Къщата на Арус

- Бих го предупредил лично, но не сме чак толкова близки, а и все още не съм му платил дрехите. Кажи му да не се безпокои относно това. - продължи лордът.

Арус не успя да се сдържи и се изсмя с глас. Какво общо имаха... дрехите на Крис с Гордън и Нана?! Нима бе толкова луд, че да участва в такава екзотична тройка?!
- Съжалявам, какво? - през смях попита той.

- Дължа му злато за почистването на дрехите му. Аз бях виновен, че се изцапаха. Не бях в най-добрата си кондиция тогава. - сви устни мъжът.

Арус не можеше да повярва на ушите си. 
- Силно се надявам тази ситуация да има по-логично обяснение от това, което се върти в главата ми в момента. - продължи да се смее той.

- Полях го с алкохол в таверната по невнимание. - въздъхна Гордън. - Извиних се вече, надявам се да не си е изкарал гнева върху горката Нана след това. Тя не заслужава подобно отношение. 

"Несъмнено си е изкарал нещо пред горката Нана, но едва ли е гнева..." Продължи сам да се смее на шегата си Арус.
- Ще говоря с него, не се безпокой. - увери го той. 

- Чудесно. - усмихна се Гордън. - Ще вървя, уведоми ме, когато говориш с Крис и Беатрис. Ще чакам да се срещнем отново, за да се разберем за златото.
Лордът пожела лека вечер, след което се запъти отново към странноприемницата.

Арус продължи да се смее още няколко минути, след като другият мъж си бе тръгнал. Когато Крис и Беатрис се върнеха, определено щеше да бъде доста интересен разговор.

Беатрис се беше върнала от имението на лейди Кнов и поздрави Арус, който седеше на креслото във всекидневната. 

- Почакай, ела тук. - усмихна се Арус. - Искам да говоря за нещо с теб. 

Беатрис повдигна вежда, но се приближи и седна до Арус.
- Какво има? - с навъсено изражение отвърна жената. - Нещо станало ли е, докато ме нямаше?

- Може да се каже. Надявам се и Крис да дойде, хубаво е той също да чуе това. - продължи Арус. - Нямам намерение да го чакам все пак, баща ти снощи беше тук. 

- Баща ми е идвал? - изненада се младата жена. - Надявам се си му казал, че не желая да разговарям с него по какъвто и да бил повод. 

- Не се безпокой, не търсеше теб. - засмя се Арус. - Дойде да ми иска триста милиона злато на заем. Реших, че преди да му дам такава сума, е добре да го обсъдя с теб. 

Беатрис съвсем не разбираше.
- Прощавай, какво общо има приятеля ти Крис с баща ми, че да е нужно и той да "чува това"? За какво му е била толкова голяма сума? Какво пак е намислил? 

Точно в този момент, Крисчън се върна в имението и забеляза Арус и Беатрис да си говорят във всекидневната. Наемният убиец ги подмина и се запъти към стаята си.

Арус се обърна към бодигарда си.
- Крис, почакай, ела тук и ти. Тъкмо говорехме за теб. - с насмешка обяви търговецът. 

Крисчън изгледа Арус с невярващ поглед.
- С удоволствие бих искал да разбера с какво скромната ми особа е събудила такъв интерес у вас тази вечер. - усмихна се мъжът.

- Аз също искам да разбера това. Какво общо имаш с баща ми и с внезапната му нужда от триста милиона злато? - присви очи Беатрис. 

Крисчън се изсмя с глас.
- Милейди, кълна се, че това е първият път, в който чувам подобно нещо. Действително имах случка с лорд Гордън наскоро, в която поля дрехите ми с алкохол, но определено не съм искал триста милиона. - през смях отвърна той.