Къщата на Арус

Арус се увери, че Силиа си е тръгнала, сетне се изсмя с глас. Не беше сигурен какво я беше прихванало, но се надяваше да не е започнала отново да се друса с опиум. 

Нана все още не разбираше защо наемният убиец се бе отнесъл така с нея. Първо сам потвърди, че е изпратил поканата и златото, но след като се върнаха в имението на Арус, я заряза във всекидневната и се прибра сам в стаята си. Лисицата реши, че на всяка цена ще получи обяснение за тази ситуация, затова се качи на втория етаж и намери стаята на Крисчън, сетне почука на вратата.

Крисчън въздъхна и отиде да отвори вратата.
- Защо си още тук? - изненада се мъжът.

Нана присви очи, сетне избута наемния убиец от входа и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си.
- Добре. Вече ме унижи пред всички, можеш да спреш да се преструваш. 

- Да се преструвам? - невярващо повтори Крисчън.

- Изпрати ми поканата и златото, само за да стана за посмешище пред всички онези идиоти от Еритос. След като послушно играх ролята си, искам да ми дадеш и остатъка, който ми обеща. - невъзмутимо отвърна Нана.

Крисчън присви очи.
- Какъв остатък? Дори нямах представа, че си част от получателите на тази покана. Защо ли имам внезапното чувство, че говорим за съвсем различни неща. 

- Ти трябва да ми обясниш това. Получих чувал със сто милиона злато и покана от анонимен клиент да се срещнем в онзи скъп ресторант. В пергамента пишеше, че ако е доволен, ще получа още толкова злато след срещата ни. Шефът ти Арус ми каза, че ти си писал поканата, след което ти потвърди. Не съм сигурна какво си намислил, но няма да позволя да бъда унижавана по този начин повече.

Крисчън сви устни, сетне въздъхна. Вече подозираше какво точно се бе случило, особено след нелепото твърдение на Арус.
- Поканата за която аз говорех, е за прием в имението след седмица. Арус ме накара да изпратя до получателите и кесия със злато. Вече виждам защо е било всичко това и откъде се е породила внезапната му щедрост към благородниците в Кросфайър Муунлайт.

Нана се разгневи от чутото. Значи това означаваше, че няма да получи още сто милиона злато?!
- Не разбирам защо с шефа ти си нямате друга работа, освен да се подигравате с мен! - повиши тон лисицата. - Но след като съм тук вече, има и още нещо, което трябва да ти кажа.

- Целият съм в слух. - саркастично отвърна Крисчън. Арус наистина прекаляваше, а сумите с които бе склонен да се раздели заради нелепите си шеги ставаха все по-учудващи.

- Вече няма нужда да ми връщаш талисмана. - с победоносен тон продължи лисицата. - Сама се справих с този проблем и вече не действа върху мен. Вярно, наложи се да се простя с умението си да хипнотизирам, но поне никога повече няма да можеш да ме нараниш, тъй като всичките ми останали сили няма да бъдат заключени!

Крисчън сви устни. Това не звучеше добре. Дори и Нана да не можеше да използва хипнозата си, съмнителното ѝ ментално състояние не гарантираше, че няма да нападне никого физически.
- Поздравления. Ако е истина. - наемният убиец силно се надяваше лисицата да блъфира.

- За разлика от теб и шефа ти, аз не виждам защо да лъжа. Най-малкото не бих рискувала безопасността си като стоя тук насаме с теб, ако не казвах истината. - продължи да злорадства Нана. - Нито бих признала, че съм изгубила едно от най-ценните си умения в размяна на това.

- Радвам се за теб. - с равен тон отвърна Крисчън. Това никак не звучеше добре.

Нана си спомни за думите на Юки от преди време. 
- Така или иначе не е проблем. Човешката ми форма е достатъчно красива, глупавите човеци по тези земи ще ми дадат всичко, което поискам и без да се налага да ги хипнотизирам. - злокобно се усмихна лисицата. - Опърничавите като теб обаче... Доста ще съжаляваш за всичко, което стори срещу мен. Не е като да не те предупредих многократно.

Думите на Нана доста притесниха наемния убиец. Дори и тренировките с онзи ловец на чудовища не му даваха достатъчно кураж да вярва, че може сам да се пребори с подобно същество.
- Ти си тази, която ми навреди първа. - опита се да запази самообладание той. - Впрочем, сега кой кого заплашва?

- И дори и знаейки това, продължаваш да ме обвиняваш в неверни неща. - изцъка с език лисицата. - Да, искам да приемеш думите ми като заплаха. Ако не беше се държал толкова отвратително с мен и ми беше върнал талисмана, когато те молих и бях готова на всичко, за да си го върна, щях да съм ти безкрайно предана и благодарна. За твое съжаление, това няма да се случи. И ти, както и онази досадница Силиа ще си платите скъпо. 

- Не я намесвай. - отвърна Крисчън. - Силиа не ти е сторила нищо.

- Не е ли? - изсмя се лисицата. - А непрестанните ѝ обиди? Нееднократните ѝ подмятания, че би желала да съм мъртва? На всичкото отгоре бях принудена от теб да помагам с разкриването на извършителя на нападението над нея, сякаш ме интересува какво са ѝ сторили.