Къщата на Арус

- Винаги съм бил такъв. - сви рамене Крисчън. - И преди съм казвал, нито една от жените, с които съм бил, не съм смятал за грозна. Ти от друга страна изричаш тези думи, но в... портфолиото ти няма ли и възстарички "красавици"? - засмя се отново наемният убиец. - Предполагам, че изкуственото ѝ око е било добре оформено, все пак. 

- Не е добре да се подиграваш толкова на чуждото нещастие. - присви очи Арус. - Във всеки един момент дамата може да получи писмо, в което детайлно да бъде описана нестихващата ти любов към нея. Във всеки един момент. - натърти той.

- В такъв случай си прав. Предпочитам си лисиците. - засмя се Крисчън, сетне се запъти към стаята си. Макар и този нелеп разговор да го беше разведрил, главният му проблем си оставаше непроменен.

Арус изцъка с език и също отиде да си ляга. Крис този път добре се беше подредил, особено с последната случка. Търговецът имаше най-доброто желание да му помогне, но наистина не знаеше какво да стори. 

Силиа дойде до дома на Арус и си пое дълбоко дъх. Надяваше се да няма почти никого, че тази нелепост нямаше да има свършване. Тя почука на вратата и след като една слугиня ѝ отвори, принцесата помоли да бъде отведена при Лилит. Слугинята заведе Силиа до всекидневната и принцесата въздъхна.
- Здрасти, Лилит. Дойдох с теб да си поговорим. 

Лилит вдигна поглед от кафето си.
"Какво има, госпожице Дърво? Дойде най-накрая, за да те обуча в изкуството да задоволяваш мъже?", засмя се червенокосата жена. 

Силиа прехапа устна. Това беше невъзможна задача!
- Не. Дойдох да си поговорим за нарастващата лудост сред народа на Еритос. - отвърна Силиа. - И тъй като ти си една от тях, дойдох направо да черпя от извора. 

Арус забеляза, че една от слугините води Силиа при Лилит във всекидневната. Мъжът изключително се изненада, виждайки тази гледка, затова отиде в кухнята, близо до всекидневната, взимайки си бутилката с уиски, която пиеше. За нищо на света нямаше да изтърве тази клюка.

Лилит вирна вежда, сетне избухна в смях. Тази явно се беше надрусала. За какво бе дошла?
"Чакай да видя дали съм разбрала правилно. Дойде, за да си говорим за нарастващата лудост в Еритос?", продължи да се смее Лилит. "Че защо не отиде да говориш с Конър? Или пък направо с Каво? От него по-луд няма."

Силиа въздъхна.
- С Конър не желае изобщо да комуникирам, а Каво не мога да го разбера в огромна част от разговорите ни. Затова дойдох тук. - отвърна принцесата. - Е, мислиш ли, че може да има решение на този проблем? Или пък искаш аз да предложа подобно? 

"Хващаш ме неподготвена, госпожице Дърво. От всички теми относно секс, ти искаш за луди да си говорим. Не разбирам защо.", изсмя се Лилит и отпи от кафето си. "Е, аз въобще нямам намерение да водя съществен разговор по тази тема, затова бих изслушала предложението ти. Изглежда доста си мислила над това."

- Ето, постоянната ти мания за секс е признак на лудост. - изрече Силиа. Божества, колко нелепо звучеше. - Терапевтката ми в лудницата е наистина добра, може да разговаряш с нея и да спреш да мислиш само за секс. Има ти нещо, определено. 

Лилит продължи да се смее. Тази наистина се беше надрусала явно.
"Разбира се, че ми има. Има ми това, че съм красива, с прекрасно тяло и съм разкрепостена. Какво да направя, че мъжете лесно си падат по мен? Нямам против това, така и двете страни печелят.", отвърна, смеейки се жената. "Стига, госпожице Дърво, ти сериозна ли си в момента?"

Силиа скръсти ръце. Клара трябваше да бъде изгорена на клада за това тъпо събитие.
- Напълно, Лилит. Ако докажем, че можем да лекуваме лудостите на хората и други хора ще търсят помощ там. Ти ще бъдеш добър първи пример. 

Усмивката не слизаше от лицето на Лилит.
"Ами ако искам да си остана луда?", засмя се тя. "Не ти ли е хрумвало това? Ако искаш да направиш добър първи пример, започни със себе си. Все пак, ти си лудата, която обвини любимия си в изнасилване. Или не ти е толкова любим вече?"

Силиа изсумтя.
- Това е пълно недоразумение и се надявам скоро да се разплете. Не повдигай повече тази тема, Лилит. - отвърна принцесата. - Аз не съм луда, но ползвам услугите на терапевтката, това помага да разсея мислите си. Ако пробваш, може да си намериш друго хоби, освен всякакви неща свързани със секс.

Арус едва сдържаше смеха си, не можеше да повярва на чутото. Не разбираше какво я прихваща Силиа, горката Лилит си беше сравнително нормална от негова гледна точка. Сигурно Крис отново стоеше в дъното на този невероятен разговор.

"Но, госпожице Дърво, аз си имам хоби - да убивам хора. Откакто дойдох в Еритос, професията ми стана хоби.", изрече Лилит и изпи кафето си. "Не знам какви луди са те подгонили, но наистина си избрала неподходящия човек с когото да говориш на тази тема." 

Силиа изсумтя и реши да не се унижава повече. И без това нищо нямаше да постигне с тази ненормалница.
- Стой си полудяла тогава. - изсъска принцесата и си тръгна с бързи крачки. 

Лилит отново се засмя.
"Тази наистина не е наред.", въздъхна жената.