Къщата на Арус

- Искрено ме съмнява. - скръсти ръце жената.

- Нашето не беше толкова зле. - засмя се тихо Крисчън. - Макар и да беше изключително странно. Междувпрочем, някой виждал ли е Силиа наскоро в Кросфайър Муунлайт? Вчера ми изпрати телеграма, но когато отидох до дома ѝ, не беше там. 

- Аз лично не съм я виждала, но това не е учудващо. Тя не може да си позволи да посещава местата, които посещавам аз. - навири нос Нана.

- Не съм я виждал, но не е ли възможно просто да е заета? Доколкото разбрах е отворила парфюмерия в кралството. 

- Мхм, сигурно, лиске. - изрече Силиа и остана да се рее из стаята. 

Далия скръсти ръце.
- Защо трябва да е нещо толкова ужасно, като пиклата да има печеливш бизнес тук? Може просто да е умряла. - усмихна се жената.

- Далия, недей така. - засмя се Арус. - Това би било ужасна загуба, все пак е такава красавица.

Крисчън игнорира думите на Далия. 
- Намирам го за странно. Силиа досега не се е държала по подобен начин, макар че... Историята, която ни накара да разиграем също беше твърде странна.

- Изненада! - изрече Силиа. 

Лилит се прибра и чу гласовете от всекидневната. Тя отиде да провери какво става.
"Какво толкова интересно обсъждате?" 

- Не искам да знам изобщо каква е, но познавайки онази тъпа пикла, не се и съмнявам, че е било някоя мелодрама. - подигра се Далия, сетне забеляза с крайчеца на окото си един от слугите, който от известно време стоеше и наблюдаваше групата. - Ти какво стоиш там? Откога прислугата си позволява да подслушва толкова явно?

Нана се обърна към Лилит, която току-що влезе в стаята.
- Предимно опита си от събитието, на което се записахме. Как мина при теб, ако си участвала вече? 

Слугата понечи да отговори, но новодошлата жена го прекъсна. Мъжът замълча засега, щеше да изчака друг удобен момент да даде бележката, която бе получена в дома по-рано. 

Лилит си спомни за историята и се засмя.
"Леко тъпо. Силиа си измисли уникална простотия и накрая всички умряхме.", сви рамене жената. 

Нана се засмя, спомняйки си за момент историята, която тя самата беше разказала.
- Не се и учудвам, че е сторила подобно нещо. Другото, което обсъждахме е, че никой от нас не я е виждал наскоро. Не съм сигурна доколко това всъщност не е хубаво.

- Не е хубаво и още сега ще ви кажа защо. Това обикновено означава, че пиклата е била отвлечена за пореден път и съвсем скоро ще слушаме ревове. - изсумтя Далия.

Лилит отново сви рамене.
"И аз не съм я виждала след играта, пък и то къде да се видим? Нищо общо не е било организирано." 

Далия внезапно си спомни, че тъпия слуга си беше позволил да не ѝ отговори. Тя отново се обърна към него.
- Изглежда освен да подслушва, прислугата вече смята, че е достатъчно важна, та да не отговаря на зададени въпроси от господарите си. Интересно.

- Госпожице Далия, аз... - измъкна слугата.

Крисчън се плесна по челото. Далия прекаляваше.

- Какво ти? И какво държиш там? Я веднага ми го дай да видя. - заповяда Далия.

- Нормално, кой би искал да бъде твой слуга? 

Служителят въздъхна и подаде бележката в ръцете на жената. Не искаше да си навлече гнева ѝ. 

Далия грубо грабна парчето пергамент и се зачете в него. След кратка изненада, изписана по лицето ѝ, жената се обърна към слугата.
- Кой ти даде това нещо? - с остър тон попита тя.

Служителят сви рамене. Работеше в това имение отдавна и бегло си спомняше външния вид на Лесли, но не беше съвсем сигурен.
- Не мога да кажа, господарке. Беше човешка жена, със сигурност.