Таверната

- Мисля, че не върви. След онази среща, на която разговаряхме не сме говорили повече. Не знам какво да си мисля относно това. - въздъхна Катрин. - А при теб с Крисчън? Напоследък изглеждате доста дистанцирани. 

Силиа се намуси.
- То има ли момент, в който да не сме такива? В момента разбирам защо има дистанция между нас - странното нападение над мен е проблемът. Преди това обаче пак си бяхме дистанцирани. Просто вече се изморих да гадая защо. 

- Съжалявам, че не мога да ти помогна. Аз също не разбирам много от тези неща. Знам, че за пропастта между мен и Дейвид съм виновна аз, но не знам за вас с Крисчън. 

- И аз не знам, вече не знам и искам ли да узная. Просто изглежда ще трябва да се задоволявам с малкото време, което може да се сети някога да отдели. И очевидно ще трябва всеки път аз да моля за него. - ядно въздъхна принцесата. 

- То и с Дейвид е донякъде така. - въздъхна Катрин. - Не мога да разбера какво им става. 

Силиа сви рамене.
- Дейвид проявяваше интерес към теб преди да започнеш да го ревнуваш. - изрече Силиа. - Съвсем различно е, когато изцяло сам трябва да просиш малко внимание и време. 

- Това звучи наистина ужасно. Отстрани изглежда така, сякаш го принуждаваш да бъде с теб. 

Елвира влезе в таверната, за да си поръча алкохол за замъка, когато забеляза Катрин и Силиа на една от масите. Жената приближи бармана и даде поръчката си, сетне си поръча чаша вино за тук. Взе я и седна при двете.
- Здравейте. От рано сте започнали. - засмя се маркизата.

Елвира плаща 375 злато, а Амалтея получава 100 опит.

- Здравей, Елвира. Просто се засякохме. - отвърна Катрин. 

Елвира погледна двете жени. Унилите им изражения бяха впечатляващи.
- Какво ли може да предизвика такава унилост у две привидно щастливи момичета? - изрече жената и отпи от виното си. - Говорите си за мъже, нали? 

Силиа скръсти ръце и погледна Елвира.
- Искаш ли и твоята усмивка набързо да изчезне? Не се прави, сякаш не си в същата ситуация. - изсумтя принцесата. 

- Добре, добре, хвана ме. - вдигна ръце Елвира, сякаш се предава. - Е, какво обсъждахте? 

- Какви идиоти са Дейвид и Крисчън. - изрече Катрин и отпи от коняка, сетне взе още един бонбон. Комбинацията ѝ хареса, но и конякът започна да я хваща. 

- Добре, разбирам. - въздъхна Елвира. - Може да си намерите други любовници, нали знаете? Не разбирам защо се обричате на липса на секс. 

Силиа извъртя очи.
- Върни старото си аз. Ако исках подобна лекция, щях да търся оная ненормалница Лилит. 

- Това работи обаче. Обичам Афсол, но нямам намерение да стоя на сухо, докато той се въргаля с онази нещастница Аша. - изрече жената и отпи от виното си. 

- Това е доста странно. - изрече Катрин. - Преди настървено ни казваше да говорим с тия мъже, сега изведнъж стана намерете си други. Добре ли си? 

- Напълно. - изрече Елвира и погледна двете. - Със Силиа ми е по-трудно да работя, но не виждам ти какъв проблем може да имаш с това. Дейвид не е единствения мъж на тая земя. 

- То и Крисчън не е, ама... - измърмори Силиа. - Не се получава, Елвира. Радвам се, че си успяла да се справиш с това по свой си начин, но за мен не е правилния. 

- Тогава ще си стоиш сама. Не съм съгласна с онези тъпачки Далия и Лилит, но за едно са прави - млади и красиви сме. Това няма да е вечно, за съжаление. - изрече маркизата. - Ако сега не можеш да си намериш някого, след време ще е още по-трудно. 

Катрин се изсмя.
- Той Афсол заради това ли те смени с по-млада? Тая Аша изглежда на моите години. - изрече момичето, сетне съжали за думите си. - Не исках да прозвучи така, извинявай.

Ако погледите можеха да изгарят хора, сега беше моментът. Елвира махна с ръка, не вярваше безумната причина на Афсол да се съгласи на този брак да е това.
- Дано не си права. - засмя се жената. - Това ще бъде знак, че наистина остарявам.

Силиа забеляза, че лекият тремор в ръцете ѝ се връща и допи абсента си, сетне сложи ръце в скута си. Не разбираше какво пак ѝ се случва.
- Вие поне имате шанс да оправите отношенията си с Афсол и Дейвид, аз нямам представа какво да правя. 

Елвира отпи от виното си. Вече и тя не бе сигурна, че може да помогне на Силиа.
- Ще ми се да можех да ти отговоря, но нямам подобни сили. Може би трябва да се обърнеш към коня на Каво. 

Силиа се изсмя.
- Изглежда той е всезнаещ, права си. Ако изпратя Крис на безумно опасна мисия да ми донесе напълно ненужна простотия дали няма да стане? По тоя начин се сближи с Юки, а после и с Нана, все пак.