Къщата на Арус

- Трябва да признаеш, че не ми беше от особена помощ. - опита се да звучи естествено мъжът, докато измислеше как да умилостиви разгневената лисица, преди да е наранила някого. 

- Направих всичко, което можах, но изглежда няма да получа и капка благодарност. Не съм забравила и как ме заплаши с кинжала си. - изсумтя Нана. - За разлика от теб обаче, аз наистина имам добър нрав и искам да живея спокойно по тези земи, така че можеш да си спокоен. Няма да убия нито теб, нито някой друг от безполезните ти приятели. Не отговарям обаче какво ще се случи с репутацията ти пред тях от тук насетне. Ще си платиш за това унижение в ресторанта.
След като приключи с тирадата си, Нана се обърна и излезе от стаята, а скоро след това и от имението на Арус.

Крисчън въздъхна тежко. Репутацията му... Беше в окаяно състояние от край време, не смяташе, че можеше да стане по-зле от тук насетне.

Лилит се прибра гневна. Тя отиде веднага да се изкъпе, за да разкара смрадта от себе си.