Къщата на Арус

- Позволете да обясня за какво става въпрос. - взе думата Арус. - И без това нямам търпение да видя реакциите и на двама ви. Гордън беше тук снощи и наистина ми поиска тази сума, но тя е, защото ми обяви, че ще се жени за Нана. Красивата ти лисичка е приела предложението му за брак. - обърна се той към Крисчън. 

- Не съм сигурен какво бих могъл да кажа, освен да ѝ пожелая щастие. - сви рамене Крисчън. 

- Щастие? - повиши тон Беатрис. - Какво щастие? Каква е тази простотия, шегуваш ли се с мен в момента? - разгневи се мигом жената. - Как така ще се жени за онази... курва? 

- Така ми обяви. Смята да се разведе с Клаудия и затова ми поиска сумата. Не се тревожи, не съм му дал нищо още. - побърза да се оправдае Арус. 

- Още? - обяснението на търговеца по никакъв начин не успокои младата жена. - Не ми казвай, че ще му помогнеш с този цирк. Не ме разбирай погрешно, грам не се интересувам какви отношения имате вие двамата с онази жена, но няма да ѝ позволя да пропилее наследството ми. Само през трупа ми! 

- Спокойно, скъпа. - засмя се Арус. - Аз също не изгарям от желание да се разделям с такава сума, макар и да е в името на прекрасната Нана. Крис е по-опитен в пилеене на пари по нея, може би Гордън не потърси правилния човек тук. - подигравателно продължи той. 

Крисчън изцъка недоволно с език.
- Почти бих могъл да се обзаложа чия е била тази гениална идея. Мен ако питате, не е нужно да финансирате тази нелепост. 

- Правилно. Ако лисичката ти има нужда от триста милиона, ти сам ще откликнеш, както винаги. Изглежда все пак си против да се омъжи. - повдигна вежди Арус. 

- Дори не съм сигурна как тази жена продължава да се вижда с баща ми. - изсумтя Беатрис. - Майка ми не му дава достъп до семейните финанси от доста време. И изобщо не бих повярвала, че се е влюбила. 

- Мога да потвърдя относно подозрителното му финансово състояние, когато го засякох в таверната не ми даде вид на заможен. - засмя се Крисчън и се обърна към Арус. - Нямам никакви претенции към нея, свободна е да се омъжи за когото пожелае. Използвайки собственото си злато.

Арус сви рамене.
- Не съм сигурен как е успял да придума лисичката да се съгласи да се омъжи за него, не ми каза подробности, негодникът. 

- След като си искал да обсъдиш с мен, аз със сигурност не съм съгласна да му даваш каквото и да било, още по-малко пък по тази причина. - тросна се Беатрис. - Никога не бих приела тази жена за доведена майка, нито ще позволя наследството ми да се изпари пред очите ми. Крис, сигурен ли си, че не бих могла да ти платя просто да я убиеш наистина? Колко искаш? 

Арус поклати глава в отрицание. 
- Крис не би постъпил така с милата си лисичка. - отговори вместо слугата си той. 

- Два милиона злато. - в същия момент отвърна Крисчън. - Е това, което обикновено бих поискал, ако нямаше след това аз самият да загубя живота си.

Беатрис повдигна вежда.
- Защо? Толкова ли е специална тази жена? Не е ли просто поредната куртизанка в Кросфайър Муунлайт? Веднъж бях на пикник в Еритос с нея, тогава още не знаех, че ще се опита да посегне на златото ми. - извъртя очи жената. 

- Нана не е нищо особено, що се отнася до сили. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Юки е тази, от която се притеснявам. Двете са близки, определено няма да ми се размине, ако я убия. Прощавай, но все още не е в плановете ми да загивам. 

- Скъпа моя Беатрис, наистина няма нужда да се тревожиш. - усмихна се чаровно Арус. - Просто исках да обсъдя това с теб, защото честно да си призная, ми беше интересна реакцията ти, когато научиш новината. Не съм имал истинско намерение да му давам толкова злато, щедър съм, но не чак толкова, особено що се отнася до особи, които не представляват красиви жени.

- Не знам как е успял да я заблуди, но предполагам, че тя сама ще се откаже, когато разбере истината за финансово му състояние. - въздъхна Беатрис. - Предполагам не би имало смисъл да отида и да разговарям с нея отново.

- Повярвай ми, не разбира от дума. - въздъхна чернокосият мъж. - Напоследък имах малко лични проблеми и се наложи да остана известно време при нея, докато преминат, но определено не препоръчвам изживяването. - засмя се тихо той. 

- Ти също си подозрителен, ще ме прощаваш. - хвърли му остър поглед Беатрис. - Още от онзи пикник в Еритос помня, че къщата в която тя живееше ѝ беше подарък от теб. Ако имаш отношения с тази жена, защо тогава тя смята да ми става доведена майка?!