Пътят на Юг

Преди най-могъщият сред Боговете, сега нищожество с отнети сили - Фафнир бе жестоко наказан за предателството си над останалите драконови Богове. Говори се, че краят на тази дълга пътека води право при него, а при неговият вид хората не са добре дошли. Той властва над Черните и Огнените дракони, неговият вид разчита не толкова на магия, колкото на грубата си сила. Въпреки че не той е най-силният сред Боговете, неговата армия е най-многобройна и лесно може да разгроми останалите.

Пътеката е дълга, студена и неприятно тиха. Никс е необичайно мълчалива, сгушена в ръцете ми, докато стигнем мястото.
Когато присъствието на Фафнир започва да тежи във въздуха, я оставям на земята.
Тя не се държи както обикновено.
Не съска.
Не се перчи.
Само гледа напред.
Черните ѝ люспи сякаш изглеждат още по-тъмни тук.
— Значи го усещаш.
Никс пристъпва бавно напред. Спира. Свежда глава ниско — не от страх, а от инстинкт. Нещо древно в нея разпознава нещо древно пред себе си.
После разперва малките си крила.
Не като заплаха.
Като признание.
От гърлото ѝ излиза ниско, дрезгаво ръмжене — почти твърде дълбок звук за толкова млад дракон.
Наблюдавам мълчаливо.
Тя пристъпва още една крачка.
После впива нокти в земята и издишва кратък, неукротен пламък към камъка пред себе си.
Не като атака.
Като обет.
След това свежда глава отново.
Тишина.
Погледът ми остава върху нея.
— Подходящо.
Никс се обръща и се връща при мен по-тиха от обикновено.
— Добре.
— Вече имаш бог.

Никс получава 20 опит.

Блейд дойде заедно с Джилонг по пътя на юг, надявайки се да срещне съществото, което търсеше. 

Непознато за тези земи чудовище скиташе из пътя към южната част на Компаса. Щом видя новодошлия, съществото се втурна към него.

Блейд не беше особено доволен от развоя на събитията. Джилонг бе твърде слаба за това същество. Мъжът и драконът му едва се измъкнаха.

Блейд беше доволен. Благодарение на съществото, което Конър купи, успяха да победят това чудовище. Трябваше да заведе Джилонг отново в болницата.