Пристанището на Еритос беше необичайно оживено за толкова късен час. Моряци крещяха един през друг, въжета скърцаха под тежестта на товарите, а студеният въздух миришеше на сол, мокро дърво и риба.
Лиреа стоеше до кея с чанта през рамо и физиономия на човек, който вече съжалява за решенията си.
Нокс седеше до нея с драматично нещастно изражение.
— Все още смятам, че е абсурдно да не ме пускат.
— Нокс, последния път почти замрази тренировъчна арена, защото ти беше скучно.
— Това няма нищо общо с басейн.
Тя го погледна странично.
— Абсолютно същото е.
Един моряк мина покрай тях и извика нещо за качването. Хората започнаха да се придвижват към кораба.
Лиреа въздъхна тихо и оправи палтото си.
Честно казано, още не беше сигурна защо изобщо отива.
Не познаваше добре нито Розан, нито Силиа. Единственото ѝ истинско социално преживяване в Еритос до момента включваше:
- шамар,
- конски заплахи,
- и чужд пенис.
Това не беше особено добра статистика.
Нокс я наблюдаваше внимателно.
— Притесняваш се.
— Не се притеснявам.
Кратка пауза.
— Просто очаквам катастрофа предварително.
— Това технически пак е притеснение.
Лиреа го игнорира и хвърли поглед към кораба. По палубата вече се качваха хора с чанти, смях и значително повече ентусиазъм за "лятно парти", отколкото тя някога би могла да разбере.
После погледна обратно към Нокс.
— Ще се справиш няколко дни без мен.
Той изглеждаше обиден.
— Разбира се, че ще се справя. Просто няма да бъда емоционално драматичен за това.
— Вече си.
Нокс приближи глава към нея.
— Ако някой те дразни, замрази го психически.
— Това не е истинско нещо.
— С правилното отношение е.
Лиреа се засмя тихо през носа въпреки себе си. После протегна ръка и го потупа леко по врата.
— Не подпалвай колибата, докато ме няма.
— Не давам обещания под напрежение.
Тя поклати глава с тихо раздразнение и тръгна към кораба. Дъските на кея изскърцаха под ботушите ѝ, докато снегът на Еритос бавно оставаше зад гърба ѝ.
Честно казано?
Мисълта, че пътува към място, наречено Кросфайър Муунлайт, за парти по бански с хора, които едва познава, звучеше като началото на много лоша идея.
Което вероятно означаваше, че ще стане интересно.
Лиреа плаща 100 злато.