Къщата на Арус

Нерея сви рамене и взе клетката, сетне я отвори, пускайки хамстера на свобода.
- Летии... - изсмя се жената, сякаш на себе си. Хамстерът започна да обикаля из всекидневната на имението на Арус. Скоро се качи на кухненската маса и започна да яде от нарязаните плодове, които Далия си беше приготвила, за когато се върне.

Действието на опиума отдавна бе отминало, но все пак това не помогна на Нерея да си спомни какво се е случило с плодовете на Далия. Жената бе изпаднала в истерия, когато бе забелязала отново хамстер в дома си, мислейки си че Силиа нарочно го е върнала там. Нерея успя да реагира бързо, спомняйки си, че Арус ѝ бе споменал за подобно събитие, както и че той също се грижеше за някакъв хамстер по едно време. Макар и да не помнеше кой и кога ѝ го е донесъл, Нерея реши да поеме отговорност за този, защото предполагаше, че е бил оставен за нея, след като бе била сама в имението предната нощ. Едва разбирайки това, Далия успя да се успокои. Нерея намери зеленчуци в един шкаф в кухнята и ги наряза с камата си, за да ги даде на животното. От бягането навън предната вечер, хамстерът се бе закачил изглежда на няколко места и малки части от козината му липсваха. Наемната убийца сви рамене, виждайки това, в крайна сметка, щом беше жив, външният му вид не бе от такова значение.

Зола дойде и остави бележката, след което тръгна към пазарската улица.

"Крисчън, трябва да поговорим. Във вилата съм си.
- Елвира"

Крисчън тъкмо се върна в имението, когато една от слугините го уведоми, че са оставили бележка за него. Мъжът я прочете и доста се изненада, Елвира обикновено не го търсеше лично. Реши да разбере какво става, надявайки се да не се е случило нещо лошо с жената. Той се запъти към лятната ѝ вила.

Далия беше в страхотно настроение. Нямаше търпение да сподели наученото с Арус. Проклетата пикла щеше да си плати за всичко сторено досега. 

Арус повдигна вежда, забелязвайки странно подсмихващата се Далия, която току-що бе прекрачила прага на имението.
- Какво те развесели така? Нима ще позволиш да остана в неведение? 

Далия се приближи до креслото, където беше Арус и седна в скута му.
- Съвсем не. Просто научих нещо доста интересно от новата държанка на слугата ти. - усмихна се жената. 

- Наистина ли? - очите на Арус светнаха мигновено. - Надявам се да е някоя нова поза, която да пробваме. Въпреки че... Ти не си лисица, не съм сигурен на какво са способни те, така и не се доредих да проверя. - с пораженчески тон завърши изречението си той.

- Не, тъпако. - изсмя се Далия, удряйки мъжа по рамото. - Става дума за противната пикла, разбира се. За кого би могло друг?

- Охо, това звучи още по-добре. Чакай, не ми казвай, ще позная - хванала ги е на калъп, нали? - изсмя се Арус. 

Далия поклати глава в отрицание. 
- Повярвай ми, това не би могъл да го познаеш. - също прихна в смях жената. 

Арус присви очи.
- Какво би могло да е толкова интересно и да е свързано едновременно с тях тримата?

- Изглежда наистина не си чул за най-новата измислица на пиклата. - подигра се Далия. - В яда си покрай новата държанка, този път е решила да твърди, че слугата ти я е изнасилил. Представяш ли си? Преди поне се стараеше мелодрамите да звучат достоверно. 

Зениците на Арус се разшириха от почуда и той извърна глава назад.
- Чакай, какво? Силиа твърди какво? - изумено отвърна търговецът.

- Казах ти, че това не би могъл да го познаеш. - със задоволствена усмивка отвърна Далия. - Наистина ми е непонятно какви 
ѝ ги ражда главата. Отдавна знам, че това момиче не е с всичкия си, но напоследък съвсем е полудяла, изглежда че. 

- Това е крайно необичайно. - сви устни Арус. - Защо Силиа би казала подобно нещо? Наистина не разбирам. 

- Защото е тъпа, мелодраматична пикла, която изпитва потребност всички да я обикалят и да се вайкат по несгодите на онеправданата ѝ особа? Що за въпрос?! - невъзмутимо отсече Далия. 

- Това не е възможно. Трябва да говоря със Силиа. - със сериозен тон отвърна Арус. Чутото наистина го бе изумило, добре познаваше Крис и беше убеден, че не е сторил подобно нещо. От друга страна, за толкова време смяташе, че познава добре и Силиа. Колкото и да ревнуваше от другите красавици покрай бодигарда му, никога не би твърдяла подобно нещо безпричинно. 

Далия въздъхна и поклати глава.
- Съветвам те да не го правиш. Не разбирам защо реагираш така, мислех, че ще ти е забавно да чуеш докъде е стигнала тази ненормалница.

- Далия, честно да ти призная, тази ситуация не ми звучи особено забавна. - отвърна Арус. - Дори и да си права, в крайна сметка Крис ми е приятел, Силиа също ми е близка.