вежди.
- Лилит, какво ти става тази вечер? Държиш се още по-странно от обикновено. 

Лилит го погледна право в очите. Имаше игрива нотка в тях.
"Може би... просто съм решила да не бъда предвидима.", тя се усмихна, очите ѝ не се отделяха от неговите. "Изглежда те притеснява повече, отколкото трябва."  [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

- Притеснява ме единствено все по-влошаващото се твое ментално здраве. - подигра се наемният убиец. - Не смятам, че имаш с какво да ме изненадаш на този етап. 

Силиа вирна вежди и все така нервно тракаше с нокти по масата. Не можеше да повярва на какво ставаше свидетел. Не че Лилит не вършеше подобни неща по партитата, но опитите ѝ вече минаваха границите. Това предизвикателно облекло едва ли го бе облякла, защото ѝ харесва. Искаше да прелъсти Крисчън.

Лилит леко се надигна от масата и почти се надвеси над Крисчън. Лицата им бяха много близо едно до друго. Прокара пръсти по челюстта му.
"Повтаряй си го.", изрече тя и устните ѝ се залепиха в единия ъгъл на неговите. "Може и да ти помогне." [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Силиа се задави с глътката си абсент и побърза да избърше струята, която излезе от устата ѝ. Тази какво си позволяваше?!

Крисчън установи, че прекалено дълго е позволявал на Лилит да демонстрира менталните си проблеми. Чернокосият мъж вдигна ръцете си и обхвана тези на Лилит, нежно избутвайки я на разстояние от лицето си.
- Тази вечер си наистина смела. Не съм сигурен кое ти даде този кураж, но бих те посъветвал вместо да довършваш питието си, да потърсиш лечение. - усмихна се той, но не отпусна захвата си. 

Лилит погледна ръцете им и дори не опита да се освободи. Даже леко ги отпусна, харесваше ѝ да я държи така.
"Ако наистина мислеше, че имам проблем,", тя отново погледна към ръцете им. "щеше вече да си се отдръпнал."
Погледът ѝ отново срещна неговия.
"Но не си.", усмихна се чаровно тя.  [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Силиа стисна ръце в юмруци. Чудеше се в чия глава е най-добре да строши почти празната бутилка с абсент. 

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Лилит, Лилит... - с тиха насмешка отвърна той. - В името на сигурността си правя какво ли не напоследък. Признай си, Арус ли те помоли да направиш всичко това? - определено звучеше като нещо, което скъпият му шеф би организирал. 

Лилит леко се усмихна.
"Арус няма общо. Не ми трябва някой да ми казва какво да правя.", изрече тя и доближи лице леко към неговото. "А ти не се ли оправдаваш с някоя друга за това, че не ме искаш?" [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Захватът на Крисчън не позволяваше на Лилит да стигне прекалено близо. 
- Припомни ми, моля те, от кога се налага любезно да отклонявам щедрите ти покани за интимност? - засмя се той. - Заради коя друга според теб бих го правил, освен теб самата? Нямам интерес към извънредно ментално нестабилни жени. 

Лилит се усмихна леко, почти подигравателно.
"О, Крис.", изрече тя. "Аз се сещам за една доста ментално нестабилна в момента. Русокоса принцеса от далечно кралство."   [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]

Силиа не можеше да гледа тоя цирк повече. Принцесата се доближи до бара и тропна с ръка, за да привлече вниманието на бармана.
- Кажете?
- Седемнадесет бутилки абсент. - ядно изрече принцесата.
- Вярно, ще изкарам цяло състояние, но сама ли ще ги пиете? - барманът се притесни. Абсентът не беше лек алкохол.
- Не ти влиза в работата. - изсумтя Силиа и погледна към масата, на която седяха Лилит и Крисчън. - Дай ми голяма халба ейл.
Барманът кимна и веднага напълни в една халба от ейла, сетне я остави пред Силиа. Принцесата я взе и се върна на масата при двамата, след което изля халбата с ейл върху главата на Лилит.
- От заведението! - извика принцесата, тръшна празната халба на масата и си тръгна.

- Казах "извънредно". Когото и да визираш, съм сигурен, че не би се държала по подобен нелеп начин. - невъзмутимо отвърна мъжът и пусна червенокосата жена, сетне отпи отново от халбата си с бира. - Или може би, би. - невярващо продължи той, ставайки свидетел на стореното от Силиа току-що.

Лилит нямаше време да отговори на Крисчън. В следващия момент се появи Силиа и ѝ изля ейл върху главата. Жената изпищя от яд.
"И ако отново кажеш, че не е ментално нестабилна.", изсъска жената. "Тая изобщо от къде се взе?" 

- Кълна се, че нямам ни най-малка представа. - отвърна Крисчън, все още не можейки да повярва на случилото се. 

"Скъпата ти госпожица Дърво явно се е уморила от живота и не спира да си търси проблеми и после да реве, когато осъзнае, че действията ѝ имат последствия.", Лилит доста се бе разгневила от постъпката на Силиа. "Сигурен ли си, че не си ти този с менталните проблеми? Какво е това?!" [AI=https://i.postimg.cc/SRCYVDZ7/1775555242902-019d6756-1054-7c6e-bc77-189a7da23c75.jpg]