Имперски палат

Това е домът на династията Шен, управляващото семейство на Калабрия.

Конър доди с шибания хамстер дет се беше препарирал от страх и тъпите войни на тоз лайнар дет посмя да предлага брак на жена му го бяха спряли. След кат им обясни за ко е дошъл, те го пуснаха.

Императорът се надигна от трона си.
- Довериха ми, че си тъмен елф от Еритос и имаш нещо за мен. - изрече императорът.

- Да, шибан лайнар такъв, имам. - изсумтя Конър и тръшна клетката на пода. - Ей туй смотаното тряя да го гледаш два дни и после да го занесеш в Еритос. И второ - да остайш жена ми на мира, щото няма да са разберем тъй!

Шен Юан никак не хареса поведението на този тъмен елф и кимна с поглед на двама от войниците си да го хванат и заставят на колене.
- Разбира се, че ще бъдат положени грижи за това животно, макар и да ми се струва, че вече е късно за него. - изцъка с език той. - Записах се на това мероприятие в Еритос с надеждата да срещна някоя красива жена, която да прибавя към нарастващия си харем, но уви, изглежда нещо се е объркало. Не съм сигурен коя е твоята жена, но заради думите си днес заслужаваш да бъдеш наказан със смърт.

- Със смърт ще бъдете наказани сички вие дет ми се прайте на много важни и задето смейте да ми крадете жената. - извика Конър. - Жена ми е Силиа, онъз на която и предложи брак, шибан лайнар такъв.

- Силиа Фингел? Тя отказа предложението ми. - невъзмутимо отвърна Шен Юан. - Действително каза, че е влюбена в друг мъж, ако този мъж си ти... - замислено продължи императорът.

- Аз съм, да! - извика Конър. - Ама сички много знайте и се се месите там където не вий работа. Няма да стане на вашта.

- Хм. - все така замислено възкликна Шен Юан. - Изглежда съм имал прекалено високо мнение за нея. Относно хамстера, ще направим всичко възможно, за да оцелее и да го предадем в добро здраве обратно в Еритос. Благодари се, че си чужденец и това ще спаси живота ти днес.
Императорът хвърли поглед към войниците си, единият от двамата, които държаха Конър му удари силен шамар с опакото на ръката си, а острият метал на бронята му разкървави лицето на тъмния елф. Двамата войници завлякоха Конър до границата на Калабрия и го захвърлиха там.

Шен Юан нареди на прислужниците да възложат грижите за хамстера на императрицата, звучеше като нещо, което по би прилягало на нея, плюс това Фанг Лилуо нямаше да посмее да разочарова съпруга си. Още в същия момент тя пристигна със свитата си, всеки носещ най-редките и специално нарязани зеленчуци и плодове. Хамстерът трябваше да бъде спасен.

Конър се изпрай и изсумтя.
- Ше видите и вие шибаняци смотани! И вашия ред ще дойде! - кресна тъмния елф подир войниците, сетне се прибра.

Свитата на императрица Фанг Лилуо бяха успяли да спасят живота на хамстера, все пак тя ги бе заплашила с екзекуция ако не го сторят. Жената влезе, за да представи животното на съпруга си.
- Ваше Величество, както наредихте, хамстерът е спасен. Какво да правим от тук нататък? - попита Фанг Лилуо.
- Каквото решиш. - невъзмутимо отвърна Шен Юан. - Трябва да оцелее и днес, както и да бъде в добро здраве. Тъмният елф от Еритос безмалко не го беше убил. Колко ужасно същество.
- Така е, прав сте както винаги, Ваше Величество. - поклони се Фанг Лилуо, сетне кимна към свитата си да отнесат хамстера и отново да се погрижат за него. Тези от Еритос бяха същински ненормалници, не можеше да си представи какво щеше да стори, ако онези две жени от там се бяха присъединили към харема.